Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Когато човек започне да изработва доходите си по-рано оставя ученето на втори план.” споделя Даниела Добрева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Даниела Добрева и повече от 7 години работя в сферата на човешките ресурси. Кариерата ми започна като асистент, малко преди да приключа магистърската си степен по „Управление на човешките ресурси“ в УНСС. Това ми помогна много бързо да навляза в същината на работа, която изисква доста знания и практика. В момента съм мениджър човешки ресурси във
„СДТ Югоизточна Европа“ ООД. Компанията е официален представител на завод за производство на транспортни средства за масов градски транспорт „Solaris Bus&Coach. СДТ отговаря за продажбите и следпродажбеното обслужване на превозни средства в България.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си заплатена работа започнах на 18 годишна възраст. Бях студентка първи курс и съчетавах работата и ученето. Съветвам да се изчака с работата поне до трети курс. Когато човек започне да изработва доходите си по-рано оставя ученето на втори план.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Със сигурност трябва, ако искаме да се реализираме в дадена област трябва да си изработим стратегия за развитие. Аз в момента в който реших с какво искам да се занимавам си съставих план и го следвах стриктно, за да мога да достигна възможно най-бързо до крайната цел, която беше да стана мениджър и да управлявам целия процес на човешкият ресурс в една компания.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Моята първа работа беше в семейната фирма, която родителите ми успяха успешно да развият. Работата създаде в мен трудови навици и ме научи да работя без да се замислям за усилията, които трябва да положа за съвестно и всеотдайно посвещение към поставените задачи. Една от причините да ме наемат на първата ми работа на която получавах заплащане е точно разказа ми за това, че съм работила за родителите си и мениджърът провеждащ интервюто прецени, че имам добре изградени работни навици. Съответно той се оказа прав. Работих за тази компания повече от 5 години, което не е малко за възрастта между 18-23 г. да се задържиш на едно място.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Конкретно събитие не мога да си избера. Вероятно срещите ни с хора с успешна реализация по някакъв начин ни влияят. Родителите според мен остават изключителна следа, като се опитват още от деца чрез своите съвети и опит да ни насочат към изграждането на характер, който от своя страна е основополагащ за кариера.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
На първо място трябва да се ограничат пораженията от допуснатата грешка. На второ място трябва да се анализира ситуацията и да се локализират причините довели до събитието. На последно място (но не по важност) се взимат мерки и се запознава персонала как и защо е възникнал проблема.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това което различава хората е амбицията или желанието за успех. Ако липсва амбиция, развитие няма или трябва да се насочим към нещо друго, с което да се развиваме.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Основната причина за по-добрата реализация според мен винаги е примера, който дават родителите на децата си през целия път на съзряване и изграждането му като човек.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Средата в която се движим винаги е ключова. Приятелите са по-близки от родителите ни в даден етап от живота. На тях може да разкажем повече за мечтите и амбициите си.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Само от нас зависи колко силно желание имаме за балансиране и поставяне на ясни граници. Аз изключвам да мисля за работа в извън работно време, но не изключвам от мисълта си хората с които общувам в работна среда. В извън работно време приемам колегите за добри познати, а някой от тях и като приятели, но разговорите за работа обикновено отсъстват и това е всъщност това което ни сприятелява. Този вид приятелства понякога остават задълго, дори и след като вече не споделяте едно работно място.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Възрастта между 20-35 г. според мен е подходяща за хоризонтално кариерно развитие. Това е така, защото в тази възраст ние получаваме опита, които ни е нужен за вертикалното кариерно развитие. Без да си минал по пътя на хоризонталното, успех във верктикалното развитие не би бил удоволетворяващ.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Изграждането на стратегия за кариерно развитие е ключово. Всяка стъпка през която преминаваме за да достигнем определена цел, носи удовлетворение и ни дава увереност за успех, което е ключът към по-добра реализация.
