Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Allure Studio
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Един от любимите ми цитати, принадлежи на Елбърт Хъбард, и гласи следното: „Най-голямата грешка, която можеш да направиш през живота си, е през цялото време да се боиш да не сториш такава.“, споделя Цветомир Стефанов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Цветомир Стефанов и заемам длъжността Началник отдел „Комуникации, дигитален маркетинг и управление на събития“ в компанията концесионер на Летище Варна и Летище Бургас – „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. Притежавам дългогодишен професионален опит в областта на корпоративните комуникации, протокол и бизнес етикет и съм щастлив, че имам възможността да водя и обучения в тази сфера. Носител съм на редица награди в областта, но няма по-голяма привилегия за мен от възможността да оглавявам талантлив млад екип от професионалисти и да работя редом до изключителни колеги на работното ми място.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
От ранна възраст съм възпитаван в усърдие и дисциплина и ми бе предаван урокът, че нищо не се полага даром, а са нужни усилия, за да го придобиеш. От 18-годишна възраст започна официално трудовият ми път, който продължава вече повече от 15 години. Няма да забравя и момента, когато получих първото си възнаграждение. То дава усещане за удовлетвореност и независимост. С отделените средства от възнагражденията от първите ми години работа поех и разноските си за образованието ми. По този начин имах пълната свобода да следвам дисциплините в университета, които провокираха най-силен интерес у мен и именно те се оказаха много важни в последващия ми професионален път.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че за всеки човек е необходимо и полезно да си поставя цели и да ги следва, защото именно по пътя към тяхното достигане се придобиват и най-важните уроци, които допринасят за успешното му кариерно развитие. Но съм бил и пряк свидетел на това каква вреда може да нанесе на човек сляпото и безкритично следване на стратегия, без тя да бъде съобразена с личните му потребности и без да се вземе предвид спецификата на професионалната среда, където я прилага.
Затова, моят съвет е, че всяка една поставена цел и избрана стратегия трябва да бъдат в синхрон с личните убеждения и ценности, които споделя човек, а не да е плод единствено на професионална амбиция, за да може кариерното му развитие да му носи и лично удовлетворение.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Несъмнено влиянието на първото работно място оставя отпечатък върху кариерните ни навици. Неслучайно е и че всички помним първата ни работа. Тя е фундаментално важна по няколко причини. На първо място, чрез нея ние научаваме първите ни уроци за това що е работна среда, как да интерактираме професионално с колегите ни, учим се на работна етика и рутина, независимо от това дали пазим добри или не чак дотам спомени от този период. Този първи досег до реална работна среда ни помага сами да научим кое е полезно за нас и какви грешки не бива да допускаме занапред. На следващо място, тя ни помага да се ориентираме още по-добре в идентифицирането на нашите кариерни интереси. И не на последно място, създаваме първите ни служебни контакти, които са необходими за изграждането на собствена професионална мрежа занапред.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Първият ни мениджър, първият ни ментор, споменатото вече по-рано - първо работно място, първи провал и първо повишение. Те смятам, че са нашите най-ярко запомнящи се, както и най-силно формиращи емоции у нас, личности и епизоди от кариерното ни развитие. Именно чрез тях ние получаваме и най-безпристрастна обратна връзка за нашето работно представяне със съответните последствия за кариерното ни развитие в една или друга посока.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Един от любимите ми цитати, принадлежи на Елбърт Хъбард, и гласи следното: „Най-голямата грешка, която можеш да направиш през живота си, е през цялото време да се боиш да не сториш такава“.
Не само, че грешките са неизбежни, но могат да бъдат и изключително полезни, тъй като са неизменна част от пътя към учене и израстване в кариерата. Важно е, когато допуснем грешка, да можем да реагираме по конструктивен начин, а именно: да я идентифицираме, да поемем отговорност за нея, да бъдем открити при нейното комуникиране с околните, да предложим варианти за нейното отстраняване и да се опитаме да извлечем поуки от нея, така че да намалим шансовете за бъдещо повторение на една и съща грешка. Винаги се опитвайте да превръщате грешката във възможност за израстване чрез самонаблюдение, извличане на поуки и споделянето им чрез изграждането на култура на обмен на опитност, тъй като така можете и да помогнете на друг да не повтаря вашите грешки.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Наблюденията ми сочат, че такива хора притежават сходни качества, а именно, но не само: проактивност, адаптивност, устойчивост, целеустременост, отговорност и непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване. Тази амалгама от качества допринася за бързо кариерно израстване, способствайки за високоефективно представяне чрез изграждането на продуктивни професионални взаимоотношения и безпроблемното ориентиране в бързо променящата се динамична работна среда днес.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейната среда и семейството не бива да бъде омаловажавана, тъй като тя е поведенчески формираща още от ранна възраст за всеки един от нас. Разбира се, родителските съвети имат за цел да доведат човек до най-добрия и желан резултат. И именно тук следва да се съблюдава внимателно границата между проекциите на желанията на родителите за кариерното развитие на човек и тези, които той сам си поставя да следва. Познавам немалко хора, които са вложили години и усилия в преследването на кариера, която е желана и посочена от техните родители, вместо те самите да се реализират в областта, към която изпитват интерес. Резултатът в дългосрочен план почти никога не е благоприятен. Вярвам, че за човек е удачно да се вслушва в съветите на родителите, но да отстоява и следва своите интуиция и разум за това какво той самият желае за себе си като кариерно развитие.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите биха могли да дадат подкрепа, насоки и конструктивна критика, предоставяйки различна перспектива и гледна точка за даден казус, който сме им споделили от нашата работна практика. Те могат да помогнат и за разрастването на мрежата ни от контакти с референции и съвети. Да не забравяме и че качествено прекараното време с приятели може значително да подобри здравословния ни баланс между личен и професионален живот.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът между личен и професионален живот е не само препоръчителен, а задължителен за дългогодишна успешна кариера и дълготрайна продуктивност.
За „рецепта“ е трудно да се говори, тъй като това много зависи от индивидуалните особености на самия човек, но определено могат да помогнат за намирането на такъв баланс следните неща: ефективното управление на времето, ясното целеполагане, разграничаването между почивка и работен режим и тяхното комуникиране с колеги и мениджъри, както и редовен „мониторинг“ и самооценка на спазването на тези граници. Разбираемо е, че в началото на кариерата си човек е склонен да работи повече, да жертва от личното си време в името на професионалния успех, поради амбиция или стремеж към бързото постигане на резултати. Трябва обаче да си напомняме, че успешната кариера е дълъг маратон, а не бърз спринт и че темпото на следване на кариерни върхове не е равномерно, тъй като и пътят до тях не е равен. Една от най-важните характеристики на професионалния ни образ, който градим през кариерата ни, е именно отношението ни към времето – както това, което отделяме за личен живот, така и това, което сме посветили на професията ни. Нека не забравяме, че времето е много ценно за всички нас, тъй като е ограничено като ресурс.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Изборът между хоризонтално и вертикално кариерно развитие следва да бъде строго индивидуален, в зависимост от личните цели, динамиката на професионалната сфера и отделните предпочитания. Често, комбинирането на двата подхода може да допринесе за балансирано и удовлетворяващо кариерно развитие, но това наистина зависи от работната среда, в която е решил да гради кариера всеки отделен човек.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Много съвети съм получавал през годините, немалко поуки съм извлякъл от тях, но най-ценни са тези, които са придобити от личен опит, а не дадените даром. Все пак, бих искал да упомена един цитат, с който обикновено завършвам всички мои обучения, които водя на млади хора, в областта на корпоративните етикет, протокол и ефективна комуникация. Често ме питат за това какво бих ги посъветвал да предприемат като съществена стъпка за изграждането им като професионалисти. Отговорът ми обикновено е да не забравят, че: “Добрите маниери ще ви отворят врати, които и най-доброто образование не е в състояние да отвори пред вас”.
Работната етика и уважението към нашата собствена работа и тази на другите са съставни компоненти от личната ни професионална репутация. А каква ще бъде тя – зависи единствено и само от самите нас!
