Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Когато бях на 25 години и имах първата си сериозна работа в сферата на човешките ресурси, моята шефка ми каза нещо, което ще помня до живот: „Тези, които са родени да летят, никога не пълзят.“, споделя Радослава Кроснева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Радослава и съм Директор човешки ресурси за Декатлон България. В целия си съзнателен живот съм се занимавала с управление на човешките ресурси в различни международни компании, като съм преминала през всички възможни позиции в тази сфера. Сертифициран коуч съм, като през последните две години го практикувам активно, а от тази година съм и член на Борда на директорите в Международната коучинг федерация за България. Мога определено да кажа, че коучингът ми е страст. Запалена съм и по различни спортове, като съм тренирала дълги години художествена гимнастика. Обичам ските, атлетиката и тениса. Обичам и да рисувам и да прекарвам дълго време сред природата, това ме зарежда.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах на 16 години, когато се явих на конкурс за репортери в едно международно радио. След няколко интервюта бях избрана успешно, като тогава бях най-малкият репортер в радиото. Отговарях за всичко свързано с Франция и франкофоните, тъй като говорех свободно френски, както и за малцинствените общности в България, което правеше моята работа доста интересна и вълнуваща. Тази първа моя работа запали доживотната ми любов към медиите и журналистиката.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
И да, и не. Да, защото е добре да знаеш накъде искаш да вървиш, да имаш цел, а не самоцел, да имаш мечта за своето кариерно развитие. Това дава енергия, зарежда те със сили и ти дава смисъл да вървиш напред. Не, защото не винаги стратегията печели. Пътят е трънлив и сложен и може да те отклони от целта ти, въпреки начертаната стратегия. Тогава питаш интуицията и сърцето си и повярвайте ми, тогава се вземат най-правилните решения за кариерно развитие и изобщо за живота.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Бих казала, че първата постоянна работа оформя много личността на човека като професионалист. Аз започнах кариерата си като асистент на директор ЧР в меджународна производствена компания. Тази работа ми даде много и ме подготви за ролите ми напред в професионалния ми път. Научих се да бъда организирана, дисциплинирана (аз бях и преди това благодарение на спорта), да управлявам правилно времето си, да бъда дипломатична, да разбирам другите като се поставям на тяхното място. Тогавашната ми шефка, на която съм безкрайно благодарна ми даде много свобода и доверие, което ме оформи като зрял и мъдър човек на млади години.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всички мои лидери – добри или лоши са оставяли отпечатък върху кариерното ми развитие. От всеки съм вземала по нещо, като съм се опитвала да се уча от техните силни страни. Благодарна съм на всички, защото те ме изградиха като личност. Тъй като сменях лидерите си на 3-4 години и повечето от тях бяха чужденци, аз се научих да се адаптирам към всякакви култури, характери и личностни специфики. Научих се да бъда гъвкава и да подхождам индивидуално към всеки. Научих се да се радвам на постигнатите успехи и да извличам уроци от грешките си. Научих се да съм спокойна и да вземам бързи решения в трудни моменти.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да си признаеш и да поемеш отговорност, както и да погледнеш назад и да попиташ себе си какво би направил по-различно в тази ситуация, за да имаш успех в бъдеще. Всички сме хора и допускаме грешки, важното е как излизаш от такава ситуация и с какви уроци продължаваш напред. Позитивна работна среда е тази, в която се допуска хората да грешат, след което се научават да бъдат все по-успешни. Такава е средата днес в Декатлон – не се страхуваме да грешим и да го признаваме и така ставаме все по-добри. Работим върху това да има прозрачна комуникация както на успехите ни, така и на грешките ни. Непрекъснато изграждаме работна среда на доверие с мотивирани и отговорни хора.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Когато говорим за кариерно развитие си представям както вертикално, така и хоризонтално израстване. В Декатлон го наричаме „зиг-заг“ развитие. То е свързано с поемане на мениджърска позиция или с поемане на допълнителни отговорности и/или различни роли по проекти. Хората, които търпят бързо кариерно развитие са високо интелигентни, зрели въпреки годините си, умеят да представят себе си добре, имат вродени лидерски качества и харизма да водят, мотивират и вдъхновяват. Те притежават и способността да постигат високи резултати и да бъдат изключително ефективни във всички дейности или проекти, за които отговарят. Те са и визионери и умеят да мислят стратегически.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Много хубав въпрос. Семейството определено играе важна роля в изграждането на ценностната ни система и в кариерното ориентиране на всеки от нас дотолкова, доколкото има определени семейни примери за кариера, които оставят отпечатък върху нашите бъдещи професионални планове. Мисля, че е добре да се вслушваме в съветите на родителите си, да чуем какво искат да ни кажат и накъде да ни насочат, но крайното решение да бъде взето на база силните ни страни и собствените ни мечти. Дълбоко съм уверена, че човек трябва да слуша себе си и да преследва собствените си мечти, да прави това, което му доставя най-голямо удоволствие и това, в което му е силата. Тогава работата е удоволствие и няма нужда да говорим за баланс в личния и професионалния ни живот, защото имаме пълноценен и изпълнен със смисъл живот.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите ни са за това да ни подкрепят – да ни изслушват, да ни провокират, да ни посъветват. Хубаво е да знаеш, че в трудни моменти имаш хора, на които да се опреш, на които да разчиташ. Приятелите са твоето „огледало“, те могат да те видят от различен ъгъл, тъй като те познават прекрасно и да ти дадат адекватна обратна връзка. Лично аз винаги съм била подкрепяна от приятелите си в моменти, в които трябва да взема съдбоносно решение за кариераното си развитие. Прекрасно е да знаеш, че в такива моменти не си сам. Тогава си и по-успешен, защото вярваш повече в себе си и във възможностите си.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Според мен никога не може да има ясна граница между личен и професионален живот. Когато си на работа и имаш лични проблеми, това се отразява на ефективността ти, когато си вкъщи и имаш задачи, които трябва да свършиш с кратки срокове, също го мислиш и работиш. Важно е да умееш да си почиваш, да умееш да се „откъсваш“ от ежедневието в определени моменти, да умееш да разпускаш с близките или да се отдаваш на хобитата си. Винаги следвам максимата „carpediem” („наслаждавай се на мига“), което ми помага когато съм на работа да съм тук и сега и когато съм със семейството си да бъда тук и сега с тях. Когато се налага да мисля за нещо служебно вкъщи, просто предупреждавам близките си, че в следващите няколко часа няма да бъда с тях. След това време, вече съм изцяло „тяхна“. Опитвам се да бъда максимално концентрирана и ефективна и на двете места, защото се чувствам щастлива в живота си като цяло.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете, във възрастта между 20 и 35 години човек трябва да се развива по всякакъв начин, това е „златната“ възраст за кариерно развитие. Тогава човек е в подем и трябва да даде и покаже всичко, на което е способен. Това е период на шанса за развитие и силно вярвам, че има много млади хора, които са способни да поемат нови и различни роли и наред с това да бъдат вдъхновяващи лидери. В компанията срещнах много такива млади хора и им се възхищавам от сърце. Възможността за вертикално и хоризонтално развитие (зиг-заг кариера) в най-ранна възраст е едно от предимствата, което отличава настоящата ми компания като работодател в България.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Когато бях на 25 години и имах първата си сериозна работа в сферата на човешките ресурси, моята шефка ми каза нещо, което ще помня до живот: „Тези, които са родени да летят, никога не пълзят“. И следвам този кариерен съвет във всеки един етап от професионалния ми живот. Съветът, който аз бих дала от призмата на натрупания ми опит е „Бъдете себе си!“, само тогава ще можете да бъдете истински щастливи.
