Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Никога не спирайте да учите, не се страхувайте да експериментирате и винаги търсете смисъл в това, което правите.“, споделя Евелина ван Менсел, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Евелина ван Менсел и съм основател на първата агенция за тайни клиенти в България, която успешно развих и управлявах до етап придобиването й от глобален инвеститор. С над 17 години опит в управлението на международни проекти и изграждането на успешни екипи, моята цел е да създавам стойност чрез иновации и социално значими инициативи. В момента преподавам и водя корпоративни обучения в области като предприемачество, маркетингови изследвания, устойчивост и ESG (екологично, социално и корпоративно управление). Завършила съм магистратура по бизнес администрация в Американския университет в България, а в момента съм кандидат-доктор по бизнес мениджмънт в Свободния университет в Брюксел и УНСС. Докторантурата ми се фокусира върху изграждането на екосистеми в подкрепа на социалните предприемачи. Стремежът ми е да подкрепям развитието на бизнес умения и да насърчавам устойчиви бизнес практики.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на около 18-годишна възраст. Първото ми възнаграждение дойде от проект в областта на човешките ресурси, което ме вдъхнови да развия интереса си към анализа на данни и разбирането на човешката мотивация. Също така ме научи на упоритост и желание за постигане на резултати. Още от този момент разбрах, че реализирането на трудни и иновативни проекти ще ми е страст. Този опит ме мотивира да поема все по-смели инициативи и да се стремя към значими и устойчиви резултати.
Прави ми впечатление, че все повече млади хора започват работа на по-ранна възраст. Възрастовата граница за първото работно място продължава да пада и е все по-често срещано да видим младежи на 16 години, които влизат в работната сила. Това показва, че новото поколение е все по-готово да поема отговорност и да се включва в професионалния свят още в началото на зрелостта си.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, стратегията е ключова за устойчивото развитие, но тя трябва да бъде динамична. Кариерата е като пътуване – планирането ни дава посока, но гъвкавостта ни позволява да се възползваме от неочаквани възможности. Основните елементи на стратегията включват определяне на дългосрочни цели, идентифициране на необходимите умения и създаване на мрежа от контакти. Въпреки добре обмислените планове, трябва да сме готови да ги променяме, ако обстоятелствата се променят или нови възможности се открият. Възможността да се преоценяват и адаптират стратегиите е ключова за успешното управление на кариерата. Това не само че ни помага да останем конкурентоспособни, но и ни дава възможност да се възползваме от нови перспективи и предизвикателства.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място често формира основата на професионалната ни етика и подход към работата. То ни учи как да се справяме с отговорности, да работим в екип и да се адаптираме към работна среда. Ако първото преживяване е положително, то може да ни вдъхнови да изграждаме амбиции и самочувствие. Дори и да е предизвикателно, това може да ни научи на ценни уроци за справяне с трудности и управление на стрес. Обикновено първата работа се съчетава и с учене, което предуслява и справянето с няколко задачи едновременно, балансиране на приоритети. Тези ранни предизвикателства помагат за изграждането на работни навици и за развиването на ефективни стратегии за организация и управление на личното време.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Важни моменти като първото ни повишение, успешно завършен проект или преодоляване на значителна пречка често имат трайно влияние. Същевременно менторите – било то мениджъри, преподаватели или колеги – играят ключова роля. Техните съвети и подкрепа могат да оформят нашето мислене и да ни вдъхновят за постижения. Вдъхват ни увереност и ни проправят път там, където улицата ни се струва задънена понякога. Важно е активно да търсим ментори във всяка една ситуация, за да можем да се „изправяме на раменете на гигантите“ преди нас. За мен, срещата с лидери на международни проекти и работата в мултикултурна среда са били моменти, които силно са обогатили моята кариера. Те ме научиха да разбирам и уважавам различни гледни точки, както и да работя ефективно с хора от разнообразни култури и професионални среди. Тези преживявания не само разшириха хоризонтите ми, но и ми помогнаха да изградя умения, които са ключови за успеха в глобалния свят. Затова, не пропускайте възможност и да давате обратно и самите вие да ставате ментори.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
След допускане на грешка, първата и най-важна стъпка е да запазим спокойствие, защото паниката или прибързаните действия често могат да влошат ситуацията. Обективният анализ на обстоятелствата е ключов – необходимо е да разберем какво точно се е объркало и какви са били причините. Това включва разглеждане на всички фактори, които са допринесли за грешката, за да извлечем ценни уроци. След това трябва да изготвим конкретен план за действие, който не само решав непосредствения проблем, но и предотвратява повторението на същата грешка в бъдеще. Признаването на грешката пред клиентите, екипа или ръководителите е също толкова важно. Прозрачността и поемането на отговорност демонстрират професионализъм и честност. Те показват, че сме готови да се учим от опита си и че уважаваме работата на останалите. В същото време, този подход изгражда доверие в екипа и доказва, че сме надеждни дори в трудни моменти. Грешките са неизбежна част от всяка кариера, но способността ни да реагираме адекватно на тях и да ги превръщаме в стъпки напред е това, което наистина определя професионализма ни.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които постигат бързо кариерно развитие, често демонстрират проактивност и способност да поемат инициатива. Те не чакат задачи, а активно търсят възможности за развитие и предлагат решения на проблеми. Готовността за учене е също ключова характеристика – те непрекъснато търсят нови знания и умения, осъзнавайки, че постоянният растеж е основа за успех. Решителността и устойчивостта им позволяват да се справят с предизвикателства и да продължават напред, независимо от трудностите. Тези хора са ориентирани към резултати, но същевременно умеят да изграждат силни междуличностни връзки и да работят ефективно в екип. Те проявяват изключителни умения за решаване на проблеми и често предлагат иновативни идеи, които добавят стойност към организацията. Способността им да разбират и управляват емоциите си, както и да се адаптират към променящите се обстоятелства, допълнително ги отличава. Тяхната комбинация от ангажираност, гъвкавост и креативност ги прави ценни не само като индивидуални изпълнители, но и като бъдещи лидери, които вдъхновяват и мотивират другите. Успехът им е резултат от целенасочени усилия, последователност и умение да намират баланс между краткосрочните цели и дългосрочната визия.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството предоставя емоционална подкрепа и често изгражда основните ценности, които ни ръководят. Родителските съвети са полезни, когато отразяват техния опит и мъдрост. Важно е обаче да съобразяваме техните препоръки с нашите лични цели и амбиции. В крайна сметка, нашият професионален път трябва да отразява нашата индивидуалност и идентичност. Решенията, които взимаме, трябва да бъдат в съответствие с това, което ни мотивира, вдъхновява и носи удовлетворение. Възможно е родителите ни да имат определени очаквания или идеи за нашата кариера, но е от съществено значение да намерим баланс между уважението към техния опит и нуждата да следваме своя собствен път.
Семейството е не само източник на насоки, но и на подкрепа в трудни моменти. Те често са хората, които вярват в нас, дори когато ние самите се съмняваме, и това доверие може да бъде катализатор за смелост и действия. В този смисъл, докато приемаме тяхната помощ и съвети, трябва да останем верни на собствените си мечти и амбиции, защото те са ключът към автентичното щастие и успех.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите често ни дават друга перспектива и подкрепа в трудни моменти. Те могат да бъдат източник на вдъхновение и дори връзка с нови възможности. Важно е обаче да избираме внимателно средата си, тъй като хората, с които прекарваме време, често влияят на нашите амбиции и мотивация.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата включва дисциплина, ясно планиране и комуникация. Разделянето на личното и професионалното време изисква да се научим да казваме „не“ и да поставяме приоритети. Полезно е да имаме дейности, които ни помагат да се отпуснем – спорт, хобита или време със семейството. На организационно ниво, използването на дигитални инструменти за управление на времето, като календари и приложения за управление на задачи, може да бъде от голяма помощ. Те ни позволяват да видим цялостната картина на ангажиментите си и да избегнем претоварване.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е изключително динамичен и дълъг период, който се характеризира с интензивно учене, експериментиране и израстване както на личностно, така и на професионално ниво. През този етап хоризонталното развитие често е по-подходящо и стратегически полезно, защото позволява натрупване на разнообразни умения, изграждане на широк професионален опит и разширяване на контактите в различни сфери. Хоризонталното развитие включва преминаване през различни роли, отдели или проекти в рамките на една или няколко организации. Това осигурява по-добро разбиране на комплексността на бизнеса, помага да се идентифицират нашите силни страни и интереси и ни подготвя за бъдещи лидерски позиции. Така например, човек, който е работил както в маркетинг, така и в продажби или управление на проекти, ще има много по-цялостна перспектива, когато се изкачва на ръководна позиция. В същото време, ако се появи възможност за вертикално развитие – например повишение или управление на екип – важно е да я оценим спрямо нашите умения и готовност. Вертикалното израстване в този период също може да бъде полезно, но без стабилна основа от знания и опит, то може да доведе до прекомерен стрес или неуспех в справянето с новите отговорности.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който съм получавала, е: „Фокусирай се върху изграждането на стойност за другите, а успехът ще последва.“ Моят съвет към всеки е: „Никога не спирайте да учите, не се страхувайте да експериментирате и винаги търсете смисъл в това, което правите„. Също така, не бива да забравяме, че не всеки се ражда с ясно съзнание какво иска да прави в живота си. Това не е недостатък, а възможност! Бъдете свободни да откривате, изследвате и да се променяте през целия си живот. Вашето призвание може да се развива и трансформира с времето, и това е напълно нормално. Най-важното е да не се страхувате от неизвестното и да се доверявате на собствения си процес на откриване на това, което ви носи радост, смисъл и стойност. Крайната цел не е просто успех в традиционния смисъл, а живот и кариера, които ви изпълват със страст и удовлетворение.
