986

Не е добра идея да оставяте развитието на кариерата си на случайността

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

 

Най-добрите ни учители са нашите грешки.“, споделя Гради Градев, поредният ми гост в рубриката.

 

Кой е той?

Нося рядкото и старо българско име Гради, което с днешна дата оценявам като първия ми маркетингов „актив“. Просто защото се отличава и запомня. Не мислех така  през по-ранните ми години, когато ми беше неприятно, че трябва да го повтарям по няколко пъти като се запознавам с нови хора. По-късно се оказа, че в работата ми като ТВ журналист много помага да не се казваш Иван Петров примерно. През последните 19 години се занимавам основно с маркетинг и в момента съм Глобален ръководител маркетинг за учебната дейност на Британски съвет – международната организация на Обединеното кралство за културни връзки и образователни възможности. А от две години съм в най-важната от всички роли – баща на прекрасно момиченце! 

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Още като студент първи курс в Софийския университет. Учех икономика, но имах огромен интерес към магията на телевизията – по това време все още единствената в България, първият частен канал тъкмо се канеше да проходи. И всичко си дойде на мястото когато се появи възможност за стажант като банков репортер в екипа на Асен Григоров, който подготвяше седмичното икономическо предаване „Седмицата“ и ежедневната рубрика „Бизнес закуска“ в сутрешния блок. След това преминах по всичките стъпки – от бизнес репортер до водещ на сутрешните новини, а след това и репортер за централните новини на „По света и у нас“ – в екипите на Вяра Анкова и Уляна Пръмова. Това е вече доста далеч във времето, но голяма част от опита, който натрупах тогава, ползвам и днес.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Има интуитивни хора, които успяват и без да следват съзнателно определена стратегия, но в повечето случаи не е добра идея да оставяте развитието на кариерата си на случайността. При мен стратегията, която се доказа като успешна, беше свързана с внимателно и последователно изграждане на свой специфичен образ на работното място, основан на три основни принципа – отговорност, качество и отношение. Това означава да се стремиш винаги да бъдеш някой на когото може да се разчита, който си вършиш работата качествено и има нагласата „как може да стане“, а не обратното. Звучи просто, но е много трудно винаги и последователно да се придържаш към тези принципи – независимо в коя компания си и на каква позиция. През годините това стана част и от ценностната ми система, отваряйки ми доста врати. Особено харесвам тази стратегия, защото ти дава възможност да се развиваш на базата на реална работа и умения, без да е необходимо постоянно да тръбиш в какво си добър и да се надяваш да вярват на честната ти дума.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Огромно! Но ако не си имал късмета да случиш на мечтаното първо работно място, това не означава, че кариерата ти е започнала неправилно. Лошият опит също е опит. Дори когато позицията или работната среда не ти допадат, важното е да имаш нагласата да се учиш и винаги да търсиш да извлечеш нещо полезно за в бъдеще – дали поука, опит или пък „как не се прави“. Иначе ще бъде просто загубено време. В кариерата е малко като в живота – първите 7 работни години са най-важни. Не, че хората не си сменят попрището и доста по-късно в живота, но ако през първите 7 години след започване на работа успееш да намериш кое е твоето призвание, това ще ти даде основа за стабилно кариерно развитие.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Най-важните такива „събития“ са грешките – понякога за лошо, но често за добро. Така се учим и развиваме, а има случаи в които една грешка може да доведе до коренна промяна в кариерното развитие, да промени посоката. Що се отнася до хората, в моята кариера е имало един, единствен човек с главно „Ч“, който е оставил огромен отпечатък и този човек си има конкретно име – Любов Костова, дългогодишен директор на Британски съвет, маркетинг специалист, театрален преводач и какво ли още не. Тя ме запали заедно да създадем нещо толкова голямо като Софийския фестивал на науката, който макар и вече без моето участие, продължава да се случва и до днес – тази година ще се проведе за 14-ти пореден път. С Любов се запознахме на работното място и останахме приятели дълго след като вече не работехме по едни и същи проекти. Вероятно аз самият нямаше да остана толкова дълго – вече 14 години, на сегашното си работно място ако не беше тя и не ми беше показала колко много смисъл имаше в това, което правехме.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Това е много просто и няма да открия топлата вода със съвета, който ще дам. Когато допуснеш грешка, „притежавай я“ т.е. „own it”,  както се казва на английски. Много трудно работя с хора, които има проблем да си признават грешките, а такива хора има повече отколкото можете да си представите – ще донесат от девет кладенеца вода, за да ти докажат, че грешката е у всеки друг, но не и у тях. Може би така са свикнали заради отношението на предишните си ръководители, не знам, но за мен това да се оправдаваш е загуба на ресурс. Когато сгрешиш трябва първо да си признаеш грешката, след това да се извиниш ако е необходимо, после да предприемеш каквото е възможно за поправянето й. И за следващия път вече ще знаеш как да не допускаш подобни грешки.  

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Не съм привърженик на бързото кариерно развитие – според мен то върви ръка за ръка с прегарянето. Моето кариерно развитие е било повече на „средна скорост“ и смятам, че това е по правилно – носи и по-добър баланс между личния живот и работата. Никога не съм парадирал с постиженията си или приноса си, с цел да бъда забелязан и предполагаемо да ускоря кариерното си развитие. Например, в работни срещи не гледам да се изкажа на всяка цена и по всеки въпрос – слушам внимателно и говоря малко, но гледам това, което казвам да е важно, смислено и ясно. Когато работиш качествено, няма нужда да парадираш с нищо – винаги ще бъдеш забелязан.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Здравото семейство е огромно предимство. Не заради конкретни съвети или пък някакво предимство заради постиженията на родителите, а защото един човек, който се чувства щастлив и обичан в живота, носи тази енергия и на работното място – не се заяжда за дреболии, а има по-широко скроен поглед върху работата и вижда кои са наистина важните неща.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Същата като в живота – чрез приятелите се учиш да общуваш с различни по характер хора, научаваш полезни неща, намираш хора, на които да можеш да разчиташ. При мен се е случвало след съвсем лежерни разговори с приятели да ми идват много добри идеи за работата или кариерното ми развитие. Понякога е много ценно просто да изговориш нещо на глас пред приятел, за да намериш сам отговора, който търсиш.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Единствената възможна рецепта е постоянството – да си наложиш в края на работния ден да затвориш лаптопа и работните приложения на телефона. Времето, в което не мислим за работа, е изключително важно и може да е парадоксално, но точно това време ще ни помогне най-много в работата. Едни от най-добрите ми работни идеи са идвали спонтанно, когато не съм мислел за работа – например докато тичам по „пътечката“ във фитнеса. Тук ще цитирам нещо, в което наистина вярвам. Ариана Хъфингтън използва следната аналогия с времето в работен режим на компютърните операционни системи: “For the human operating system, downtime is a feature, not a bug”.  Не мога да го преведа по-добре на български, затова го оставям на английски.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

В тази възраст има възможности за хоризонтално развитие, които са нещо като инвестиция за по-добро вертикално развитие след време. И това не е клише – на мен ми се е случвало точно това, даже няколко пъти.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

От баща ми – да съм винаги точен и да не закъснявам за работа. Други кариерни съвети не съм търсил от никой и не съм получавал непоискани такива.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com