Автор: Бисер Кунчев
Снимка: kalinamesnima.com
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Моето кариерно развитие към момента е низ от последователни действия и всяко ме подготвя за следващото и е резултат от предишното.“, споделя Весела Мангейна, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Весела Мангейна и съм бизнес и личностен коуч с 13 години опит в сферата на корпоративните финанси 9, от които в Ърнст и Янг в България и САЩ. НЛП Практик и НЛП Мастър съм и сертифициран треньор на Питър Сейдж за България и целия свят. Член съм на Международната коучинг федерация и на Асоциацията на дипломираните експерт счетоводители на Великобритания. Моята мисия е повече хора в бизнес организациите да намират смисъл в това, което правят, да използват пълния си потенциал на работното си място и да постигат удовлетворение заедно с успеха! “Успех без удовлетворение е провал!”
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа срещу заплащане получих, когато бях на 18 години, след завършването на гимназията и преди университета. Тогава, в далечната 2000 г. получих предложение за работа в магазин за продажба на мобифони за лятната ваканция, получих и служебен мобифон - абсолютен лукс и рядкост за времето си. Интересно е как получих работата, обаче и мисля, че това може да помогне на много хора, които четат Кариерния Барометър и търсят своя талант. Това се случи след като едно младо семейство ме забеляза случайно в един непринуден и много човечен разговор и веднага ми предложиха да започна. Аз бях много изненадана и в същото време притеснена, защото незнаех как ще се справя в разговорите с клиентите. Но всичко се случи по най-добрия начин и това, което ми помогна и се превърна в моята формула за успех по-нататък бе, че проявих смелост, откликнах на поканата, бях себе си и бях готова да уча нови умения.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията е много важна, но преди стратегията е важно да имаме визия. Без визия не можем да имаме работеща стратегия. Стратегията е нещо, което не трябва да се мисли и рационализира, тя се усеща, тя се знае! Аз от 17 годишна знам каква искам да стана и това не се е променило и до днес, 25 години по-късно. Знам къде искам да стигна, работя за правилното състояние на ума и духа и така вървя в правилната посока. Моето кариерно развитие към момента е низ от последователни действия и всяко ме подготвя за следващото и е резултат от предишното.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
“Както правиш едно нещо, така правиш всяко нещо!” Затова е важно как сме се научили да правим нещата още от самото начало. Ние сме един и същи човек на всяко работно място и пренасяме наученото от предишното с нас. Всичко, което учим става преносимо знание и умение и то става част от нас. То е като основите на една къща. Ако няма добри основи, не можем да строим стабилно нагоре.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Предизвикателствата, трудностите и тежките моменти оставят най-голям отпечатък, защото те ни учат какво да правим и какво да не правим. В годините идентифицирах за себе си модела, който работи за мен и той включва смелост, усет, автентичност, готовност да уча и голяма упоритост и вяра в себе си. Аз никога не се отказвам независимо от препятствията. Във всяко работно място съм имала по едно голямо препятствие и всеки път съм го преодолявала по един и същи начин - с търпение, упортист, посветеност и силна вяра, в това, което искам. Ключовите мениджъри, които са ме напътствали по пътя и колегите, с които съм се сработвала най-трудно са оставили най-голям отпечатък в мен.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
За мен, най-правилната реакция е първо да осъзнаеш, че правиш грешка, след това да си го признаеш пред себе си, че правиш грешка, на следващо място е да можеш да го споделиш с другите, които са засегнати и след това да я “архивираш” и да не я носиш дълго като товар. Махатма Ганди казва “Защо ми е свободата, ако нямам свободата да греша!” Грешките са тези, които всъщност ни учат и те са неизменна част от пътя. В Силициевата долина, инвеститорите предпочитат да дадат парите си да бъдат управлявани от хора, които поне веднъж в живота вече са се проваляли, защо те знаят какво да не правят и какво да правят. Грешките са опит от първа ръка и те са най-добрият учител. Не ни учеха на това в училище, когато аз бях ученичка, но животът ме научи на това. Най-големият ми растеж е именно след най-големите грешки.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие е както примамливо, така и измамно. Защото всяко нещо си иска своето технологично време, както китайското бамбуково дърво например. На китайското бамбуково дърво са му необходими цели 5 години да се грижите за него преди то да пробие над повърхността на земята след като веднъж е посадено. След което, веднъж появило се над повърхността, на него са му необходими само 5 седмици, за да порасне до 30 метра височина. Това е моята философия и за кариерното развитие, няма бърз растеж, има сигурен и устойчив растеж!
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е много важно, особено когато е подрепящо и насърчаващо. Моите родители, моята майка и баща винаги са ме подкрепяли в моите избори, колкото и нелогични те да са били за тях. Те са ме оставяли да правя своите свободни избори през годините и винаги са ме подкрепяли, и са до мен и в успехите и в неуспехите и аз съм изключително благодаряна за това. Подкрепата дава сила, силата да живот на добрите идеи!
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Това, което искам да отбележа е, че добрите приятели са разбиращите приятели. Често моите клиенти ме питат, когато имам добра идея или нова идея, добре ли е да я споделям с приятели. Краткият отгвор е “Не”, защото, ако ти все още не си дълбоко убедени в идеята, приятели могат да наклонят везните в тяхната посока. Приятелите ни мислят доброто, но нека помним, че те гледат през собствените си очи, през собствения си житейски опит, през своята визия за своя живот и през своята ценностна система и това може да е в разрез с твоята визия, с твоите ценности и с твоята визия.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Аз не харесвам този израз баланс между личен и професионален живот, защото аз го чувам като противопоставяне. Личният и професионалният живот за мен са два основополагащи стълба на живота на всеки човек и аз ги разглеждам като едно хармонично цяло. Когато си щастлив вкъщи и получаваш енергия, ти нямаш търпение да отидеш на работата и да използваш и раздаваш тази енергия, за да твориш в твоето професионално поприще. И когато си щастлив в работата и черпиш енергия оттам, ти автоматично я пренасяш вкъщи. Личният и професионалният живот се допълват, не се взаимозаменят или противопоставят. Липсата на щастие вкъщи се отразява в работата и липсата на щастие и удолветворение в работата влияе на настроението ни вкъщи. Те са пълен кръг, а не две отделни неща! Когато го разберем, живота на човек става пълен кръг!
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Строго индивидуално е. Често обаче, стартът е с вертикалното развитие, защото то е пряко свързано с натрупването на компетентности и технически познания в дадената сфера, без които работата практическия няма да бъде възможна. След което, с развитието на маниджърските и управленските умения идва ред и на хоризонталното развитие и усвояването на меките умения и взаимодействието с други отдели и екипи. В одит отдела на Ърнст и Янг например са необходими минимум 5 последователни години да бъдеш одитор започвайки от младши одитор 1, младши одитор 2, преминавайки през старши одитор 1, страши одитор 2 и 3 и след това мениджър. И когато си старши одитор 2 и 3 едновременно трупаш и вертикално и хоризонтално развитие, защото получаваш по-сложни клиенти и освен технически познания са необходими и управленски такива. В този ред на мисли, ще кажа, че по-скоро едновременно върви развитието, просто в един момент вертикалното има приоритет, а в друг хоризонталното.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Вярвам, искам, знам че мога! Това е моето мото от далечаната 2005 г. и до днес ги прилагам навсякъде и това бих посъветвала всеки, който чете това интервю. Не се отказвай, слушай твоя вътрешен глас, вярвай и знай, че можеш!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
