Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Александър Кирилов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Както кариерното, така и личностното ни развитие водят до изменяне на нашите възгледи, приоритети, начин на живот, начин на мислене и колкото и клиширано да звучи – именно това е причината много от приятелите ни да се отдалечат от нас или пък ние от тях.“, споделя Емона Карагьозова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Емона Карагьозова и съм основател на клуб “Младите Дами в Бизнеса”, който вече над 3 години е част от Мрежата за женско предприемачество “Бизнес на Високи Токчета”. Също така стоя и зад най-новия ни проект Класация.БГ. По образование съм психолог и тъкмо приключих магистратурата си по Организационна и социална психология. Дълги години съм пяла хорова и народна музика.
Бих се описала като педантичен, дисциплиниран и изключително работлив човек. Не толкова креативна, но за сметка на това много изпълнителна. По трудния начин научих, че ако не почиваме качествено, не сме способни и да работим качествено, затова вече отделям повече време за почивка и смятам, че едни от най-добре похарчените пари са за екскурзии. Няма нищо по-обогатяващо от това да обикаляш света, да опознаваш различни култури и да се срещаш с различни хора.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Подадох документите си за първа работа като промоутър още преди да навърша 18, но трябваше да изчакам и затова започнах един ден, след като навърших пълнолетие. Изкарвах по 5лв на час и макар сега това да звучи малко, до ден днешен си спомням с умиление и благодарност за тези години, защото ме научиха на работна етика, на финансова грамотност и на дисциплина към парите. Работих през цялата учебна година в 12-ти клас, като паралелно с това ходех на училище, отделно на уроци по български и немски език, пишех дипломна работа, ходех и на репетиции да пея, а също се готвех и за кандидатстване в Германия. Изводът е един – няма пряк път към успеха и как ще се развие животът ни зависи само и единствено от нас самите.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не бих го нарекла стратегия. По-скоро е необходимо да се стремим към постоянно развитие, научване на нещо ново и адаптиране към условията на средата. Живеем в изключително динамично време, в което интересите и потребностите както в професионален, така и в личен план се променят много бързо и за да оцелеем и да останем конкурентноспособни, е необходимо да следваме тенденциите на пазара, да сме гъвкави, приспособими и да усещаме „пулса“ на клиентите си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Където и за когото и да работим (преди да решим да поемем по пътя на предприемачеството и ако решим), винаги можем да научим нещо ново и полезно и това всъщност е разковничето към изграждането на един осъзнат, дисциплиниран и работлив човек. Винаги трябва да подхождаме с уважение към по-възрастните и по-опитните от нас. Научават се жизненоважни умения като способност за работа в екип, дисциплина, поемане на отговорност, проактивност, излизане от ролята на жертва и чакане „наготово“. Осъзнаваш, че вече всичко зависи от теб и ако искаш да имаш хляб на масата – трябва да се трудиш за това.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
С една дума – неудобните. Тези, които ни изкарват от зоната на комфорт; които ни стимулират да се развиваме и да бъдем по-добри всеки ден и които ни казват истината в очите, колкото и неприемлива за нас да е тя. Работата с хора те учи на разбиране, на приемане на другия и на чуждите гледни точки. В моя случай най-големият ми коректив е моята майка, с която работим заедно. Първото, на което тя ме научи, е да не смесваме семейните с работните „отношения“. Не ми е дала нищо наготово и ме учи да работя усилено за всеки един клиент. Тук трябва да спомена и дамите в клуба – нашите членове. С тях се учим заедно всеки ден, споделяме си и най-хубавите и най-страшните моменти в кариерното ни развитие. Взимаме си поуки една от друга и осъзнаваме, че всъщност си приличаме много повече, отколкото си мислим, и че всеки преминава през трудни моменти, но те са неизбежни, ако искаме да растем. Важното е да останем човечни, разбрани и да проявяваме емпатия.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да поемем отговорност за случилото се, да не се срамуваме(!) и по възможно най-професионалния и зрял начин да осмислим ситуацията и да вземем решение как да постъпим. Ако не сме сигурни как да подходим – винаги можем да попитаме по-опитен човек, ментор, приятел, бизнес партньор. Важното е да покажем, че имаме желание да се поправим. Грешките учат повече от всичко друго!
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност, проактивност, пунктуалност, дисциплина и желание за учене. Не гледат часовника (или телефона), а се стремят работата да бъде свършена. Умеят да работят в екип, издържат на стресови ситуации, дипломатични са и не „сочат“ другите – гледат в собствената си паница и не злословят.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Тук вече много зависи в каква семейна среда си израснал. По-трудно е да поемеш по пътя на предприемачеството, ако твоите родители не са такива, но не бива това да те спира. Не трябва да очакваме нищо от родителите си, защото те са ни научили на каквото могат и знаят, от каквото разбират, но ако искаме да поемем по различен път – можем да ги помолим единствено за подкрепа. Дори и да не получим такава, пак трябва да проявим разбиране към тях и просто да потърсим хора, с които можем да говорим на „един език“. Професионални съвети е по-добре да взимаме от специалисти, които са минали по този път и затова служат общности като нашата, които обединяват единомислещи дами със сходни стремежи и професионални амбиции.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Както кариерното, така и личностното ни развитие водят до изменяне на нашите възгледи, приоритети, начин на живот, начин на мислене и колкото и клиширано да звучи – именно това е причината много от приятелите ни да се отдалечат от нас или пък ние от тях. Това е абсолютно естествено проявление на живота и не трябва да го изживяваме тежко, макар понякога да е наистина трудно за приемане. Не всеки ще приеме успеха ви, не всеки ще приеме, че искате нещо повече, че вече не можете да отделяте по 2 часа за кафе, че петък вечер не можете да сте на заведение, защото в събота имате важна среща. Това е така, защото те не се намират на този етап и не могат да ви разберат. Но това не ги прави лоши хора. Хубавото е, че има и такива, които „издържат проверката на времето“ и остават до вас независимо от различията ви. Още по-хубавото е, че с годините срещаш нови хора, които споделят начина ти на живот и стават неизменна част от него. Сигурна съм, че на всеки се е случвало да загуби приятел, но както написах и по-горе – с времето осъзнаваш, че хората си приличаме много повече, отколкото си мислим и това може само да ни помага да минаваме по-леко през предизвикателствата на живота.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
С концепцията на Аристотел за „златната среда“ се срещнах още в гимназията като възпитаник на НГДЕК. Още тогава ме заинтригува и много съм чела по темата, много съм размишлявала, но честно казано все още не мога да открия „рецептата“. Може би защото такава няма. Аз поне все още не успявам да балансирам правилно. На този етап се стремя по-скоро към приоритизиране. Ясно е за всички, че не можем да сме на 100% посветени на всяка дейност в живота си и във всеки един момент, затова трябва искрено да си отговорим – кое е важното за нас в етапа, в който се намираме, и да му се отдадем. Не бива обаче дълго да се застояваме на един етап. Иска се и самодисциплина. Това, което мога да кажа със сигурност е, че ако не си почиваме качествено – няма и да работим качествено. Тялото ни дава много ясни знаци за това и ако не го слушаме – ще платим висока цена.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Ако говорим за корпоративна среда - бих казала първо хоризонтално развитие, а след това, ако компанията го позволява и предлага - вертикално. Такъв беше моят случай, тъй като преди да поема по пътя на предприемачеството, работих в международна корпорация близо 5 години. Така и не стигнах до вертикално развитие, защото осъзнах, че качествата ми са други и напуснах. Ако обаче започнеш да работиш за себе си – според мен по-успешно е вертикалното развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не приемайте нищо лично – в работата всичко е въпрос на интереси. Затова и вие гонете своите!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
