Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Следвай вътрешния си глас и сърцето. Стреми се да даваш максималното от себе си, преди да поискаш. Другото идва само.“, споделя Надя Петрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Надя. Занимавам се с хора, екипи, организационни процеси и развитие. Оптимист, търсещ, обичащ промяната и движението в най-широк смисъл човек, вярващ в късмета си и със силна чувствителност за случващото се извън и вътре в него.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 17. Веднага след гимназията. Не бях приета първата година в университета, въпреки отличното ми представяне, и започнах работа като помощник счетоводител. Оттогава е отношението ми към цифрите и данните. Научих и друго – нещата се случват, когато трябва. На следващата година, въпреки по-слабото ми представяне:) влязох в университета, при това при по-добри условия.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Сигурно ще прозвучи странно за човек, занимаващ се с кариерно ориентиране и развитие, но това с плановете и стратегиите не го разбирам. Дори самата дума стратегия ми звучи пресилено. Следвам вътрешния си глас и се оставям пътят да ме води. По-скоро принципи и ценности – бъди отговорен, развивай се, с отворени сетива, бъди честен.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много голямо. И не само върху кариерните навици, а по-широко: формира хоризонта ни. Имах късмета моето първо работно място след завършване да бъде възможно най-интересното и предизвикателно. На 23 г. станах част от новосъздадения екип Приватизация на големите ни държавни предприятия. Занимавах се с бизнес оценки, правни статути, продажби, надзор на предприятия. Участвала съм в екипи по изготвяне на нормативна база. Уникални процеси. Голяма школа. Даде ми мащабния поглед, и в същото време вниманието върху детайла, дълбочината.
Затова мога да кажа: внимателно избирайте първото си работно място, задава стандарти.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Като в училище – помним онези учители, които са ни вдъхновявали и тези, които са ни отдалечавали. Така е и в професионалния път с ръководителите. Да, имала съм и от двата. Като събития: първото истинско работно място, което споменах; след това като ЧР – практиките, които създадохме от нула и доразвивахме. В първата ми компания – Софийска вода – уверено казвам, пионери в ЧР практиките. В този смисъл, най-голям отпечатък са оставили ръководителите, които са били ментори за мен и проектите, които са ме предизвикали, и в които и аз съм оставила почерка си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да ги превърнем в ресурс.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Кариерно или чисто професионално. Не поставям знак за равенство между двете, но не се и изключват. За бързото кариерно, може би именно стратегия, амбиция, целеустременост. За комплексното: гъвкавост, дисциплина, да обичаш работата си и да си жаден за смисъл и стойност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството изгражда ценностната система. Родителите ми са присъствали по един тих и ненатрапчив начин до мен в изборите ми. Не са ми давали директни съвети. И това за мен е правилният модел. Като дете на военен съм имала, без тогава да съзнавам, възможността да виждам как се ръководят хора, как се носи отговорност, как се взимат решения, че ключът към успеха е в това да гориш в това, което правиш. И аз го имам.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Често, когато сме в ситуация, е трудно да видим всички възможни перспективи. Ако близките и приятелите ни са смислени и осъзнати хора, какъвто късмет имам да са моите, ни помагат за това. В друг аспект, давала съм препоръки за приятели, които са се оказвали game-changing за тях.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта едва ли. В различните етапи от пътя ни, може да дадем превес на едното или на другото. Важното е да сме осъзнати за това, за да не съжаляваме.
Минала съм през прегарянето. И не защото работата ми е била тежест. Точно обратното: защото я харесвам, увличам се. Сама си казвам: хайде и този проект, хайде и тази процедура, и това събитие, и този анализ, и това внедряване…., и така месеци, години, ежедневно, по над 12ч. Може би максимата „Обичай работата си и няма да работиш и ден“ не е вярна. При мен точно отдадеността и страстта в работата доведоха до прегаряне. Просто не съм човекът 9-17.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
При всички случаи, трябва да си посял достатъчно. Его-игрите и ранният вертикален полет може да доведе без време до таван.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Следвай вътрешния си глас и сърцето. Стреми се да даваш максималното от себе си, преди да поискаш. Другото идва само.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
