Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Естествено е да се учим от грешките си. За беля, някои от тях могат и да са фатални за нас. Затова най-добре е да се издаде качествен учебник за този феномен – „Какви са основните грешки в професионалната ни кариера и как да ги избегнем“ и да си четем ден и нощ.“, споделя Христо Кафтанджиев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Христо Кафтанджиев и съм професор по реклама и маркетингови комуникации във Факултета по журналистика на Софийския университет. От две години съм пенсионер, но продължавам да преподавам активно – и в България, и в Западна Европа.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
След като завърших висшето си образование, започнах трудовия си стаж като учител и получих първата си заплата.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Абсолютно. Ще сме по-успешни и по-щастливи в професиите си, ако се ориентираме отрано и се маркетираме максимално по отношение на работата си. Всеки един от нас си е башка (особен). Някои ги интересуват основно парите, други – спокойния живот, трети – пътуванията, четвърти – децата и котките и така нататък до безкрайност.
Трябва да разберем какво искаме, за да сме щастливи и само на тази основа да градим кариерното си развитие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Зависи от работата. От моя гледна точка професията на учителя (първата ми работа) е доста стресираща – особено, ако преподаваме на неблагополучни ученици. Затова всичките ми усилия бяха да стана университетски преподавател. Основната причина за това е не заплащането в университетите, а – мотивираните за учене студенти. При това положение работата е много приятна.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
По отношение на хората и кариерното ни развитие от основно значение са началниците ни. Имам отвратителни и прекрасни спомени в това отношение. Някои от началниците ми бяха истински злодеи и потискаха (зверски) развитието ми, а други бяха същински ангели. Благодарение на доброжелателните, интелигентни и креативни ръководители буквално разцъфтях в професионално и във финансово отношение.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Естествено да се учим от грешките си. За беля, някои от тях могат и да са фатални за нас. Затова най-добре е да се издаде качествен учебник за този феномен – „Какви са основните грешки в професионалната ни кариера и как да ги избегнем“ и да си четем ден и нощ. Май най-злокобната ми грешка в това отношение беше създаването на приятелски отношения на работното място. Колко служебни неприятности съм имал благодарение на тези „приятелства“…
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Ако сме качествени като специалисти, във всички случаи е по-добре да работим в частна компания. Не че и там няма византийски интриги, но не все пак не са в такава удушаваща степен както в държавните учреждения.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие?
Зависи от семейството. Несъмнено родителите ще ни помогнат в кариерното развитие, ако са качествени хора и специалисти. Ако обаче родителите са мързеливи и хейтъри, без съмнение е, че и децата им ще бъдат такива. Тези деца обаче, вероятно ще направят шеметни кариери, ако се докопат до управляващата партия.
Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Зависи. Ако родителите са интелигентни, образовани, работливи и добронамерени, съветите им ще са много ценни за нормалното кариерно израстване на децата им.
И обратното…
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Както казах по-горе, съм много подозрителен към приятелските отношение на работното място. Според мен, в голямата част от случаите такива служебни приятелства, рано или късно, генерират сериозни служебни неприятности. Ако приятелите ни са извън организацията, където работим, те са без особено значение за кариерата ни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Зависи от работата ни. Ако работата ни е творческа, ако сме независими, ако обичаме тази работа няма особена граница между личния и професионалния живот и няма причини да установяваме границите. Но в обратния случай сме буквално роби и затова трябва ясно да отграничаваме служебния от личния си живот. Иначе може да свършим в лудницата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от човека. Ако сме по-амбициозни, вертикалното развитие е по-доброто. Ако ни интересува душевната хармония и не си поставяме супер цели, хоризонталното развитие е за предпочитане.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Трябва да сме наясно със себе си, да не сме прекалено амбициозни и да се маркетираме идеално по отношение на работата, която трябва задължително да обичаме. Така – рано или късно ще я открием и ще стигнем относително безболезнено и щастливо до пенсионирането.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
