Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не виждам нищо страшно в това да отговорим на някой друг мейл в събота или да отидем на по- дълъг обяд с приятелка в работно време.“, споделя Вера Шидерова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Вера Шидерова и съм Оперативен Мениджър в компанията за ИТ подбор IT PROvocator. Работя в сферата на техническия подбор повече от 13 години, а преди 7 години заедно с Михаела Рафаелова и Зорница Доганова дадохме старта на IT PROvocator . Целта и професионалното ни вдъхновение беше и все още е, да предложим по-високо ниво на разбиране и качество на услугата за ИТ подбор в България.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа започнах на сравнително късна възраст. Мисля, че бях на 21 години, когато започнах работа в кол център с немски език с тежката задача да продавам бельо по телефона на германци. Не вярвам, че това да започнеш просто някаква работа от ранна възраст има влияние върху кариерния ни успех по-късно. Освен, разбира се, ако не сме от онези късметлии, които знаят какви искат да бъдат от много ранна възраст и фокусирано преследват тази цел. При мен случаят беше, че ми отне време да открия какво ме пали в професионален план. Когато открих техническия подбор, хедхънтинга, кариерното и пазарно консултиране и всички останали аспекти и многообразие на ИТ подбора, знаех, че това ще е моята кариера.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Добре е да имаме план, когато вече сме наясно каква цел преследваме. Същевременно, смятам че човек трябва да е гъвкав и отворен да се напасва към променящата се обстановка. Така се откриват нови възможности и перспективи.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Смятам, че първото ни работно място, което вече е обвързано с бъдещата ни кариера, има огромно значение за това каква нагласа ще изградим за професията си. Бих сравнилапървото ни работно място с учителите ни в началното училище – или ще ни накарат да се влюбим в даден предмет или цял живот ще сънуваме кошмари, че имаме контролно по математика.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Смятам, че отпечатък оставят тези хора, в които се припознаваме – по-опитни колеги, мениджъри и от всеки си взимаме по нещо, което в някаква степен отговаря и на нашия професионален подход и същност.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всеки си има свой начин да се справи с грешките и да се научи от тях. За мен най- основната стъпка в този процес е първо да признаеш, че си допуснал грешка и чак след това си готов за „урока“. Моят модел на справяне с грешките е да поискам обратна връзка от хора, чиито професионализъм ценя и с които имаме еднакви кариерни цели. По този начин успявам да видя друга перспектива и как може следващият път да бъде по-добре.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това е въпрос, който стои в основата на професията ни Смятам, че ключови качества, които успешният човек притежава, са амбицията, постоянство в преследването на целите, както и умението да потърсиш причината за даден неуспех в себе си, а не във външни фактори и обстоятелства.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството във всеки един аспект от живота ни, както и в кариерата ни има съществена роля. Основната роля, според мен, е в отношението ни към работата изобщо, желанието ни да се развиваме, да вярваме в себе си и в това, че можем да постигаме целите си. Колкото до съветите - като цяло не вярвам в съветите.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Да има с кого да празнуваме успехите си или да си кажем, че следващият път ще е по[1]добре. За мен ролята на приятелите в кариерното развитие е в обратната връзка, да има някой, който да ти „свери часовника“ и по градивен начин да ти каже къде стоиш.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Според мен темата за баланса е доста преекспонирана и по тази причина понякога ставаме дребнави, когато говорим за разделението между личен живот и работа. В крайна сметка и двете са част от един живот – от нашия живот. Не виждам нищо страшно в това да отговорим на някой друг мейл в събота или да отидем на по- дълъг обяд с приятелка в работно време. Не мисля, че е нужно да се стремим да балансираме 50 на 50 работа с личен живот, по-скоро става въпрос за етапи. Има моменти, в които работата ни е заела голяма част от времето и живота ни, в следващия момент идва ред на събития в личен план и личните ни взаимоотношения взимат превес. Не мисля, че е нужно през цялото време да мислим дали сме балансирани добре.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е доста голям възрастови диапазон в кариерен аспект и за това време можем да се развиваме и в двете посоки. Важното е да има движение и да опитваме различни неща, да рискуваме, да променяме.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не вярвам в съветите, тъй като всеки е различен и всеки си има своите истини, но ако мога да кажа едно нещо, което за мен е било ценен съвет, то е да не ме е страх да рискувам. Винаги си задавам въпроса какво е най-лошото нещо, което може да стане и ако съм готова да „платя цената“ – скачам.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
