Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Недей да пилееш здравето си като млад, защото ще го събираш на стари години.”, споделя Петър Василев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Петър Василев и съм ръководител на отдела за корпоративни продажби и флийт мениджмънт във Финансова Група Порше България, част от Порше Холдинг Австрия и концерна Volkswagen Group. Освен че е един от най-големите автомобилни ритейлъри, по-малко известен факт е, че Порше е водеща компания във финансирането (оперативен и финансов лизинг) и управлението на корпоративни автомобилни флотилии на българския и международен пазар.
В компанията съм от почти 6 години, а в тази сфера съм повече от 17 години.
Щастливо женен, „млад“ баща на две прекрасни деца.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа още на 16 години, но първото си възнаграждение за квалифициран труд получих на 21, няколко години преди да завърша университета. Беше малка фирма за разпространение на интернет.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Задължително. Всяка година е важна, всяка работа или позиция трябва да надгражда предходната. Това е процес преди всичко за личностно развитие, което от своя страна неминуемо води със себе си професионалните резултати. Дадена позиция/работа е изчерпана и трябва да бъде сменена, ако човек не може да научи нещо повече от нея.
Основни пречки в този процес често са емоцията, високото его, меркантилността и липсата на търпение. Човек трябва да е рационален в решенията, които взима. Всеки един рестарт в друга посока (особено в деградивен план) е рисков и може да заличи години труд. Времето е най-ценният ресурс и не трябва да се пилее.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Особено важно. Първата ни работа не е толкова за пари, колкото да се ориентираме какво искаме и да формираме трудови навици и умения. Да изградим фундамента на един бъдещ професионалист. До голяма степен е проекция на бъдещето, както в професионален, така и в личностен план.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, дали ни най-ценните съвети, тези които са ни критикували конструктивно и които са преобръщали мирогледа ни. Тези, чрез които сме открили какви трябва да бъдем и какво трябва да можем. Най-трудните и тежки моменти/събития са и тези, които са извлекли максимума от нас и са ни дали самочувствието, че можем да се справим с всичко. Когато е трудно, тогава човек се развива.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешката е част от процеса на учене. Често в бизнеса хората я разбират, но не я уважават, а това е признак за непрофесионализъм. Затова е важно да бъдем мислещи и внимателни хора. Когато си начинаещ, се приема за нормално да грешиш, но колкото повече катериш стълбицата на кариерното си развитие, толкова хората стават все по-безкомпромисни към грешките ти. Затова човек следва да бъде отговорен, прецизен и разсъдлив и когато допусне грешка, да си я признае, да направи своите изводи, за да може в бъдеще да не я повтори.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бърза мисъл, решимост, комбинативност, адаптивност, проактивност и силна амбиция. Тук рискът от прегаряне е много сериозен. Човек има нужда от време да натрупа жизнен опит, за да може да се справи с множеството професионални предизвикателства. Често хората оставят семейството на заден план, което е безумна грешка, която и аз съм правил много пъти. То ти дава зрелостта и развива умения, които помагат да се справиш изключително и в професионален план.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Изключително важна е ролята на семейството, но често пренебрегвана. Лесно може да се илюстрира като колесница с два коня - единият кон е семейството, другият – кариерата. А ти си зад тях в опит да създадеш необходимия синхрон.
Всеки човек трябва да се вслуша във всеки съвет, но трябва добре да ги анализира и след това използва. Критичното мислене и градивният диалог на база на факти и тези е в основата на вземането на решения, а дали са правилни, времето ще покаже.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите понякога те познават по-добре от теб самия и не са въвлечени в твоята емоция. Техният съвет често е полезен и безпристрастен. Но e важно и човек да се заобиколи със стойностни хора. Често те поемат успешно и ролята на психолози, които да свалят бремето от плещите ти и да ти посочат грешките, да ти напомнят кой си ти, защото човек нерядко в процеса на кариерно развитие губи себе си и компрометира ценностната си система. Това не е правилно.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да. Човек следва ясно да разграничи и разпредели времето и енергията си между семейството и работата. Те не следва да се месят и да се пренебрегват, т.е. едното да е за сметка на другото. Парите, които си изкарал, никога няма да ти върнат изпуснатите моменти с първородното дете или времето, прекарано с възрастния ти родител.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В посочения диапазон човек следва да излее фундамента на един професионалист и да изгради трудовите си навици, минавайки през множество професионални и житейски „драми“, които на по-късен етап с усмивка ще споделя с близки и приятели. При всички случаи акцентът следва да е в хоризонталното развитие. През тези години трябва да се натрупа опит, който в следващите години да подпомогне кариерното израстване.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Съветите, които получих и запомних са няколко:
1. Успехът изисква „яка работа“;
2. Каквото и да стане, не се паникьосвай;
3. Недей да пилееш здравето си като млад, защото ще го събираш на стари години.
