Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Камелия Атанасова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Винаги целете да бъдете в ТОП 10 с това, което правите. И да не се отказвате докато не постигнете отлични резултати. Място за отказване или посредственост не бива да има.“, споделя Марина Шидеров, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Марина Шидеров и съм продуктов дизайнер по образование, но предприемач по призвание и по ДНК. Наследник съм на предприемачески род и съм основател на компания за потребителско преживяване Fram Creative, оперираща на 28 пазара в света и имаща над 400 клиента в целия свят. Компанията създава мобилни приложения, уеб платформи и сайтове в почти всички индустрии. Помагаме на милиони хора ежедневно да извършват дигитални операции и да управлява бизнесит си дигитално.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Като средно образование съм конструктор - моделиер (тоест мога да създам кройка за рокля, сако, палто и т.н. само чрез вземането на няколко размера). Бях още ученичка, когато разработвах свои собствени модели и участвах във “Форум Българска Мода” със самостоятелни колекции. Първата ми платена работа беше когато ми възложиха изработването на модни облекла за едно столично заведение. Беше вълнуващо, но също така и доста “приземяващо”, защото за разлика от чудноватите модели които проектирах, трябваше да се съобразя с много реалности като видове и цена на платовете, фигурите на сервитьорките, сложността на изпълнение. Тогава за първи път разбрах, че реалността в работата се различава от наученото в училище и често от нашите представи.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Рисувам от три годишна и майка ми е човекът, забелязал моя талант и креативност. Именно тя решава да ме превърне в дизайнер като ми помага да получа нужното образование в сферата. Тоест, изготвя в ранна възраст “стратегия за мен” на база внимателните си наблюдения относно моята персоналност и душевност. На по-късен етап аз прегърнах тази стратегия, защото я припознах като “Моята Стратегия”. Очевидно, дългосрочният план на майка ми, до голяма степен е съвпаднал с неща които са ми присъщи. Моята безкрайна упоритост и търпение за постигане на нещата, които искам и никога да не се отказвам, оформиха у мен идеята, която се превърна в моя мечта. Тази мечта да стана известен дизайнер и да имам собствено дизайн студио, стана част от живота ми. До ден днешен, всичко което правя е подчинено на много ясна стратегия и яснота какво точно искам и как да го постигна.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Фундаментално е. Аз имах късмета моето първо работно място да бъде в Германия, в голям немски концерн за производство на навигации, лаптопи и уреди от бита. В дизайн департамента, в който работех, много скоро станах “дясна ръка” на дизайн директора, който припозна в мен креативно мислещ и различен човек, който не само гледа професионално на продуктите които създава, но и слага “парче сърце” в тях. Буквално работех денонощно, не се хранех и не спях. За 3 месеца бях свалила около десет килограма. Дишах и живеех с това, което правя. И до ден днешен е така. Това работно място създаде у мен желязна дисциплина относно свършване на определена работа в определен срок и създаде работни навици, които не съм загубила до ден днешен.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Аз силно се влияя от хора, на които се възхищавам, а именно на хора, които могат, знаят и правят нещата по-добре от мен. Възхищението ми се превръща в желание и аз да постигна подобно нещо. За мен, ролята на учител и ментор е нещо фундаментално. Най-хубавите ми качества като професионалист са формирани благодарение на няколко важни фигури в живота ми, които смятам, че Бог ми е изпращал… Тези хора, в определени етапи от развитието ми, са “изваждали” най-доброто от мен, всичко на което съм способна. Няма нищо по-важно от това някой да вярва в теб, да вижда доброто в теб, да изважда таланти и способности от теб за да станеш най-добра версия на самия себе си. Обикновено, тези хора човек среща или в университета или на работните си места и е много важно да ги припознае като учители и водачи.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ако има нещо, с което не се справям добре, това са провалите. Никак не обичам нещо да не ми се получава. Но провалите будят у мен винаги обратна реакция, тоест, провокират огромна сила и желание да се изправя и да се справя. Може и да си легна вечерта със сълзи на очи, но сутринта, ставам с ясен “боен” план. Едно кафе, “запретвам ръкави” и се захващам за работа! Няма нищо, което да ме активизира по-силно от обратна връзка като - “не можеш”, “това не е за теб” или “остави това на някой друг”. Мисля, че човек не бива никога да се отказва а да просто да смени начина по който гледа на неудачите.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз не съм по бързите неща. Хубавите и истински неща стават бавно и имат много ясна последователност. Но, в повечето случаи, бързо успелите хора са подготвените хора, такива, които са се готвили дълго време за да постигнат успех за кратко време. Те, обикновено, са много амбициозни, последователни, организирани. Също така, са попаднали в правилната индустрия, в правилната компания. Тоест има и щипка късмет.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Както споделих по-горе, семейството има определяща роля. Но между това да слушаш родителите си и това да слушаш сърцето си има голяма разлика. Истината е някъде по средата. Най-близките ти хора, обикновено, искат да успееш и да си щастлив и до голяма степен са прави в това, какво би било подходящо за нас. Но финалният избор е винаги наш, на самия човек.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Средата е силно определяща. Може би, по-важна и от семейството в определен етап. Но тук отново значение има семейната среда, защото човек трябва да има добре изградена и устойчива ценностна система за да може да подбира приятелите си по правилен начин. Изключително важно е в какво училище и в каква среда ще попаднем.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
При мен нещата са много слети и за съжаление, не мога да кажа какво е баланс. За мен талант, хоби, страст, образование, професионален опит и бизнес занимания са едно. Аз живея с моята работа, и тя живее с мен и в мен! Аз обичам това което правя и нито за момент не чувствам умора от самата работа защото ми е интересна и я обичам. Обичам много и хората, за които работя и с които работя. Обичам и близките си, семейството си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не съм сигурна кое е по-добре. Може би и двете. Много е важно всеобхватно да си набавяш знания които да можеш да прилагаш вертикално в кариерното си развитие. Тоест широки познания, които да ти помагат с предизвикателствата на растеж в по-голяма структура.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Човек истински да разбере “нещото” което го вълнува и му е интересно, съответно да прояви нужното търпение, упорство и последователност за да го научи и да не се отказва докато не го научи. Моят съвет е, винаги да целите да бъдете в ТОП 10 с това, което правите. И да не се отказвате докато не постигнете отлични резултати. Да гледате на себе си като на алпинист който трябва да покори осемхилядник или спортист гонещ Олимплийското злато. Място за отказване или посредственост не бива да има.
Ще завърша със стихотворение, написано от моя дядо за мен, когато бях 10 години. До ден днешен в трудни моменти си го повтарям:
На върха
Всички те бяха отбор алпинисти.
От строга комисия бяха подбрани.
Те бяха отбор алтруисти,
върха да превземат призвани.
Преди да потеглят пиха наздравица.
Имаше още прегръдки и речи.
И всеки нарами тежката раница,
че нямаше шерпи-водачи.
При първия зъбер отпаднаха трима.
нагоре отпаднаха още и други.
Достигнаха последния лагер малцина,
а за финалния преход нямаха сили.
Но един от тях стисна зъби
и до края да стигне успя.
Там гордо своя вимпел заби
и своята песен запя.
……..
Васил Гандев
