Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ролята на приятелите е да ти напомнят, че не си длъжността, която заемаш, а личността, която остава и след кариерен провал, и след небивал успех.“, споделя Христо Матев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Христо Матев и продажбите са моята професионална сфера от близо двадесет години, по-голямата част от това време премина около голямата ми страст - автомобилите. След няколко длъжности в различни сфери започнах като търговец на нови автомобили Opel и Chevrolet през лятото на 2008-ма година. През годините съм заемал различни позиции в няколко компании, правил съм и резки кариерни завои. Към днешна дата съм Мениджър продажби дилърска мрежа в официалния вносител на марката Opel за България – Ес Еф Ей Аутомотив.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Като ученик поработвах в цех за сладолед през летните ваканции, много ми харесваше да мога да си купувам разни неща, без да питам някого, а и доста обичам сладолед, бях на 15-16 години, представете си колко бях щастлив. Иначе първата ми работа беше като готвач в една пицария, нощните смени ми даваха възможност да ходя на лекции и едновременно да имам доходи. До ден днешен си спомням с умиление прекараните две години с колегите там.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз лично винаги съм бил твърд привърженик на тезата, че човек трябва да бъде готов да приеме предизвикателство, да трупа опит и така да гради професионалния си фундамент. Когато вършиш нещо с плам и упоритост, след време пред теб започват да се разкриват следващите стъпала в израстването. Няма готови рецепти, няма твърда процедура или инструкция, има възможности и предизвикателства. Има успехи и провали.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Всяко работно място има свое влияние, първото не е по-специално от следващите, според мен.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Провалите първо, това е магистралата на самоусъвършенстването, после победите, лидерите и професионалистите, които са по-напред в избраната сфера и притежават качества и знания, на които се възхищаваме.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Човек трябва да прощава грешките и на околните, но и на себе си. Важно е да можеш да признаеш грешката и с хладнокръвие и обективност да опиташ, ако не можеш да я поправиш, то поне я да анализираш и да разбереш как може да я избегнеш следващия път. Има още толкова нови и разнообразни грешки, които очакват да ги направиш, така че няма време за повторения. ☺
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не мога дам конкретен отговор, защото хората, които са успешни и бързо се разиват кариерно не си приличат като две капки вода.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейната среда и възпитанието са изключително важни. Относно съветите на родителите има голямо значение дали ще повтаряме професията на някой от тях, например ако някой от родителите е лекар или адвокат, то неговите съвети ще помогнат много на желаещия да стане също успешен лекар или адвокат. В противен случай е добре човек два си намери ментори, които са успешни в конкретната професия, без значение роднини или не.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Това е много относително, не одобрявам приятелствата заради изгоди. Най-близките ми приятели са същите вече над две десетилетия, без значение кой какво е постигнал и кой с какво се занимава. Ролята на приятелите е да ти напомнят, че не си длъжността, която заемаш, а личността, която остава и след кариерен провал, и след небивал успех.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не вярвам на рецепти, всичко е строго индивидуално, според мен и зависи от моментните обстоятелства, например когато искаш да се докажеш на ново място е възможно за период от време балансът да се загуби в името на целта.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За предпочитане е човек да дава всичко от себе си и да се стреми всеки ден да става по-добър в това, което прави, без да бърза прекалено. В правилния момент натрупаният опит, волята, усилията и търпението дават резултат. В този смисъл особено до късните двадесет години е времето, в което може да сменяш хоризонталата радикално. Да опитваш различни позиции, да се учиш на адаптивност и да се предизвикваш, вместо на всяка цена да искаш да се покатериш по вертикалата на първото си работно място бързо.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ако нещо не се получава – опитай пак по различен начин. Ако пътят напред е блокиран, мини встрани, но после пак напред!
