Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мартина Славова
"Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Търсейки кариерно развитие, трябва да можеш да излизаш от зоната си на комфорт. Бъди винаги готов да се учиш, променяш и адаптираш към новото.“, споделя Боян Славов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Боян Славов, от 6 години работя в Unimed Pharma Bulgaria, заемам позицията Country Manager. Роден съм в гр. Русе, щастливо женен, посветен на семейство и приятели. Обичам спорта, обожавам колоезденето, което ме зарежда емоционално и ми дава възможност да съм по-често в допир с природата.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа през 2006 г. в банковия сектор, който е много далеч от фармацевтичния. С издигането в банковата йерархия, като един типичен банкер, започнах да следя потока на финансовите средства. И така, след известно време се озовах във фармацевтичния бранш.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Изграждането на стратегия е с фундаментално значение за нашето кариерно развитие. С поставянето на ясни цели и визия къде и какво искаме да работим, можем по-целенасочено да разработим план с конкретни стъпки, които да следваме до постигане на целта. През целият път нагоре по стълбата на кариерното развитие, мотивацията е фактора, който ни кара да вървим в правилната посока и да взимаме най-добрите решения за себе си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни работно място играе основополагаща роля за изграждането на работните ни навици, които остават като пръстов отпечатък през цялата ни кариера. Това е като карането на колело, когато се научиш веднъж ти остава за цял живот. Спомням си първата си работа: структурата, йерархията, работния процес, начина на комуникация, всичко това беше аналогично с казармата. Оттам ми остана и до днес чувството за неотложност на нещата, които изпълняваш.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен всякакъв опит учи и помага, стига да можеш да го разчетеш и анализираш. Например, през годините съм имал късмета да работя с много добри лидери. От тях съм се учил и заимствал добри лидерски практики, даващи ми увереността да управлявам хора и ресурси. Разбира се, имал съм и не дотам добри ръководители, от които знам какъв не трябва да бъда на работното си място, това също е добър опит. Събития, оставящи отпечатък върху развитието ни са грешките, които допускаме, учим се от тях и съумяваме да ги избягваме в бъдеще.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Един лидер трябва да може да признава грешките си и да поема отговорността за тях, след което да ги анализира и да се стреми да не ги повтаря.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
В днешната глобална работна среда, успешният служител трябва да има широк спектър от лични качества и придобити професионални умения, което му дава възможност да се отличи в жестоката конкурентна среда. Късметът, обаче, е също неизменна част от успеха, има много такива примери.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Тук няма точна формула. Не може да се каже, че трябва да следваме родителските съвети на всяка цена, защото всеки човек има собствен индивидуален професионален път. Бързите темпове на глобализация, променят и формулата за успех. Това, което е работило при родителите ни вчера, днес не е ефективно при нас. Едно е сигурно, семейството ни дава подкрепа, мотивация, съвети и прави баланса, от който се нуждаем, за да се вървим напред.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Трудно е да го кажа, още по-трудно е да го спазвам, но по пътя на кариерното развитите не трябва да се смесват двете понятия. В лидерството няма място за пристрастни и субективни решения, вследствие на приятелски взаимоотношения.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Това зависи от индивидуалните решения и подход на всеки от нас. При някои хора, личния и професионалния живот вървят ръка за ръка, други слагат ясни граници между двете. Със сигурност, проблемите не трябва да се пренасят от работата в дома и обратно. В този случай си поставям лични лимити и гледам да ги спазвам.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Има различни ситуации и всичко е строго индивидуално. За млади, енергични и способни хора, нетърпеливи за кариерно развитие, което на този етап не се случва, е удачно вертикално развитие. Вариантът, в който преминаваш в друг отдел, макар и на подобна позиция, е много удачен за натрупване на допълнителен опит и разширяване на хоризонта, особено ако компанията е международна. Дори бих отишъл по-далеч и бих казал, че крачка назад във вертикалната кариерна стълба, в друга компания например, понякога е добро решение за бъдещо кариерно развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Търсейки кариерно развитие, трябва да можеш да излизаш от зоната си на комфорт. Бъди винаги готов да се учиш, променяш и адаптираш към новото.
