Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не подкрепям лозунги като „ Ние сме едно семейство“ в служебен контекст. Всъщност не е нужно дори да сме приятели, достатъчно е да се уважаваме и имаме хигиена във взаимоотношенията си.“, споделя Христина Пенкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Христина.
Работя в ИТ сферата от почти 20 години, през които съм натрупала разнообразен опит, за което съм много благодарна. От всеки работодател, проект, екип и колега съм взела нещо за себе си, което ме е оформило като Човека и Професионалист, който съм в момента.
Не обичам думата „ кариера“ – звучи напудрено.
Не обичам да се взимам на сериозно, но обичам другите да ме взимат на сериозно.
Кариерният ми път започна в Siemens Германия, където изградих стабилни основи за бъдещето си. Продължи на българска територия, за което не съжалявам.
Работила съм за различни чуждестранни компании - продуктови, ритейл, ИТ услуги. Била съм част и съм ръководила международни проекти и екипи с много разнообразен профил.
Ежедневието ми е по-скоро в ритъма на ча-ча-ча, отколкото в този на валса. Харесвам си го!
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 18г, тогава получих и първото си възнаграждение.
Първата ми месторабота съвсем не беше в офис, на удобен ергономичен стол с топ клас монитор и лаптоп, кафе и плодове в кухнята. Фонов шум от колеги, играещи на джаги и Play Station, също липсваше.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз съм голям привърженик и проповедник на планирането.
Хубаво е човек да има стратегия за всичко, освен в любовта може би.
Изграждането на стратегия в професионален план лично за мен не започва от това къде искам да стигна, а от начина, по който искам да вървя.
Върху начина съм размишлявала много, правя го все още. Визията ми за него е съвсем ясна и стратегията ми е да я следвам, а къде ще стигна зависи и от много други фактори. Важно е да не загубя себе си по пътя.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е от изключително знaчение за оформянето ни в служебен план.
Аз имах огромния късмет да попадна на перфектно такова.
Фирмената култура, начинът на работа, взаимоотношенията, дефинициите за правилно и грешно поведение, моделите на подражание, стилът на управление... има толкова много важни фактори, които оформят човека.
Първото работно място може да те обогати с ценности, стил на работа и професионални знания, но може и да нанесе голяма щета, ако примерът е негативен.
На младите хора около мен искрено се опитвам да помагам, да давам правилен пример, опитвам се да им дам това, което се надявам да получи синът ми, когато се озове в професионална среда. От младежите и ние можем да научим изключително много, стига да си го признаем, да сме отворени за свежа гледна точка, да ги слушаме, чуваме и да ги разбираме.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всичко оставя отпечатък, за това трябва да сме внимателни какъв отпечатък оставяме ние и действията ни върху околните .
Най- голяма следа оставят според мен най-ярките положителни и отрицателни герои и събития.
Благодаря и на двата такива типажа и сюжета в кариерния ми път за уроците. На добрите такива, за всичко, което съм успяла да добавя към куфара си с инструменти и умения.
На негативните, благодаря за шанса да плувам в мътни и студени води и
възможността да се науча как да изплувам с усмивка от тях.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешиш à изтупваш се à анализираш à коригираш à смело пак пробваш. Просто, кратко и ясно. Единственото условие е да можеш да признаеш грешката си разбира се.
Грешките са част от пътя, част от нас, част от личното ни и служебно ежедневие. Случват се и сме длъжни да извличам най- доброто от тях – уроците.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Скоростта на развитие с определен набор от качества е различна в различна среда.
Мога да кажа кои качества аз мисля, че трябва да допринесат за бързо кариерно развитие. За съжаление в различна действителност, други такива надделяват.
· Отдаденост и отговорност, но не до степен себеотрицание и унищожение.
· Способност да изграждаш и вдъхваш доверие.
· Способност да изграждаш и вдъхват респект. Там според мен има два компонента – характер и знания.
· Характер
· Знания – разполагаш с нужните професионални знания, професионален и житейски опит.
· Харизма– толкова силна, че увлича и заразява околните.
· Уважаваш, слушаш, чуваш, питаш, разбираш околните.
· Реагираш бързо, хладнокръвно и решително в стресови ситуации.
· Адаптивност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Не съм сигурна дали трябва да отговоря на въпроса в ролята си на дете или на родител 😊.
Ролята на семейството е да ни дава стабилност, спокойствие, позитивни емоции и смисъл в живота. Здрава, стабилна и позитивна семейна среда е една прекрасна основа за душевно спокойствие и вътрешно равновесие, което се отразява изключително благоприятно в служебен план. Винаги е добре да изслушаме съветите на околните, което не значи, че непременно трябва да ги следваме.
Никой родител не мисли лошото на детето си, въпросът е, че понякога той няма пълната и актуална информация, за да даде правилния съвет. Младото поколение е изключително будно, цветно, самостоятелно. Мисля, че е редно да взимат решенията си сами, но да анализират ситуацията с помощта на опита, в лицето на родителите.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са като семейството, помагат за вътрешното ни неслужебно щастие и равновесие.
Не обичам да въвличам приятелите си в служебното битие. При нужда от съвет, опора, външно мнение, разбира се те са винаги насреща и имат голяма добавена стойност.
Тук разделям понятието „контакти“ - те могат да имат съществена роля в кариерното ни развитие. Контактите са плодове на начинът ни на служебно съществуване, общуване и поведение.
Държа на контактите си, ценя ги, грижа се за тях и Хората, зад тях.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Привърженик съм на теорията, че не трябва да се налага да „ балансираме“, понеже балансираме неща, които тежат. В идеалния случай личният и професионалният живот просто трябва да съществуват в симбиоза.
Въпрос на житейски опит, характер, вътрешни убеждения е поставянето на ясни граници между двете.
Не подкрепям лозунги като „ Ние сме едно семейство“ в служебен контекст.
Всъщност не е нужно дори да сме приятели, достатъчно е да се уважаваме и имаме хигиена във взаимоотношенията си.
Прекрасно разбира се е когато колега се превърне в приятел. Имам прекрасни такива лични примери, благодаря на съдбата за което.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Мисля, че житейският опит е една много важна предпоставка за вертикалното развитие. Липсата на такъв опит, може да има много негативни странични ефекти и да остави вредна следа върху околните.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Допълвай CVто си всяка година. Ако се окаже, че няма какви нови умения да добавиш в него, време е да продължиш нататък“
И друг съвет, който ще помня завинаги и ми помага да прескачам всички препятствия и случвам невъзможни неща:
„Фактът, че са ти дали да изядеш слон, не означава, че трябва да го изядеш на една хапка. Започни да го унищожаваш парче по парче и ще се получи„
Като за финал едни съвет от Антоан дьо Сент-Екзюпери:
„Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море“
Създай и зарази мечтатели, растете заедно кариерно или просто като Човеци.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
