Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Внимавайте с искрените и добронамерени съвети на роднини и приятели. Те виждат нещата от своята камбанария, не от вашата.“, споделя Веслава Попова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Веслава Попова и съм преживяла няколко сериозни лични и професионални трансформации през живота си. От учител по английски стигнах до високи управленски позиции в компании лидери в своя бранш в областта на продажбите и маркетинга, както и в управлението на проекти за подпомагане на предприемачеството и развитието на бизнеса.
Създадох собствен консултантски бизнес за обучения и коучинг на корпоративни мениджъри в областта на лидерството и мениджмънта. Завършила съм английска филология в СУ, МВА в УНСС, както и коучинг програмата за напреднали Advanced Corporate Coaching Program на Couch U. Била съм Директор Комуникации на българския клон на „Международната Коуч Федерация“ в периода 2014-2015 г.
Създател съм и на цялостни програми за развитие „Лидерство за върхови постижения“, „Ефективният мениджър“ и „Коучинг за върхови постижения“, инструменти за откриване на талантите, личностния тип, нуждите и ценностите, които са основа на всяко автентично лидерство. Обучила съм стотици мениджъри как да бъдат по-добри и емоционално интелигентни лидери. Много от тях бяха издигнати до високи управленски позиции в международни компании.
Автор съм на книгата „Развий лидера в себе си“, в която разказвам и част от личния си опит и работата ми с клиенти в период на лична и професионална промяна. Книгата е пътеводител за всеки, който иска да открие себе си, своите Три Кръга на Лично Съвършенство и да живее пълноценно в любов и благополучие. Създател съм на програмата за личностна трансформация „Открий своята Суперсила и я реализирай“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах на 18 ненавършени години. Когато първата година не ме приеха в желаната от мен специалност „английска филология“ имаше изискване за поне 8-месечен трудов стаж за следващото кандидатстване. Първата ми работа беше преводач в „Балкантурист“ за 2 месеца и след това отново преводач в Завода за кондензатори в град Кюстендил.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, най-доброто, което можем да направим, е да си изградим стратегия как искаме да изглежда нашата кариера. Тук има една тънкост, която е от голямо значение за крайните резултати. В началото на кариерата ние трупаме опит, за да открием себе си и по-скоро следваме нашите представи за това кои сме и каква би била идеалната работа за нас. След като се сблъскаме с действителността на реалния живот, започваме да коригираме тези представи за това кои в действителност сме, какви са нашите вродени таланти, кои са нашите страсти и коя реализация ще бъде в синхрон с автентичната ни същност. Това се случва спонтанно в различно време за всеки, след като преживее и осмисли кой НЕ Е неговият път, коя е неподходящата за него среда, обкръжение и организационна култура. Възможно е още в самото начало човек да си попадне на мястото, но това е по-скоро рядкост.
Проучванията за удовлетвореност на работното място показват, че 80% не са доволни от своята професионална реализация и не са мотивирани на работа. Въпреки всички усилия на ръководствата на компаниите да мотивират и ангажират служителите, явно не са напълно успешни. Каква е най-сериозната причина за това? За да взимат добра и висока заплата и да имат престижна работа, много хора са принудени да толерират неподходяща за тях роля и среда заради облагите, които са единствената причина да не напуснат, но не се чувстват щастливи и удовлетворени. Ето защо, хигиенните фактори не могат да компенсират липсата на вътрешна мотивация, която идва от самото естество на работата и усещането, че работата за служителя има смисъл и по-висша цел.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Тук не бих обобщила нещо конкретно, защото зависи колко продължително сме работили. Има млади хора, които толкова дълго и продължително работят в дадена компания, че изграждат наистина трайни навици на поведение, които от своя страна създават конкретни очаквания за всеки нов работодател. Тези, които са сменили няколко работни места, са открили, че има големи различия в корпоративните култури – такива, които те повече предпочитат и пасват на индивидуалността им и нагласите им и такива, които не предпочитат и към които не желаят или не могат да се адаптират. Опитът в различни среди е безценен в себеосъзнаването и самопознанието ни и ни води към най-подходящия за нас кариерен път.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Обикновено това са компании и личности, които са ни вдъхновявали, където сме се чувствали най-пълно ангажирани и мотивирани да дадем най-доброто от себе си. Травматичните епизоди от нашата кариера, където сме дали най-доброто от себе си, но не сме били оценени така, както сме очаквали, преживели сме някаква форма на несправедливост или измамна реалност с пълно разминаване между думи и дела, между обещано и изпълнено, също оставят трайна следа в паметта ни и предопределят по-нататъшните ни решения за кариерно развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Аз обичам да казвам, че грешки няма, а само осъзнавания и уроци. Това, което наричаме грешки е някаква форма на неуспех – не сме покрили своите или чуждите очаквания и поради това изпитваме чувство на вина, че нещо някъде сме сгрешили. Ако грешката е допусната поради недостатъчна компетентност или опит, то това се изчиства със заучаване на правилния начин и приложение в практиката. Но, ако няколко пъти допускаме една и съща грешка, то това не е грешка, а проява на наша характеристика. Индикация е за две неща: първо, че не сме изградили навик поради това, че този навик е пълна противоположност на нашите вродени нагласи – примерно интроверт, който се мъчи да се държи като екстраверт. Прави го, защото ролята му го изисква и той насилва себе си, за да получи одобрението на околните, че „пасва“ на очакванията към него. В този смисъл неособено еволюирала среда, която не може да създаде поле за изява на всеки според индивидуалността му, а според някакво матрично възприятие и догматично придържане към него, е неподходяща за „кръглия пирон в квадратната дупка“. Човек трябва да върви против себе си, да се дялка и променя, за да пасне някъде, където не принадлежи по презумпция.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Амбициозност, целенасоченост, упоритост, силен лидерски потенциал, емоционална интелигентност. Уважават и ценят приноса на другите.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите не би трябвало да се месят със своите съвети, защото колкото и да им желаят доброто, повечето родители нямат нужната компетентност да насочват правилно своето дете. Това, което се случва най-често е, че те проектират своите въжделения, представи и несбъднати мечти върху детето си и така несъзнателно и с най-добри намерения създават от него зависим и потенциално нещастен човек. Аз не съм го правила с моите деца. Те избраха самостоятелно попрището за своята професионална и социална изява, без да имат необходимост да ходят на семейни констелации и да се освобождават от родителски травми.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите имат определена роля в зависимост от степента, в която даденият млад човек се влияе от средата, а не следва себе си, страстта си и предназначението си. Ако младият човек е по-независим, влиянието е по-малко, както и влиянието на семейството и обратно. Въпрос на определяне на кръга влияние на приятелите ни по отношение на нас самите в общ план и на по-ниско ниво – допускането приятели да влияят и още повече да въздействат по отношение на кариерното развитие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не мисля, че толкова ясни граници са необходими, ако човек работи страстта си, работата го пали, семейството го подкрепя и се чувства зареден с енергия, докато работи. Границата е личното усещане за това – в момента, в който се почувстваме изморени и отегчени от работата, време е да превключим към по-приятни занимания. Причината за усещането, че е изгубен баланса, е страх – да не загубим работата си, защото тя ни храни, а не защото тя ни носи удоволствие и себеактуализация. Друга причина може да е пренебрегването на семейството за сметка на работата и проблемите, които могат да възникнат в съпружеските или семейните взаимоотношения с деца или роднини, ако фокусът ни е изцяло върху кариерата ни, но сме семейни. Ако прекаляваме с работохолизма, означава отново, че имаме огромни дефицити в други сфери на живота и се опитваме да ги запълним като избягваме да мислим за тях, отдавайки се изцяло на работата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Няма точна рецепта, но ако трябва да дам конкретен отговор, може би хоризонталното е за предпочитане, за да добием по-широка перспектива, което да ни подготви за висока управленска позиция в дадена компания или неочаквано да открием онази дейност, която да вършим без да се изморяваме и отегчаваме. Това ще ни спаси от силозното и едно-функционално мислене, ако сме скачали прекалено бързо към върха, за да видим нещата от различната перспектива на повечето звена в компанията. Това би намалило и ефекта на бързото прегаряне и провал поради стеснен опит и мироглед, изграден в тясна специализация. За високи управленски позиции по-добре се справят генералистите, отколкото тесните специалисти. Онези, които не се чувстват ОК да ръководят други, но не го осъзнават, попадат на дилемата да бъдат обучени да ръководят и да изкачват кариерната стълбица и в същото време компенсаторно извън работата да получават своето лично удовлетворение, или – чрез хоризонталното развитие намират своето неръководно поприще.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете себе си. Осъзнайте кои сте и се изучавайте в действие и в реални ситуации. Открийте в какво имате вродени таланти и ги развивайте. Следвайте страстта си. Управлявайте сами кариерата. Не чакайте мениджър човешки ресурси да ви определи за какво ставате. Това е ваша работа, ако искате да вземете живота и кариерата си в свои ръце. Особено внимавайте с искрените и добронамерени съвети на роднини и приятели. Те виждат нещата от своята камбанария, не от вашата.
