Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Методи Илиев, АТОС
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Уважавай себе си, личното си време и семейството си, за да ги уважават и другите.“, споделя Биляна Любомирова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте. Казвам се Биляна Любомирова. Доктор по Трудова психология съм и хоноруван преподавател към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ от 9 г. по различни дисциплини, свързани с управлението на човешките ресурси, организационно развитие и консултиране и др. От 9 г. работя и в технологичната компания Атос, като съм преминала през различни позиции на локално и глобално ниво в сферата на човешките ресурси. В момента заемам позицията на Глобален ръководител „Управление на кариерата“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
За мен образованието е било и е изключително важно, така че първата си работа, по-точно стаж, започнах на 22 г., като и до ден днешен поддържам отношение с първия си мениджър. Първото възнаграждение обаче получих, когато бях в 11-12-ти клас. С мой много добър приятел и съученик в гимназията бяхме съдии на ученически турнир по шах – към този период шахът беше нещо, с което активно се занимавах.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
„Стратегия“ е дума, натоварена с много значения, очаквания и времеви ориентири. За мен лично всеки човек трябва да има представа къде се намира в момента – какви са знанията и уменията, които притежава, кои са сферите за подобрение и съответно какво иска да постигне – роля с повече отговорности, роля, фокусирана върху задълбочаване на експертиза или роля, свързана с управление на хора. А прогресът трябва да се измерва с това къде сме били вчера, къде сме днес и къде ще сме утре, а не с нашите колеги, конкуренти, приятели. Това е процесът на задълбочена саморефлекция и постоянно търсене на обратна връзка, отворени дискусии с колеги, с мениджъра ни и вслушване в тяхното мнение. Този план също може и трябва да се променя и напасва към всички фактори, които ни влияят – лични, корпоративни, политически, икономически и др. В крайна сметка промяната е начин за еволюция и напредък, а не статичността.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За мен е много важно кои са хората, които са били до нас на първото ни работно място – до колко са били ангажирани и отдадени на това да обърнат внимание на новия човек в екипа, да го обучат, да са търпеливи, да му дадат свобода и сигурна среда да се научи. В моя случай имах невероятна колежка, която от ден 1 търпеливо обясняваше, показваше и винаги се напасваше спрямо мен – кога имам нужда от по-директивна комуникация и кога може да ме остави сама да върша определени задачи. Но има и много примери, когато попадаш някъде, където просто те оставят да потънеш, без да знаеш къде се намираш – ако оцелееш – оцелееш. Винаги първият опит остава трайна следа и създава първите модели и работни навици, които изграждат един професионалист, но разбира се те могат и да се променят с времето.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които ни вдъхновяват и мотивират да преоткрием и надскочим себе си и да развием в пълна степен потенциала си. Това важи както в професионален, така и в личен план, защото без подкрепата на най-близките ни хора не можем да сме успешни в кариерата и обратно – ако компаниите не стимулират баланса работа-личен живот, служителите няма да са пълноценни.
Събитията, които маркират кариерното ни развитие за мен са тези, които са ни накарали, поглеждайки назад да си кажем „Браво, успях, независимо какво ми костваше (или въпреки това)“ – когато сме проявили гъвкавост, вложили сме целия си опит и креативност и не сме се отказали, когато нещата не винаги са вървели гладко. А това е така, защото знаем какво искаме и как да го постигнем. Когато пък има и реално, видимо признание от значимите за нас лидери, колеги, близки хора – това е безценен стимул за по-нататъшното развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да си дадем малко време да осмислим и анализираме случилото се – какви са непосредствените последствия, как да минимизираме рисковете или да коригираме грешката. Важно е спокойствието и здравият разум да са на лице, за да подходим адекватно и да можем да открием причините за създалата се ситуация. Обвиняването, соченето с пръст и емоционалните изблици само биха влошили ситуацията.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Без да ги подреждам по степен на важност бих казала: устойчивост (resilience), целенасоченост, гъвкавост, адаптивност, отвореност към нов опит и знание, експериментиране с нови и непопулярни модели, демонстриране на трансформационен лидерски стил.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
За мен лично няма кариерно развитие без подкрепата на семейството – партньор, родители, деца, близки, оставили трайна среда у нас. Те ни дават мотивация, сигурност, дисциплинират ни и ни вдъхновяват. Моите родители винаги са ме подкрепяли и са заставили зад мен и аз съм изслушвала какво имат да ми кажат, но не винаги съм следвала техните съвети. Като зрели хора мисля, че всеки един от нас може да вземе осъзнато и информирано решение, което е най-доброто за нас.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Истинските приятели са тези, които се радват с нас на успехите ни, защото те са част от успехите ни. Те са нашите явни или скрити подстрекатели да даваме повече и да се съревноваваме в добрия смисъл. Много често те са и тези, които ще дойдат и ще кажат след някой провал – ставаме и продължаваме. Така че и по кариерната пътека те са тези, които ни хващат преди да скочим в пропастта или да се блъснем в някоя стена.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен рецептата е простичка: „Уважавай себе си, личното си време и семейството си, за да ги уважават и другите“. Това означава да си създадеш граници, които сам да спазваш, да си пример за хората около теб и да можеш ясно да отграничаваш различните роли, които имаш в живота си – служител, родител, партньор и т.н.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Като кариерен консултант бих казала хоризонтално. Прекалено бързото израстване без достатъчно практически опит често води до стрес и бърнаут, защото в желанието си бързо и лесно да заемат мениджърски позиции, по-младите хора без много опит бързо започват да изпускат важните и приоритетни неща. До 25 години поне, което горе-долу съвпада със завършването на университет в България, е активният период на експериментиране с различни роли и избор на професионален път. Около и след 30 години може би вече повечето хора, притежаващи споменатите по-горе от мен качества са натрупали лидерски опит или са показали потенциал за такъв и са готови да поемат и по-отговорна роля, израствайки вертикално.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният кариерен съвет, който съм получавала лично и който ми хрумва в момента е, че трябва да приемем, че всички са различни, не може всички да са като нас и трябва да се фокусираме върху силните страни на хората, за да извлечем максимума от тях, да си взаимодействаме успешно и да работим продуктивно.
Моят кариерен съвет би бил: „Бъди осъзнат какво искаш да постигнеш професионално, постоянно се саморефлектирай и анализирай ситуациите и не се страхувай да промениш нещо, ако не се чувстваш добре с текущата ситуация“.
И ще си позволя да цитирам философа Имануел Кант, който казва: „Постъпвай така, че да използваш човечеството както в свое лице, така и в лицето на всеки друг, винаги като цел, никога само като средство.”
