Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мирослава Дерменджиева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Целта е да си актуален в средата и да намираш смисъл.“, споделя Мира Гатева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Мира Гатева трансформира компаниите, като създава успешни работодателски марки. Зад гърба си има над 18 години опит в сферата на маркетинг и комуникации. Последните 8 години посвещава на Employer Branding (работодателската марка), като работи за едни от най-големите технологични компании. През 2020 г. Мира Гатева разработва и провежда първия курс по Employer Branding в Американския университет в България.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работните навици трябва да се градят от рано. Такъв беше и подходът на родителите ми. Много преди подписването на първия ми трудов договор имах отговорности, задължения, работодатели. Не беше лесно, но от друга страна всички бяха толерантни и по-лесно прощаваха грешките.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Идеята за 5-годишния план е вече отживелица. Представата за кариерно развитие, в която завършваш университет и започваш стремглаво да се катериш по йерархичната стълбица, докато един прекрасен ден се пенсионираш, трябва да я оставим в миналия век. Днес сме част от един обвързан и динамичен свят. Нещата се променят за един миг. И тук не трябва да бъдем фаталисти. Да, големи „катастрофи“ ни застигат – световни икономически кризи, пандемии, война в съседство. Но и много възможности ни се предоставят. Човек трябва да бъде отворен, постоянно да надгражда и да се пита – какъв е моят интерес, какво ме вдъхновява? Само тогава ще внася цялата си енергия и желание за развитие в работата. Целта е да си актуален в средата и да намираш смисъл.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на работните ни навици?
Нищо не започва и не свършва с първото ни работно място. Работната среда изисква вид общуване, на което цял живот се учим. Аз имах възможността да завърша Американския университет в България, където акцентът беше върху практиката и екипната работа. Този подход става все по-застъпен. Така че самият работен процес го усвояваме още в университета. Докато първото работно място за мен е от водещо значение за автобиографията.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Победите и грешките. Хората, които ни вдъхновяват и тези, на които не искаме да приличаме. Сред младите все по-често наблюдавам самочувствието, че могат да се справят по-добре или че знаят нещо повече. Аз обичам да давам свобода за изява. Най-добрият учител е опитът. Това важи и за двете страни.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-голямата победа ще е да си признаеш сам на себе си, че си допуснал грешка. Само тогава може да последва промяна. А реакциите са чисто човешки.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Експертите много обичат да създават трендове, които да налагат. Например сега е модерно да изграждаме лидери, да развиваме емпатия, да работим върху социалните си умения. При децата се налага желанието да се развиват изключително в сферата на STEM (наука, технология, инженерство и математика). Аз смятам, че все още водеща е средата. Ако попаднеш на място, където се ценят твоите качества и умения, и съумееш да се възползваш от тази възможност, бързо ще напреднеш. Това е и една от причините за голямата пропаст между поколенията в работната среда. Младите hora много бързо се ориентират и не губят време. Така че за тях не се притеснявам. Проблемът е с представителите на по-старите поколения. Ценностната система и средата се променят много бързо и повечето не съумяват да се адаптират. А и все още е много силно желанието за постигане на йерархия и приемственост, което при младите липсва.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Нека си признаем. Кой точно слуша родителите си, когато дават съвети? И аз не послушах баща си. Иронията е, че като родител и аз бързам да поучавам децата си, дори и с ясната представа, че всеки сам трябва да научи уроците на живота.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите ни са част от доверения кръг хора, чиято информация възприемаме като достоверност. Обичам да казвам, че нещо не е на 100% вярно, но когато то е валидно на 100% за нашия кръг от приятели, то това важи и за нас. Затова не е чудно, че те са фактор във вземането на важни решения за живота ни, включително и за кариерата ни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и за поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Вече имаме свободата сами да си определяме правилата, но цената, която плащаме е правенето на повече компромиси. Ако до преди 10 години имахме сравнително еднакви очаквания за работната среда, то днес културата в различните компании дава повече гъвкавост и възможност за припознаване. В същото време не бива да игнорираме битовизма – компаниите трябва да печелят, а ние трябва да си платим сметката за ток.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Днес няма никакво значение накъде се движиш, стига да има развитие. Изпаднеш ли в застой, губиш. От едната страна средата е прекалено динамична - скоростта на развитие и навлизане на технологиите е по-голямо от тяхното възприемане, промяната на пазарите и потреблението изисква бърза реакция. От друга страна, времето до пенсия постоянно расте. Само се замислете: хората на 20 г. ще трябва да работят поне 45 години (52 г. ако ЕС приеме промените за пенсионната възраст). Какво ще правите цели 45 години?
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Уважавай труда на другите.
