230

Градим репутация, когато постигаме резултати с добър баланс между количество и качество

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Здравко Георгиев

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Търси себе си, готините колеги, сферата, която те вдъхновява, новите знания и умения, новите гледни точки.“, споделя Даниела Назим, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Даниела Назим и обичам работата си! Получи се така, защото в семейната среда имам пример на човек, който „гори“ в това, което прави и смело е сменял поприща и така разбрах, че работата може да е много повече от работно място. Към момента отговарям за обучителните програми за лидери за европейските офиси на глобалната софтуерна компания Ендава, а наскоро се сертифицирах като коуч по позитивна интелигентност.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Бях вече в Софийския университет със специалност Тюркология, но лятото се връщах в родната Варна. Раздавах листовки на агенция за недвижими имоти на летището и така се научих да казвам „заповядайте“ на френски. Случи ми се също страшен скандал с един таксиметров шофьор, когато младежи с раници ме помолиха да им повикам „нормално“ такси и аз им направих тази услуга.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Стратегия наричам осъзнаното преследване на цел и според мен е задължително да трупаме опит и да управляваме кариерата си. В основата стои да ходим на работа, за да работим. Компанията очаква определени резултати от всеки един човек и първата най-важна цел е те да бъдат постигнати с добър баланс между количество и качество. Така започваме да градим репутация.

Второто нещо е умението ни да комуникираме с различни типове хора – било външни клиенти или колеги. На трето място поставям желанието да учим нови неща и да се адаптираме. Ако всичко това е налице става доста лесно да се преборим за нова позиция в рамките на същата компания, различни задължения или да продължим на ново място.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Първото работно място (като тук имам предвид да сме прекарали поне една година на него) оставя трайна следа. Възприемаме начини на работа и управление, които се оформят като стандарт. Първата ми работа беше в рамките на 6 месеца, исках да напусна още на третия, но ръководителят ми ме спря. По обява работата изглеждаше идеална, но навлизайки в нея не видях високи стандарти и поле за дългосрочна изява.

Споделих с приятел, че си търся нова работа и отидох изключително скептична на интервю по обява, по която никога не бих кандидатствала сама. Джакпот! Това се оказа първата ми сериозна работа, на която разбрах, че за мен най-важно е да ми е интересно, общуването с мениджмънта да е неформално и заплащането да е удовлетворително. Компанията не беше известна, а позицията ми беше младши специалист няколко години, но разбрах, че това няма никакво значение за мен. Изводът е да не се задържаме на места, на които не се чувстваме добре и да не пропускаме възможности, които на пръв поглед не са за нас – само реалният опит на определена позиция показва дали това ще бъде наша страст.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Мисля, че това са преките ръководители, които отговарят за процеса по онбординг, задават сроковете и стандартите за качество. На второ място е висшият мениджмънт на ниво управител – тонът, който те задават за културата в организацията е много важен за това дали бихме искали дългосрочно да сме част от една компания. Като събития се сещам за различни смешки в офиса между колегите, както и кризисни ситуации, в които много бързо се вижда кой има уменията и куража да реагира адекватно.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

По-голямата част от опита ми е в ИТ сектора и там грешките се насърчават, тъй като се търсят иновативни подходи, което означава, че хората трябва да са свободни да експериментират. Интересна е концепцията за „калкулиран риск“ тоест да оценим влиянието на нашите действия преди да поемем риска. Най-правилната реакция при грешка е да я признаем и да поемем отговорност, както и да предложим процес или план Б, с който тя да не се повтори.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Както споменах те отиват на работа, за да работят и са готови да се докажат. Веднъж щом започнат да изпълняват задълженията си с лекота, те предлагат оптимизация на процеси и начини на работа, така че да поемат нови отговорности. Тези хора задължително са комуникативни и отворени за обратна връзка. Нови системи, колеги и начини на работа приемат като предизикателство, а не като заплаха и с готовност споделят своите знания.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Споделих моята лична история в началото, примерът, който виждаме в семейството със сигурност ни влияе. Като родител търся баланса между това да давам насоки и съвети на децата, но и заедно да откриваме сферите, които искрено ги вълнуват. Според мен е грешно младежите да се натискат към определена професия, която родителите намират за перспективна. Първо, защото нещата се сменят много бързо и второ, защото добре платена, но неудовлетворяваща работа е голямо бреме. Достатъчно е в семейството да говорим за труда като основа на успеха във всяка сфера, честността и достойнството да заставаме зад действията си и развиване на комуникационни умения и работа в екип.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Приятелите са тези, които се радват на нашите успехи и могат да бъдат силна опора в трудните моменти, които неминуемо ще преживеем. Те могат да бъдат „нежен“ критик, който да ни подскаже, че е можело да постъпим и по-различно в нагорещена ситуация. В същото време съществува и феноменът „напрежение от връстници“ (peer pressure), който е в посока да сме като другите или да следваме съветите на най-влиятелните сред нашите познати и това по-скоро няма да бъде в наша полза, защото никой не може да разбере по-добре талантите и търсенията ни по-добре от самите нас.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Като човек с широк приятелски кръг и майка на две деца тази тема ме вълнува много. Напоследък се говори за интегриране на двете вместо ползването на думата баланс. Според мен най-важно е да харесваме работата и екипа си и макар че има доза късмет има и достатъчно, което стои в наши ръце. Една от лесните рецепти за мен е да ползвам един и същи календар за лични и служебни ангажименти, също така имам пълна яснота с кои лични ангажименти не мога да направя компромис (например детско тържество) и кои са гъвкави (например час за тренировка или преглед, които мога да преместя) и по същия начин за служебните ангажименти.

С времето се научих и да задавам правилните въпроси на хората, които ми възлагат задачи, за да дефинираме какво разбираме под „спешно“, „да нахвърляш някои идеи“, „подробен анализ“ и обикновено предлагам по-дълъг срок за изпълнение, така че да мога да вместя и непредвидени срещи или проблеми без да закъснея с първия срок.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Това е строго индивидуално, аз предпочетох хоризонтално и съм много удовлетворена от този избор, защото сега имам широко спектърен опит, който ми е полезен. За друг човек висока експертност и вертикално развитие може да бъде по-добрият избор.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Не спирай да търсиш! Търси себе си, готините колеги, сферата, която те вдъхновява, новите знания и умения, новите гледни точки. Ще има дни, в които ще ти помогне да си кажеш „Това е просто работа“, но нека те са изключението, а не правилото, защото прекарваме достатъчно време на работа, за да ни е все едно.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent