Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Приятелите могат да бъдат източник на подкрепа и на искрен коректив, което е безценно.“, споделя Георги Момеков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Георги Цветанов Момеков и от 25 години съм преподавател във Фармацевтичния факултет при Медицински университет – София. Понастоящем съм ръководител на Катедрата по фармакология, фармакотерапия и токсикология и професор по фармакология и фармакотерапия. Председател съм на Българското научно дружество по фармация и съм член на няколко експертни съвета, дружества и държавни изпитни комисии. Семеен съм и имам две деца.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първият труд, за който получих възнаграждение бе интензивно почистване на мини-птицеферма от грижливо трупаното гуано на кокошките, някъде в зората на демокрацията, като част от надницата беше печено пиле и бутилка студена бира. Първата ми същинска месторабота бе болничната аптека на Националния институт по спешна медицина „Пирогов“, където постъпих на работа през 1998 г., малко след дипломирането си. Горе долу по същото време стартирах работа и в малка открита аптека, в която давах само нощни смени, за да намаля малко бюджетния си дефицит, тъй като в онези години заплатите в болниците бяха миниатюрни. Тогава бях на 22 години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Първо трябва да уточним, че аз бих могъл да говоря за академичната си кариера, а правилата и стратегиите при реализацията на университетски преподавател са доста различни от тези в корпоративната сфера. Отделно, трябва да се отбележи, че академичните кариери в България се осъществяват доста по-различно от тези в Западна Европа или САЩ и има доста паралели с кариерите в армията.
По принцип следва да имаме стратегия за кариерното си развитие, въпреки, че не съм убеден, че самият аз имах стройна мисия, но като че ли проведох поредица от разумни тактически операции. Работата в болнична и открита аптека беше много полезна за мен и ме зареди с много оперативни знания, които не могат да се придобият в университет и особено възможности за комуникация с различни личностни типове и характери, които много ми помагат и до сега. Бях убеден обаче, че академичната кариера ми приляга повече и когато ми казаха, че е разкрит конкурс се явих, независимо от това, че кандидатстваха и няколко свръхпротежирани конкуренти. Като се обърна назад и проследя развитието си, като че ли съм имал суперстратегия, защото при мен процесите се развиха сравнително бързо (за България), но истината е, че в периода на осъществяването на отделните етапи от израственито ми, не съм се чувствал като турбостратег, следващ предначертан път. Ставал съм свидетел на успешното израстване на много колеги в академичната и корпоративната сфера, които почти неизменно бяха добри стратези и доста последователни в изборите си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни работно място е един прощъпулник с елементи на военно обучение, но при полеви условия. Несъмнено, за успешната реализация са важни първите стъпки, но дори да са неудачни, това може да бъде много полезно. Лично моят опит от болничната аптека на „Пирогов“ е страхотен и несъмнено оценявам, че там съм получил много повече от онези гротескни 180 лева заплата. Общувах с много сериозни в работата си и ерудирани професионалисти и имах достъп до прекрасна справочна литература и контакти с клиницисти, чиято опит и мъдрост бяха вдъхновяващи и полезни.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Началниците, критичните колеги и виртуозните професионалисти (в моя случай няколко академици, професори и изследователи, които са ме вдъхновявали и са ме карали да се стремя към усъвършенстване). Подкрепящите, но взискателни ръководители и хората, които ни показват грешките ни и ни тласкат към оптимизиране на работата ни и търсене на растеж, са суперважни. През цялата си кариера съм имал шанса да работя с много сериозни, но ценящи ме ръководители и то на различните йерархични стъпала в сложната университетска екосистема. Погледнато от страни винаги успешните кариери се отдават от страничните наблюдатели на побутване и промотиране на индивида, а от него на собствените му усилия и талант, но истината винаги е по средата. За мен успешният подход беше, че се опитвах да вниквам в забележките и да оптимизирам работата си и като експериментатор и като преподавател и като публицист, защото в научната работа има много писане. Калкулациите за нужните проценти талант и труд са изключително малоумни, защото е важна комуникацията, екипната работа и това, което боксьорите наричат „ring intelligence“.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Този въпрос е много дзен. Не всички решения, водещи до неудачи, са били грешни. Обратно, често наистина добре изковани стратегии и премъдри решения водят до фиаско. Тоест грешките са нещо относително, понякога е по добре да си обективно сгрешил, но да отстояваш себе си. Иначе, клиширано следва да кажем, че е редно да се учим от грешките си, но аз мисля, че трябва да ги преживяваме, анализираме и ако трябва… да грешим смело отново.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Няма универсален отговор на този въпрос. Някои успяват с бруталност и сляпа амбиция, други попадат на щастливи каталитични условия, а трети са просто родени за това, което правят и са попаднали на умни ръководители. Редица от успелите са микс от горепосочените модели.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството остава отпечатък върху целия ни живот и е микросредата, в която се оформя ценностната ни система и мирогледът ни, които са определящи и за бъдещата ни реализация. Трябва да уважаваме родителите си, но те трябва да ни оставят да летим, да следваме мечтите си и да ни подкрепят. Децата не са наши копия, дори когато ги кръщаваме на себе си, подстригваме и обличаме като нас и влачим по концерти на любимите ни групи (на 15-ти юни съм с детето на Megadeth). Разумните родители не дават непотърсени съвети и уважават решенията на децата си и ги стимулират да са смели в решенията си. Когато решението е много тъпо, младият човек със сигуност ще се сети за съветите, ще ги оцени и вземе предвид.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерното ни развитие?
В студентските години и като преподавател в Университета създадох много приятелства и много от приятелите ми са колеги. Приятелите могат да бъдат източник на подкрепа и на искрен коректив, което е безценно. Освен това, работата в екипи от единомишленици и приятели е нещо прекрасно. Преживявал съм го многократно в Университета.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не съм я открил и със сигурност съм длъжник на семейството си. Съпругата ми е професор по технология на лекарствата и тя познава и изпълнява тази рецепта по-добре от мен.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хората на 20-35 години не са хомогенна популация и със сигурност не мога да дам дефинитивен отговор на този въпрос.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете смели, отговорни и уважителни, а понякога бройте до десет и прибягвате до интелигентна поведенческа мимикрия, защото в ранните етапи на кариерите ни и ниските йерархични стъпала в корпоративната екосистема субективното мнение на околните понякога надделява над обективните ни способности като фактор за развитие. Кариерата е холистичен процес и не може да върви нито с експоненциално нарастваща нито с постоянна скорост. Наслаждавайте се на всички етапи и се опитайте прехода на ново ниво да бъде заслужен.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
