Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Боян Ставрев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Приоритетите на човек постоянно се менят, както и фокусът.”, споделя Ивет Маджарова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Маркетинг лидер в ИТ сферата, човек с постоянно желание за развитие и усъвършенстване, силно фокусирана и амбициозна, майка, съпруга и щастлива в лично и професионално отношение. Казвам се Ивет Маджарова, работя като Маркетинг директор в международна компания. Същевременно развивам и собствена Marketing as а Service агенция с фокус върху ИТ сферата.
Силно вярвам, че когато си открил кариерното си призвание, работата е по-скоро хоби, удоволствие и удовлетворение, отколкото ангажимент и отговорност. За мен всеки ден е лично предизвикателство, изпълнено с много динамика и промени.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 20 години. Както много млади хора, основната ми цел беше финансова независимост, но и развитие. Давах си сметка, че за да имам успешна кариера, трябва да съм винаги една стъпка напред. Както в знания и умения, така и като опит. Започнах работа в компания, която се занимаваше с tax refund за студенти, участващи в Work and Travel програми. След около година в компанията ми предложиха да стана Маркетинг мениджър, което в последствие ми отвори много врати. На 23 години ръководех офиса на компанията в София, имах екип от 4 човека и пътувах доста често за конференции и срещи с потенциални клиенти. Смятам, че решението ми да започна толкова рано да работя, както и жертването на доста свободно време, ми отвори много врати и възможности в бъдеще.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Идеята за стратегия е много хубава, но не мисля, че в днешно време е напълно приложима. Доста млади хора дълго време търсят себе си, както и призванието си. Самата заобикаляща среда се променя постоянно. Професии и бизнеси, които преди 10 години бяха успешни, в момента дори не съществуват. По-скоро съветвам хората, които тепърва започват кариерата си, да имат стратегия за живота си - какво искат да постигнат, къде искат да отидат, на каква позиция и в какъв тип компания искат да са, какво материално положение търсят. Дали искат да работят от офис, или да са мобилни, да пътуват и да имат повече свобода.
Работата в голяма компания чувствително се различава от работата в малки организации и start up-и. Също така е важно да имаме визия в коя индустрия и сфера искаме да се развиваме, дали искаме просто да работим и да получаваме някакво възнаграждение, или да се издигаме в йерархията. За мен лично най-важното нещо е кариерата да ни носи нови неща и предизвикателства, да дава свобода и да осигурява добър баланс между работа и личен живот.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място поставя началото на развитие на работната култура - да си отговорен, точен, да спазваш срокове, да развиваш себе си, както и да помагаш за развитието на компанията, в която работиш. До голяма степен първото работно място гради разбиранията ти за работна култура и среда. Аз имах късмета да работя в компании с отворена култура, насърчаващи креативността и инициативата. Съветвам всички хора, започващи работа тепърва, да търсят добра фирмена куклтура, в която индивидуалността се цени. Но също така да са готови да дадат и максимума от себе си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Човек може да научи много както от позитивния, така и от негативния пример в една компания, стига да може да ги види и разпознае. Полезно е да се заобикаляме с колеги и лидери, които могат да ни научат и да ни помогнат да се развием. Ако например нашият тийм лидер е лидер, а не просто шеф, и влага много от себе си да развива екипа, както и компанията, това би помогнало и на нас да се движим напред. От другата страна - ако имаме човек, който просто дава инструкции, които стриктно да се следват и микроменажира, това не допринася нито за бизнеса, нито за нас като професионалисти. Най-голям отпечатък оставят хората, които са те вдъхновили с примера си и успеха си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ще отговоря от позицията на човек, управляващ екип - най-правилната реакция е да си признаеш грешката, да споделиш детайли как се е получила и каква точно е грешката. За да се вземат адекватни мерки за решаването ѝ и предотвратяване на последствия. Никога не съм съдила някой, защото той е сбъркал. Както и аз винаги, когато съм правила грешка, съм я поставяла на масата за обсъждане и решаване. Понякога можеш сам да оправиш създалата се ситуация, но понякога ти трябва помощ. В подобни моменти не се търси виновен, а се решава проблемът от всички заедно и се правят изводи за в бъдеще.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Инициативност, проактивност, разбира се и усилена работа. Важно е да си мислещ човек, който преди да попита, търси отговор на въпроса сам. Специално в ИТ сферата едни от най-ценните качества са комуникационните умения, упоритостта, да можеш да признаваш грешките си и да се учиш от тях, уменията за решаване на проблеми, както и емоционалната интелигентност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Понякога родителите се опитват да проектират върху децата си собствените си неосъществени цели и мечти. Било то в кариерно или материално отношение. Ролята на семейството трябва да е да осигури стабилна, подкрепяща и сигурна среда за децата. За да могат те да имат добър старт и да се чувстват подкрепени.Аз имам щастието да имам изключително подкрепящи и разбиращи родители, които без да натрапват себе си и своите виждания, винаги са заставали зад изборите ми.
Смятам, че семейството и моделът в него, поставя пред всеки човек една определена перспектива. Но всеки човек като личност трябва също така да слуша вътрешния си глас и да следва собствените си желания. Някои хора имат необходимост от развитие, израстване в позиции и повече динамика. Други хора имат потребност от рутина и спокойствие, сигурност. В края на деня е важно вътрешното удовлетворение и да сме щастливи от човека, който сме.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Не бих казала, че имат особена роля. Що се отнася до кариера, всеки е сам за себе си. От друга страна обаче, работата дава възможност да се изградят нови приятелства с хора от съответната сфера, с които имате общи интереси и виждания.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има - на първо място нищо не е на всяка цена. Освен това, в различните етапи на живота, различни неща са с приоритети. Ако на 20 години приоритет е да намериш добре платена работа, на 25 нещата отиват към търсене на кариерно развитие, нови възможности. Приоритетите на човек постоянно се менят, както и фокусът. Аз лично никога не съм имала нужда от ясна граница, защото за мен двете неща са допълващи се. Ключовата дума тук е балансът и какво за теб е баланс. В някои случаи личният живот има нужда от повече внимание и време, в други - работата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Важно е да трупаш знания и умения, както и да се учиш от хората с опит покрай теб. Да намериш ментори, да трупаш както позитивен, така и негативен опит и пример. Да се научиш да оценяваш хората покрай теб, да ги преценяш, да изградиш работна култура и етика. Развитието е отражение на това какво влагаш от себе си и до колко си мотивиран.
Хората казват „Работи за името си, защото то ще работи за теб”. Намирам това за много вярно, особено в периода 20-35 години.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога не се отказвай от целите и мечтите си. По пътя на кариерното развитие човек среща много предизвикателства и се сблъсква както с позитивни, така и с отрицателни изживявания. Аз бих посъветвала хората да бъдат целенасочени и емоционално интелигентни. Да мислят няколко пъти преди да действат. Да преценяват реакциите си, хората около себе си, да бъдат позитивни и винаги добронамерени и даващи. Човек постига и получава точно толкова, колкото е готов да даде.
