Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Радич Банев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Всяка една възможност за срещи с нови и различни хора би имала значение и възможно въздействие върху кариерното и личностното развитие на човек.“, споделя Владилена Георгиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте! Казвам се Владилена Георгиева и съм Старши координатор HR операции за България, регион източна Европа в Данфос ЕООД. По образование съм магистър, като имам бакалавър по специалност „Бизнесадминистрация“ от МВБУ – Международно висше бизнес училище (IBS – International Business School, гр. София), магистър по специалност „Управление на персонала“ (Технически университет - София) и в момента завършвам първа година от магистратура по специалност „Трудова и организационна психология“ в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Зад гърба си имам повече от 20 г. трудов опит, като съм започнала трудовата си кариера в Хотелиерската индустрия. Вече над 9 годни работя в сферата на Човешките ресурси, като за това време съм се занимавала с подбор, администриране, заплати и придобивки, здраве и безопасност, организиране на събития и пр. Вече 20 години работя заедно „с“ и „за“ хората.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя веднага след като завърших гимназия и имах навършени 18 години. След това продължих образованието си, но без да прекъсвам да работя.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хубаво е човек да бъде осъзнат и да има план, който да следва, но не трябва да се подценяват и превратностите на живота и изненадващите възможности, които ни срещат по кариерния ни път. Вярвам, че възможностите се появяват когато човек е истински готов за промяна, а не когато си мисли, че е така.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място със сигурност има своята основополагаща роля за изграждане на първични трудови навици и поведения. Но въпреки това същите могат да бъдат променени, както и сформирани нови с времето, смяната на работни места, срещите с нови колеги и ръководители.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Не мога да посоча конкретни събития, но вярвам, че всяка една възможност за срещи с нови и различни хора би имала значение и възможно въздействие върху кариерното и личностното развитие на човек. Срещите и разговорите, дори на ежедневни теми, не е задължително контекста да е работен, обогатяват знанията и променят погледа и нагласите на човек към света като цяло. Не подкрепям силно изразената властова дистанция, привърженик съм на свободната комуникация между различните слоеве и нива на йерархичната стълбица в организациите.
Хората, които биха могли да имат най-голямо въздействие върху кариерното развитие и вземането на решения като цяло, според мен са ролеви модели и фигури, които имат власт по един или друг начин над индивида. За мен такива са хората, които са те отгледали (родители, осиновители, роднини), както и хората, които съумяват да забележат таланта, качествата и потенциала на един човек и имат смелостта да ги развиват, вместо да се чувстват застрашени (в повечето случай говорим за ръководители на средно мениджърско ниво).
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
За съжаление има хора, които не се учат от грешките си и повтаряйки едни и същи действия очакват различен резултат. Грешките са нещо неизбежно, все пак сме хора, а не програмирани роботи. Въпросът е първо да се сведат до минимум и второ наистина да се учим от тях. По безболезнения вариант е човек да се учи от чуждите грешки, но по-трайния и горчив опит е от собствените. Аз вярвам в искреността и честността и за мен е важно човек да бъде честен както със себе си, така и с околните и да има смелостта да се изправи и да признае, както и да поеме последствията от своите грешни действия или бездействие. Във всички случай предпочитам и толерирам откритата комуникация, а не “замитането под килима“.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност. Харизма. Късмет да бъдат в правилния момент на правилното място. Увереност. Много добри професионалисти в своята област.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Както казах по-рано, за мен ролята на семейството е от голямо значение особено в началото на кариерата на един млад човек. Тогава – когато имаш само знанията придобити в училище и/или университета, тогава - когато нямаш никакъв работен опит, тогава – когато си кандидатствал по 20 обяви и никой „не те иска“; тогава ти е нужна подкрепа, неподправени и истински любов, загриженост и вяра в твоите способности и бъдещ успех; трябва да има кой да те нахъса, да те побутне, да те окуражи или да ти предложи рамо, на което да поплачеш.
Според мен трябва да изслушваме съветите на семейството, независимо дали се намираме в началото на кариерния си път или не. След това да вземем предвид цялата ни налична информация и да вземем своето решение, но с ясното съзнание, че решението си е само и единствено наше и не следва да приписваме позитиви или негативи на други хора.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Зависи. Би могла да е подкрепяща, но би могла и да е конкурираща, като и двете крайности си имат своите плюсове и минуси. От изключително значение е кога – какво ти се случва, защото, ако имаш нужда от съревнование, а вместо него получаваш само „Браво, ти можеш!“, постигането на крайната цел би могло да бъде поставено под въпрос или незадоволително удължено във времето.
Питате за ролите на семейството и приятелите, но според мен най-силно влияние и най-важна роля всъщност има партньорът на един човек. Не само в кариерните дилеми, но и в житейските предизвикателства.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Всеки шеф (chef) сам избира рецептите, които ще следва, но ако питате дали има една универсална рецепта, която да е валидна за всеки, то моят отговор е - не, няма. Балансът се диктува от комфорта, а в зависимост от професията, отрасъла, възрастта, обвързаността, семейния статус и пр., хората имат нужда от различни неща в различните етапи от живота и кариерното си развитие. За себе си мога да кажа, че съм намерила баланса работа – личен живот и съм успешна и в двете. :)
Колкото до границите, вече все повече фирми предлагат, а и все по-важно става за служителите да имат гъвкаво работно време, гъвкав старт и край на работния ден, хибриден модел на работа (работа от офиса и от вкъщи), като това са все инструменти, които размиват границите, но са в изключителна помощ на баланса. Аз лично вярвам, че ако човек има умението да разпределя задачите си правилно във времето, независимо дали са работни или лични, то той ще има време за всичко, включително за развлечения и почивка.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не мисля, че трябва да се дефинира кое е за предпочитане. Посоката на кариерноto развитие зависи от желанията, целите и амбициите, които по своята същност са динамични и зависещи от множество странични фактори като среда, семейство, образование, възможности (материални и не само). Не случайно има класации като Forbes 30 под 30. Възхищавам се на хора, които са съумели да се изстрелят на високо в кариерата, особено във възрастта 20-35 години, а още повече на тези от тях, които не са имали подсигурен солиден старт и са постигнали всичко сами.
За себе си мога да кажа, че предпочитам хоризонталното развитие, като никога не съм имала амбицията да стана мениджър или директор на всяка цена, но пък винаги съм искала да съм една от най-добрите в това, което правя.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога не спирайте да учите и развивате уменията си. Бъдете проактивни и поемайте инициативи.
В динамичния и постоянно променящ се свят е изключително важно да не спираме да се учим и да развиваме нови умения. Това включва както професионални умения, свързани с нашата област, така и меки умения, като комуникация, управление на времето и лидерство. Не трябва да чакаме възможностите да дойдат при нас – трябва да ги създаваме сами. Ако видим проблем, който трябва да бъде решен, да предложим решение. Ако забележим възможност за подобрение, да предложим идея за промяна. Проактивното поведение и готовността за поемане на инициатива правят хората ценни и незаменими членове на екипите. Това показва ангажираност, отговорност и наличие на лидерски потенциал. Съчетано с инвестиция в себе си чрез надграждащо образование е печеливша формула за конкурентоспособност, по-добри възможности, по-бързо кариерно развитие и постигане на кариерните ни цели.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
