Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Нестле България
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Скачайте във всяка възможност, която животът ви предложи и за която усещате със сърцето си, че би ви обогатила.“, споделя Ивелина Василева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Ивелина Василева, от 16 години работя в Нестле България, 11 от тях в категория Храни за домашни любимци и бранда Purina, в момента отговарям за същата категория в България, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Косово. За този период от време имах възможност да се потопя в много различни поприща – от Treasury, през Корпоративни Финанси и Контролинг до Продажби и Бизнес развитие.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Още във втори курс (21) започнах да посещавам летни стажове в утвърдени компании, така че да натрупам работен опит. Помня, че в гимназията любимата ми учителка по биология казваше, че след 20 години няма да си спомняме какво сме учили в клас, но това ще ни научи на труд и беше абсолютно права.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва да имаме стратегия за кариерата си, за живота си, за любовта и за всичко останало, най-вече, за да сме свидетели как тя става на пух и прах. Важно е, защото ни дава посока, а тази посока изгражда и моралните ни ценности, и нашата устременост, и нашия опит. Но и животът учи, че често нещата, които ни се случват, докато си правим планове, са по-важните.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място и особено първият ни мениджър оказва огромно влияние върху това като какъв лидер ще ни възприемат околните. Аз имах огромен късмет в това отношение – попаднах на човек, който работеше със страст и обичаше искрено екипите си. Това изстреля и резултатите нагоре, но и създаде отпечатък в съзнанието ми, който нося и до днес – да се грижиш за бизнеса, да се грижиш за хората в него.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-важен отпечатък остават два вида хора – тези, от които се учим какви да бъдем и тези, от които се учим какви да не бъдем. И двата модела са важни и определящи и изборът от кого ще се поучим е в нас. Относно събитията – човек преминава много и различни моменти, но така е устроен, че помни хубавото – когато се обърна назад винаги помня само успехите и положителните преживявания.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
„Когато губиш, не губи урока“, са казали хората. Разбира се най-важно е да извадим поука от грешките си и да продължим напред, защото никой не е безгрешен. Аз приемам грешките като нещо много положително – те са индикация, че човек е опитал, само този, който нищо не прави, не греши. Това казвам и на по-младите си колеги – винаги е по-добре да опиташ и да претърпиш провал, отколкото нищо да не предприемаш.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Вярвам, че това е преди всичко смелостта да скочиш. Разбира се, всяка професия изисква конкретни умения, знания, експертиза. Но, ако няколко човека ги притежават, този, който се осмели, печели играта. Много е свързано с това, което споделих за грешките – понякога човек се парализира от това, че няма да се справи, че ще сгреши и това му изиграва лоша шега.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В моето семейство трудът и образованието винаги са издигани в култ. За това са работили моите родители, влагайки надеждите си в мен, както и аз предавам същото сега на дъщерите си. Семейството изгражда ценностната ни система, не можем да избягаме от това.
Съветите, които са ми давали са били да спазвам правилата, да играя по утъпкани пътеки, в които знам, че съм силна. За това, не винаги съм ги слушала.
Все пак човек кове собствената си съдба и носи отговорност за живота си – както личния, така и професионалния.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Аз съм човек, който не обича да обременява личните си приятели и познати с детайли от работата си, опитвам се да не го правя. Но, ако човек има късмет, може да срещне в работата си и приятели, които да го подкрепят в кариерното му израстване, от които да се учи. В това отношение аз също имах много голям късмет – и до ден днешен работя с хора, от които имам какво да науча.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Сигурно има такава рецепта – повечето хора ще ви кажат, че е важно да се поставят такива граници. Лично аз винаги съм била трагична в това отношение. Никога не се „изключвам“ напълно от това, което се случва в работата ми, защото я обичам и честно казано, ако не я обичах, нямаше да мога да я върша в степента на интензивност, в която го правя. Често ме критикуват за това, но може би е вече късно да го променя. Но пък, когато съм със семейството си, опитвам да съм отдадена на тях, да им посвещавам личното си време. Смятам, че и на работа, и в семейството, човек трябва да има време да бъде себе си, това е рецептата за успех и баланс.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Верният отговор е – всякакво, стига да имате тази възможност. В тази възраст не е времето да бъдете скромни – много често това, което ще ви се случи именнно в този възрастов диапазон, ще определи останалата част от живота ви. Скачайте във всяка възможност, която животът ви предложи и за която усещате със сърцето си, че би ви обогатила.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Съдбата обича смелите.
