Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Помнете, че няма постоянни неща и за всеки от нас има точните време и момент. Ще ги усетите.” споделя Петя Димитрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Да говоря за себе си е от нещата, които правя с неохота. Предпочитам хората, които ме познават да го правят.
Казвам се Петя Димитрова, експерт, който вече 16 години изживява детската си мечта да работи в държавна администрация. Вярвах и продължавам да вярвам, че основната задача на държавния служител е да служи в полза на обществото и за страната си. В свободното си време съм доброволец в Подкрепи.бг.
По образование съм географ, като през 2019 г. защитих докторат по социална и икономическа география – регионално развитие.
По-кратко бих се представила като еклектик, пътешественик, вярващ в доброто човек.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа в далечната 2008 г., на 19 годишна възраст, като младши специалист в държавна администрация, докато паралелно течеше първата ми година обучение в бакалавърска степен в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Няма да забравя първият получен фиш с работна заплата. Бяха точно 89 лв. за почти 2 работни седмици.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегия е силно казано. Човек трябва да има принципи и да знае къде са му границите. Необходимо е постоянство, търпение и да не спира да се обучава. Понякога се налага да пожертваме сън и свободно време, но трябва да сме наясно на каква цена го правим.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Определено първото работно място се помни и ни „белязва“. При мен беше голяма школовка. Отне ми 14 години и 2 месеца да си тръгна от там. Имах уникалната възможност да случа на колектив, който извади от мен всичко като потенциал и емоции, за да ме направи това, което съм днес. Благодарна съм, че имах възможността да се развивам именно там и точно с тази група от хора. Взех много уроци, видях много практики и изградих свои собствени навици, които имам и днес.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които оставят най-голям отпечатък върху нас и нашето развитие са тези, които ни допускат най-близо до себе си, позволяват ни да се учим от тях и ни делегират доверие, защото вярват в потенциала ни. От друга страна, критичните моменти, в които сме заедно показват истинските им лица и оставят белег върху нашето развитие като модел на мислене и подражание.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките на растежа не могат и не трябва да бъдат избягвани. Всеки сам трябва да усои уроците си и никои не трябва да ни предпазва. Правилната реакция е да работим предимно със себе си и да търсим причините и отговорите в нас самите. За да се случи дадена негативна ситуация с нас, то някъде нещо сме объркали и не е слабост да го признаем.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не смятам за правилно да се търси бързо кариерно развитие. Аз вярвам в поставянето на ясно дефинирани цели. Прави нещата, които можеш, помагай, търси съвети и търпи критика. Когато усвоиш смирението, търпението, постоянен си, адаптивен и гъвкав, то тогава кариерното развитие идва само. Не търси бързо развитие, търси още знание.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е половината от нас. То ни дава основите на ценностната система, която ние сами доразвиваме.
За мен семейството е най-голямата опора и мотивация. Казвам го, защото никога никой от родителите ми не е наложил мнение или проектирал свои нереализирани амбиции върху нас със сестра ми.
Родителите ми, ме научиха да вземам правилните решения, като ми позволиха сама да нося отговорност за делата си. Донякъде това го определям като правилен подход, от друга страна това ме кара постоянно сама да си вдигам летвата и да търся нови предизвикателства.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са хората, които ни съпътстват през различните етапи от живота ни. Има устойчиви на времето приятелства, но има и такива, за които времето е проверка за здравината им. Радвам се на малък кръг истински приятели, с които споделям хубавата и наситена част от живота и без съмнение споделям обща визия за това в какво общество искаме да живеем и как да го подобрим.
За кариерното ни развитие фактор са професионалните мрежи, в които участваме, както и в създаването и поддържането на контакти с експерти с различни профили, които се активизират двустранно и всъщност ни помагат при търсене на правилни решения на конкретни въпроси.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма точна рецепта. Всичко е до нагласа. Преминаваме през различни етапи в живота, в които винаги единият взема превес над другия и това не е задължително лошо.
Трябва да създадем свои принципи обаче, да развием собствени навици, да се адаптираме към бързо променящата се обстановка и същевременно да усвоим изкуството бързо да поставяме граници там, където е наложително.
Аз лично обичам да планирам нещата, може би защото те никога не се реализират по план и това ме прави по-гъвкава и адаптивна.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Периода от 20 до 30-35 години следва да се използва за личностно развитие, емоционално балансиране, за придобиване на опитност, приемане на ясна визия към какво се целим, изграждане на модел на поведение и затвърждаване на експертиза. Време за грешки и за научаване на уроци. Хоризонталното развитие е по-устойчивият модел за този период, докато вертикалното е въпрос на его.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не търсете бързо израстване в кариерата. Не се самозалъгвайте, че знаете всичко. Търсете хора в екипа, от които да се учите. Запълвайте свободното си време с дейности, които ви обогатяват и залагайте на по-сложни задачи. Бъдете подготвени за критика. Конкурирайте се само и единствено със себе си. Помнете, че няма постоянни неща и за всеки от нас има точните време и момент. Ще ги усетите.
