Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Бъдете уверени в себе си, гордейте се с фирмата за която работите и с продуктите, които продават. Фирмения престиж винаги е част от личния престиж и когато те са в синхрон, нещата вървят само напред и нагоре. И още, уважавай клиентите и общувай открито с тях, доверието е ценен актив.“, споделя Злати Златев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Злати Златев и в момента съм Мениджър Външни Пазари в Черноморско Злато АД. По образование съм Геолог с тясна специалност Минералогия и Геохимия и за кратко, в началото на професионалния си път съм работил като полеви геолог в Източна Африка. Реалната ми кариера е изцяло свързана с Търговията с Напитки, Храни и Лекарства и започва през 1999 година, когато се присъединих към новия тогава екип на един от водещите производители на бира у нас като Търговски представител. През годините съм имал възможност да участвам в развитието и рестарта на няколко различни компании, в листването на нови или ребрандирането на стари продукти на наши и чужди пазари и реално 25 години вече се занимавам само и единствено с Търговия и Маркетинг и донякъде със свързаната с тях Логистика и Финанси. Извървял съм пътя от Търговски представител до Търговски директор и Кънтри мениджър.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
За първи път работих лятната ваканция, когато бях на 15 години, като екскурзовод в един прекрасен софийски музей за 3 месеца. От дете съм запален по минерали и кристали, и досега ги колекционирам, и работят ми тогава в музей „Земята и Хората“ беше нещо като сбъднат сън. С изкараните пари си купих едно хубаво яке за зимата и понякога още се сещам за него. Тогава, през 1990 година, нямаше стажове или много опции за работа за учащи и реално имах късмет с тази възможност.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, аз съм зодия Телец и при мен всичко е планирано и подредено месеци и понякога години напред. Не съм правил конкретен и разписан план, но винаги съм бил наясно за следващите стъпки в кариерата си и винаги съм обмислял и планирал внимателно какво предстои, задължително с оглед на знанията и компетенциите ми. Винаги съм държал всяка следваща стъпка да е напред и нагоре и да ми носи нови възможности и нови умения, които да усвоя и развия. Казано накратко, човек трябва да знае какво иска и къде да се озове след 2-3-5 години. Трябва да планира и как да развие знанията и уменията си, не само в работна среда, но и извън нея. Особено по отношение на допълнително образование, професионални курсове или овладяване на езици и софтуерни продукти.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Аз имах две първи работни места така за се каже. Едно в Африка като геолог и едно в голяма българска пивоварна като търговец. И двете ми повлияха много, но различно. В Африка се научих да работя с хора, и то с много различен мироглед и разбирания от моите. Имах на моменти до 80 подчинени местни работници и неправилното общуване с тях можеше да ми докара големи проблеми. Но със съобразяване с местните традиции и обичаи, с правилната комуникация и уважение към разбиранията им, аз успях да ги спечеля напълно. От тогава винаги първо се опитвам да погледна през очите на хората, с които работя, да разбера какво ги движи и мотивира и да го използвам максимално в интерес на работата.
В пивоварната ме обучиха да бъда горд от работата си, уверен в превъзходството на моите продукти пред конкурентните и да бъда максимално уверен във своите възможности, да налагам присъствието си на пазара и да държа на името на компанията си. Аз също винаги се опитвам да вдъхвам на подчинените и колегите си гордост от работата, която вършат, вяра в брандовете, които продават и увереност в собствените им сили и умения. Когато човек е уверен в себе си, в продукта и компанията си, нещата вървят много по-лесно и за него, и за бизнеса.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Неминуемо най-важния отпечатък оставя първата сериозна работа и може би първия ръководител. За себе си мога да дам примера със пивоварната, където беше първата ми позиция, свързана с продажби – Търговски представител. Търговския Директор в периода 1999-2002 Никос Зоис е човекът, който ми даде правилния пример и обучение – бъди уверен и горд от работата си и работи в екип. Тогава, преди 25 години, аз попаднах в истинска „корпоративна“ среда и за първи път се сблъсках с понятия като фирмена идентичност, фирмена стратегия, професионално фирмено обучение и корпоративна култура. Те ми бяха представени по един безупречен и обаятелен начин, което ме накара бързо и безусловно да повярвам в неминуемия бизнес успех на компанията, нищо че в края на 1999 година беше точно с три пъти по-нисък пазарен дял от лидера. Но когато след 3 години си тръгнах от фирмата, тя вече беше пазарен лидер, благодарение и на увереността и професионализма на екипа, който се създаде. За мен това беше истински професионален старт в света на Търговията и напитките и научените тогава уроци са напълно валидни до ден-днешен.
На второ място, лошото се помни много по-дълго и болезнено. За съжаление, много години по-късно научих и този урок по време на работата си в една голяма международна корпорация– ако шефа ти е решил да те смени, няма значение нито резултата от труда ти, нито усилията, които полагаш. Тогава видях и нещо много лошо от „корпоративния“ свят, което никога няма да забравя – как нарочно може да саботират работата ти, за да те злепоставят и нарочно да изкривят оценката на постигнатото от теб. Запазих за себе си този горчив урок, но за съжаление нещо подобно ми се случи за втори път в моята кариера преди време, когато бях обвинен за неща, несвършени и изкривени еднолично от моя пряк ръководител. Тези негативни моменти ме накараха внимателно да се замисля и да извлека нужните поуки – най-добрата възможност е да работиш с безпристрастни професионалисти в добре структурирана работна среда с ясни правила. И още нещо, още при първи сериозни признаци, че си “нежелан“, да търсиш активно 100% изясняване на ситуацията и евентуален изход от нея, дори извън настоящата ти работа.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Признаването на допусната грешка е най-логичната стъпка. Всякакво прикриване или прехвърляне за мен е недопустимо. Анализа на последствията и начините за тяхното преодоляване максимално бързо и ефективно са най-правилната стратегия. Никой не е безгрешен, но повтарянето на сходна грешка няколко пъти е много лош знак.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Увереност в собствените знания и умения и изградени навици за работа в екип. Това да мотивираш и „енергизираш“ хората около теб е прекрасно, но трябва и да можеш при нужда да ги контролираш и/или насочваш ефективно. Независимо дали са ти подчинени или просто колеги. Креативността в работата и изявена систематичност и упоритост при „преследване“ на добрите резултати( особено ако са мерими) са важен белег за хората с потенциал.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Тук аз нямам отговор. От малък останах с един родител – майка ми, която винаги ме е подкрепяла и насърчавала, но никога насочвала в това, което работя. За разлика от нея аз ще се опитам да помогна на сина си със съвет, но без да го натрапвам със сигурност.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Огромна, много от моите приятели са от същия тип като мен – търговци. Просто през годините аз съм трансформирал доста от колегите с в лични приятели, някои още от споменатата вече 1999 година. Винаги съм търсил съвет и мнение от много от тях, бизнес общността в България не е голяма и винаги някой има някаква информация, която е полезна в дадения момент. Съвет, даден от приятел, и базиран на личния му опит, е наистина ценен.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Това е необятна тема. Ясна и точно дефинирана граница за мен няма, но има конкретни репери с техните особености, по нея. Особено на по-горните нива в професионалното си развитие един мениджър няма как да „изключва“ напълно през уикенда или отпуската и да не вдига поне телефона си. Когато ръководиш хора и процеси, е твоя грижа така да организираш нещата, че по време на отсъствието ти те да могат да се движат без пряката ти намеса. Важен принцип е, че добрата организация на работа като цяло сама налага поставянето на определена граница, която по някога се нарушава, но само по изключение. Трябва да има нещо наистина спешно и не търпящо отлагане, за да се притеснява който и да било в извънработно време. Важно е да има “откъсване“ от работния график, защото добрата почивка за мен е неразделна част от добрата мотивация. Когато човек се отдаде на семейството и личните си хобита и интереси, определено несъзнателно „зарежда батериите“. И точно за този заряд трябва да има своето време, отделено в някакви ясни граници. И тези граници да се прекрачват само и единствено по наистина спешни теми, налагащи директна намеса. От друга страна обаче съм имал и лошия опит с пряк ръководител, който прекъсна отпуска ми в чужбина( одобрена от него) и ме накара да зарежа семейството си и да пътувам 700 километра за една среща. Това за мен е недопустимо. Съобразяването с личното време на колеги и подчинени е белег за добре изградени мениджърски навици – работат е свършена когато трябва и както трябва, в работното време
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Точно в този период аз първо се развивах хоризонтално и после рязко израснах вертикално, но ако трябва да погледна назад, за мен това е бил много правилно извървян път. Комбинацията от двата начина дава възможност човек да погледне от една позиция работата на различни места, а когато намери “своето“, да даде всичко от себе си, за да расте нагоре и да се развива вертикално в структурата, в която се чувства „на място“
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете уверени в себе си, гордейте се с фирмата за която работите и с продуктите, които продават. Фирмения престиж винаги е част от личния престиж и когато те са в синхрон, нещата вървят само напред и нагоре. И още, уважавай клиентите и общувай открито с тях, доверието е ценен актив.
