Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Радостин Георгиев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Всяко едно работно място носи специфични уроци, всеки работодател и екип си идват с неговите особености.“, споделя Мария Калицева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Мария и вярвам, че грижата за душите, телата и умовете ни е най-важната ни работа в този живот. В последните 3 години развивам частната си практика като сертифициран коуч, хипнотерапевт, МАК и НЛП практик, а в момента завършвам и магистратурата си по Психологично консултиране. Работя с хора, които искат да намалят психическото и емоционалното си напрежение, породено от несигурност, резки промени и настъпили житейски кризи. Имам и 15-годишен управленски опит в сферата на туризма, който сега прилагам в консултантската си дейност. Любимата ми част е да влизам в екипи и организации като външен експерт, който оптимизира комуникационните процеси и помага за гладкото преструктуриране на екипите, така че целите на компанията и експертността на служителите да са в синхрон.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах първата си работа от скука. Бях на 16 или 17 и лятото ми минаваше основно на плажа. С десетина приятелки решихме, че ни е нужно разнообразие. Отидохме в едно квартално заведение и казахме, че сме готови да работим, само ако ни вземат всички заедно. Освен, че беше невероятно забавно, там научих и три кариерни урока:
1) нищо не ти се полага даром;
2) грешките се заплащат;
3) работата в екип е мъка, ако нямаш доверие на колегите си.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Зависи в кой етап от развитието си се намираш. Когато си на 18, е ненужно да влизаш в hustle културата и да се правиш на възрастен с 30г опит. Стратегия за кариерно развитие можеш да имаш само след натрупан житейски опит от живия живот, а не от денонощен онлайн аватаризъм. В края на тийнейджърството има нещо по-важно от кариерната стратегия и това е да разпознаваш усещанията си за това какво ти е интересно и какво не, кои теми задълбаваш с лекота и кои са ти далечни, как взаимодействаш с хората, как работят причинно-следствените връзки и т.н. Когато натрупаме житейски и професионален опит, с неизменните проби и грешки, и вече сме стеснили кръга на интересите, познаваме възможностите си и потенциала си, можем да изградим успешна кариерна стратегия, без да се фиксираме до крайност и да останем отворени за възможни промени в нея.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Важно е да знаем, че колкото по-малко опит имаме, толкова по-лесни за обуславяне и моделиране сме. Всяко едно работно място носи специфични уроци, всеки работодател и екип си идват с неговите особености. В зависимост от възрастта ни, първото работно място може да бъде наш учител не само за работни навици и етика, но житейски такива. Ако сте от хората, които се страхуват да не направят грешка и винаги се стремят към „правилен“ избор, е възможно твърде много да премисляте и прекалено да подбирате „най-доброто“ първо работно място. Моята насока е вместо да търсим идеалното, по-скоро да имаме увереност в себе си, възможностите си и способността да развиваме нужното във всяка ситуация. Тази интуиция или вътрешен компас никога няма да ни подведат. Той се развива още в детството и се калибрира през опита ни, а не през премислянето.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Оформящите събития обикновено са внезапните промени и кризите – моментите, в които разбираме, че някакъв ресурс или механизъм за справяне ни липсват и не можем да продължим напред, докато не ги развием. А, хората са онези, които по някакъв начин са ни провокирали да си набавим липсващия ресурс, да развием умение, черта на характера, поведение, вярване. Благодарение на тези хора, ние се променяме и растем и това нерядко става през болка.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Реакцията ни се състои от две части – емоционална и рационална.
Първата част е да си изразим емоцията, която напира отвътре, да я вербализираме и да не я замитаме под килима. Грешките провокират различни емоции, важно е да видим кои са те, за да разберем как да действаме нататък. Какво точно изпитваме - вина, гняв, страх, срам, разочарование? Например: „Тъжна съм, защото не спечелих конкурса за длъжността. Това ме кара да се съмнявам в професионализма си. Ще остана на сегашното работно място и ще търпя неуважително поведение, защото не заслужавам по-добро.“
После можем да преминем към втората част. Това е един лесен саморефлективен метод, на който уча и клиентите си. Той съдържа следните въпроси:
1) Проверка на реалността: Какво зависеше от мен в тази ситуация?
2) План: Какво мога да направя още по-добре следващия път?
3) Нагласа: Има поне един положителен резултат от тази „грешка“. Моята задача е да го открия.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен има 3 основни качества за бърз кариерен скок: адаптивност, находчивост, действие без много премисляне.
Иска ми се да обърна внимание и на две други посоки на този въпрос.
Едната е, че бързото кариерно развитие не зависи само от качествата на човека, но и от много външни фактори – среда, семейство, икономическа конюнктура, локация и т.н. Това не е за пренебрегване, особено ако сме склонни да сме критични към себе си и да се самообвиняваме, че не сме достатъчно добри.
От друга страна, има няколко качества, които може и да не донесат бързо развитие, но със сигурност ще донесат устойчиво развитие: да си държиш на думата, да си човечен, да имаш чувство за хумор, да даваш стойност и да поставяш граници.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Познавам хора идващи от нестабилна семейна среда, изградили успешни бизнеси. Познавам и такива, с бизнеси просъществували 2-3 поколения и разрушени заради задоволяване на елементарни потребности. Влиянието на семейството върху кариерното развитие обаче не е пряко. Семейството оформя нашата нагласата към парите – дали идват с труд, или пък лесно, дали са зло, дали са просто средство и т.н. Именно нагласата към парите е онова, което ни тласка към определено кариерно развитие. Тя ни „обрича“ да сме служители или предприемачи, да пестим и трупаме или с удоволствие да се награждаваме. Това определя как ще гледаме на кариерата си и какво ще искаме от нея. Добрата новина е, че ние можем да променяме възприятието си за парите, за кариерата, за успешността, така че те да служат за осъществяването на по-качествения ни живот. Коучинг подходът в комбинация с НЛП дава чудесни резултати по тази тема.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Средата може както да ни изстреля, така и да ни държи на дъното. Приятели, колеги, съседи, виртуални познати…важно е с кого обменяме енергия, идеи, време. Често напомням на дъщеря си отсега да обръща внимание кой се радва за нейните успехи, кой я подкрепя в трудни моменти, кой пази приятелството си с нея. Аз самата имам чудесен пример за приятели, които ми помогнаха в най-тъмните ми периоди. Знам, че мога да разчитам на тях за обективна обратна връзка. Когато човек се лута в професионалния си живот (а и не само), има нужда някой да му припомни силните му страни, да му даде кураж и вяра.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има! Само че е индивидуална за всеки. Трудността идва, когато човек не е наясно с нуждите и потребностите си, а следва обществените нагласи и изисквания. Нужна е малко смелост да отговорим честно на въпроси като: Искам ли да пътувам, да работя по пижама или да съм с риза и костюм в офиса? Искам ли да гледам деца и харесва ли ми да работя почасово? Или искам да покорявам професионални върхове и да трупам титли и други символи на статус? Важно ли ми е продължаващото образование и допълнителни квалификации? Приоритизирам ли връзката си с партньора или тази с работата? Искам ли да се грижа за дома си, да се храня с домашно приготвена храна? Имам ли хоби? Едва когато опознаем себе си и имаме осъзнатост за нуждите си, имаме шанс да живеем в баланс и без постоянно напрежение.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Живеем в толкова разнообразен свят, че цял живот няма да ни стигне да опитаме от всичко. Все пак личният опит е това, което ни приближава към автентичността. Затова моят съвет е „пробвайте“. Само чрез пробата можете да изживеете усещането „какво би било, ако“ и да го сравните с предположенията, родени от ума. Именно тази разлика човек трябва да преживее, за да излекува така популярния overthinking.
Твърде много хора в по-късна възраст съжаляват за пропуснати възможности и живян сякаш чужд живот.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Забелязвам, че носенето на отговорност е голямо предизвикателство за много хора. Затова споделям не точно съвет, а по-скоро нагласа, която ме е „спасявала“ и при кариерни въпроси: „От мен зависи да избера в какво да участвам и в какво не. Ако съм надраснала една ситуация, е време да се отделя от нея, вместо да продължавам да намирам начини да се вписвам.“
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
