Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Силвия Димитрова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Изключително съм благодарна на родителите и бабите и дядовците си за това, че ме научиха на труд!”, споделя Мадлен Алгафари, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
На 56 г. съм. С 33-годишен брак, две големи деца и за момента с първо внуче. Влязох в полето на психологията през 1986, на психотерапията – през 1994г. Имам 13 книги, неизброими участия в медии и към момента 200 специализанта в Български институт по Неорайхианска аналитична психотерапия, който имам честта да ръководя. Това – за протокола. Иначе, извън протокола – съм идеалист, мечтател, който вярва, че човечеството може да постигне по-висока осъзнатост и да порасне духовно. Не мисля, че животът има друг смисъл. Който иска повече – да ми чете в сайта биографията.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Е, като се има предвид, че съм от поколението, което ходеше на бригада всяко лято – от 13 годишна. Че и от още по-рано, защото на село всеки имаше мотика. Изключително съм благодарна на родителите и бабите и дядовците си за това, че ме научиха на труд! Иначе, официално започнах да работя след като завърших училище в окръжната библиотека във Враца, като студентка вече бях преводач и пишех за различни рубрики текстове във вестници и списания. Работех в Президентството като преводач, работих за французи, които произвеждаха филтри за комини, пет години бях на щат в БНТ като редактор и репортер след конкурс след като бях в екипа на студентската програма „Ку-ку“, но първата ми работа като психолог беше в Телефона на доверието към Червения кръст. След това вече от 1996 г. работя като психотерапевт. Продължавам да превеждам книги. Ръководя институт за следдипломна специализация по психотелесна терапия и там съм преподавател и супервизор.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз точна стратегия не съм имала. Имала съм яснота относно целта и смятам, че най-важните ми качества в професионалното ми развитие са последователност, търпение и учене до края на живота.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не знам кое да приемам за мое първо работно място. Но мисля, че дисциплината, чувството за място в йерархията от началните ми работни места, на които работех в екип, са полезни и до днес качества.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ако трябва да ги посоча конкретно: в психологията и психотерапията това е моят учител и терапевт Проф. Валдо Бернаскони от Швейцария. В другата ми професия – режисурата – ръководителят на театралната трупа, в която участвах от дете – Георги Горанов. А по принцип хората, които остават са тези, които ни учат търпеливо и с разбиране.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Естествено, че да се извиниш, а след това да си зададеш въпроса на какво те е научила тази грешка и с какво е била полезна. Най-много на грешките си трябва да благодарим за израстването си. Защото грешките ни дават възможност да не си отлепваме „краката от земята“. А най-порасналият човек е този, чиито крака са на земята, а целите могат да стигат и облаците.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
О, подобно обобщение е несериозно да се прави. Това зависи от толкова много неща: какъв е характерът на този човек, какви са му талантите, възможностите, ценностите. Но е сладко, когато нещо се случва постепенно и за което сме положили усилие. Има една статистика в Англия, че спечелилите от тотото са много по-малко щастливи от тези, които са изкарали същите пари с пот. Това важи и за кариерното развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Е, аз благодарение на родителите си „хванах питомното, а не дивото“ – избрах психологията пред театъра и не съжалявам. Макар че театърът винаги ще си ми остане една носталгична страст. Добре че водя уъркшопи по театротерапия, та успявам да „чеша и двете си красти“ ;-)
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Подкрепа са винаги приятелите, ако са приятели! И в празнуването, и в болезнените моменти на поуки. И барометър могат да бъдат, и катализатор, че и утешители могат да бъдат. Важно е да се знае обаче, че не могат да ни бъдат терапевти!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Тялото! Тялото е индикаторът. То винаги подсказва кога прекрачваме граници, но е важно да не сме оглушели за него, защото тогава става късно и симптомите идват, за да ни подсещат. Отношенията в личното и интимно пространство имат различна логика от тези в корпоративния свят. Тези, които решават, че на работното място ще получат това, което всъщност е естествено да получат в най-тесния си кръг и обратно, обикновено се спъват. Това не означава, че в работен план няма и човешки отношения. Дори е проблем, ако не са такива. Но все пак не бива да се бъркат с интимните.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Аз първо сменях работни места и професии. Смятам, че за мен това беше полезно – казвам го от днешна гледна точка. Идват и да специализират при мен в института много хора на по 50 години и търсят радикална промяна на професията – това също може да е позитивно. Предишният им опит не е бил излишен със сигурност. Мисля, че днес това е по-често срещаният вариант, отколкото израстване в йерарахията на едно и също работно място. Днес хората сменят работата си по-често от всякога. В това има и доста негативи разбира се. Те произлизат от синдрома „ФОМО“ – страхът да не пропуснеш нещо и да не се прецакаш. Прекалено големият избор има доста негативни последици. Той създава огромни претенции и очаквания, фокус над получаваното, а не над даваното, разглезва. Имунитетът за трудности липсва днес у много млади хора. Не ги виня. Времената са такива. Аз вярвам, че когато обаче човек си намери „гьола“, той остава. Защото това е неговото правене! Тогава работата е удоволствие. Това е и част от духовната интелигентност. Тогава е склонен и на последователност и търпение, на смирение и жертви, за да расте.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Всяко решение трябва да минава и през ума, но и през сърцето!“
