Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Томбоу България, Тоня Атанакова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„В сегашната си работа изключително високо ценя реалната възможност да съвместявам успешно ролята си на HR професионалист с моята индивидуалност, интереси, хобита, лични отговорности към семейство, близки и приятели.“, споделя Димитрина Иванчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Димитрина Иванчева и съм Мениджър ЧР в Томбоу България. Притежавам бакалавърска степен по Психология и магистърска степен по Организационна и трудова психология от СУ „св. Климент Охридски“. Имам щастието и късмета да работя по специалността си. За мен винаги са били интересни организационната и социална динамика, как се управляват успешно бизнеси чрез правилния подбор, мотивация, ангажираност и управление на хора. Имам двама сина, на 18 и 12 г., които винаги успяват да ми напомнят, че не всичко е такова, каквото изглежда😊
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше като детегледачка докато бях студентка първи курс. Бях на 19 г., помагах на семейство на мои близки с малкия им син за по 3 ч. на ден. Имам спомен, че когато си взех възнаграждението за първия месец се радвах наистина много. Удоволствието да си купиш нещо с лично твои изработени пари е несравнимо. При по-ранните опити за изкарване на пари докато бях дете, като напр. връщане на вторични суровини и миене на стъкла на коли, беше по-лесно, защото задачите и критериите за изпълнение си ги поставях сама.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз смятам, че стратегия можем да изграждаме на един по-късен осъзнат етап от живота си, когато натрупаме някакъв професионален опит в реална работна среда, имаме впечатления за естеството на работата, осъзнаваме какво ни допада, кое ни вълнува и мотивира, какви са отговорностите, уменията, които трябва да развиваме, рисковете, компромисите, наясно сме с нашите ценности, силни страни и недостатъци.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Стартът ми в корпоративния свят беше на 23 г. Започнах работа като Консултант в европейска компания за подбор на персонал, тогава завършвах магистратурата си и нямах търпение да работя в офис, да прилагам знанията си от университета и да се уча „на занаят“. Там придобих практически опит за работа не само с представители на големи компании, но и с хора от всякакви професии, с различен образователен ценз, стил на комуникация, лидерски умения. Научих се да обичам работата си, да имам високи изисквания към себе си за професионализъм и етика, да проявявам уважение към различията, да балансирам между открита и дипломатична комуникация. Научих се също да се подготвям за срещи и презентации, да не си правя прибързани заключения и изводи на база мои допускания и предположения. Все пак смятам, че първото ни работно място може да моделира кариерните ни навици толкова, колкото му позволим. Важно е да се опитваме да подражаваме на „добрия пример“ и да разпознаваме непрофесионалния начин на комуникация, управление, работа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За всеки професионалист различни хора в даден момент влияят върху неговите разбирания, нагласи, интереси и развитие. За някои това могат да са още преподавателите в университета или хората, с които общуват ежедневно в работата-колеги, партньори, клиенти. За други приятелите и семейният кръг оказват най-силно влияние. На мен са ми въздействали предимно колеги и презентатори по време на конференции или друг тип професионални събития, много често дори не сме имали конкретни разговори за кариерно развитие, а тяхна споделена мисъл, случка, идея са насочвали вниманието ми към определен модел на комуникация и взаимодействие с другите, методи за учене и развитие, автори с иноваторски подход към себепознаване и т.н.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
На първо място е важно да развием умение и готовност да споделяме на мениджъра/клиента/екипа си за допусната от нас грешка. Това е ключов момент в развитието ни, да разбираме, че както ние, така и другите грешат, да можем да поемем отговорност, когато сме сбъркали и да изградим стратегия за управление на ефекта от грешката ни. И както е казал Марк Твен „Добрите решения идват от опита. Опитът идва от вземането на лоши решения.“
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
За мен основните качества, които помагат за бързо кариерно развитие са постоянно учене и развиване на компетенции, умение да виждаме „голямата картина“, про-активност, готовност за поемане на рискове, адаптивност и готовност за постоянна промяна, и не на последно място умения да изграждаш и поддържаш взаимоотношения. Бързото развитие обаче не винаги понася на всеки, за съжаление не малко примери има около нас за хора, които се самозабравят, спират да взаимодействат адекватно с околния свят, променят поведението си. Тук идва и ролята на HR-ът да помага да се спестяват грешките на растежа с осигуряване на коучинг, обучения, консултации.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Според мен ролята на семейството при определяне на кариерния път е била много силно изразена преди 50-60 г., когато определени професии са били даже задължително унаследявани. Сега живеем във време, в което имаме по-голяма свобода да избираме свое собствено професионално поприще според интересите и уменията ни. Да не говорим, че в днешно време можем дори да направим рязък завой и дори скок от една професионална област в друга и да сме още по-успешни и удовлетворени. Родителите мислят винаги най-доброто за децата си, но не винаги имат позиция и отношение по темата на база обективни факти, икономически показатели, заложби, таланти и интереси на децата си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Зависи, някои хора се доверяват предимно на приятелите си, допитват се преди да кандидатстват в дадена компания или да поемат дадено предизвикателство, докато други - изобщо. Значение има дали са от една и съща или поне близка професионална област. За мен ролята и на приятелите, и на родителите е да споделят мнение и препоръки и да ни оказват подкрепа за взето от нас решение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Изключително важно е всеки от нас да се научи да поставя тези граници, тъй като провалът в това начинание рефлектира върху нашето физическо и психично здраве, семейство, близки, приятели. Това се постига обикновено по трудния път. Аз например винаги съм била готова да работя извънработно време, да отделям лично време, да приоритизирам служебни ангажименти пред лични такива и мога да кажа, че съм се проваляла не малко пъти в балансирането в ущърб на семейството ми. Умението да казваме „не“ и да поставяме фокус и върху себе си изисква постоянство и осъзнаване на факта, че не сме безотговорни, ако днес в 16 ч. отидем на мач на детето или по време на отпуска не сме на компютъра или телефона работейки между другото по един час на ден. В сегашната си работа изключително високо ценя реалната възможност да съвместявам успешно ролята си на HR професионалист с моята индивидуалност, интереси, хобита, лични отговорности към семейство, близки и приятели.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За всеки професионалист кариерното развитие е различно, за някой е интересно, перспективно, полезно и ценно да се развива във вертикална посока, докато за други задълбоченото и постепенно развитие по хоризонтала носи по-голяма стойност, дълбочина на познанията, фокус върху професията им с надграждане на уменията. Не всеки иска и трябва да се „катери“ по кариерната стълба и да се стреми да управлява хора, независимо на каква възраст е. Важно е да сме наясно какво би ни харесало, какви отговорности искаме и сме готови да носим, какви компромиси можем да правим в личен план.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
За съжаление не мога да кажа, че ми се откроява ситуация, в която съм получила конкретен кариерен съвет, който ми е преобърнал живота. Най-общо казано това са били разговори, които са ми помогнали да се фокусирам върху важните неща или да получа яснота как да подходя в определени трудни за мен ситуации. Моят кариерен съвет би бил първо да опознаят себе си, да са готови да учат постоянно, да търсят обратна връзка и да са готови да излизат от зоната си на комфорт. И най-вече да избират професии и позиции, които да ги вдъхновяват, да ги карат да се чувстват полезни, ценени, удовлетворени и щастливи😊
