247

Винаги трябва да сме една идея по-добри от вчера и с надежда за утрешния ден

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Няма как да се даде формула, която да работи за всекиго. Всеки един човек си има собствена съдба, собствени интереси и собствено развитие.“, споделя Емануел Тонев, поредният ми гост в рубриката.

 

Кой е той?

Емануел Тонев, или просто Емо, както предпочита да го наричат той, е висококвалифициран специалист по дигитален маркетинг с фокус върху B2B и B2C комуникациите в социалните медии, и в частност LinkedIn. Емо има над 5 години опит в сферата на дигиталния маркетинг, като за своята крехка възраст от 23 години, той посещава множество различни уебинари, подкастове, събития и университети като гост-лектор с теми в областта на “разказването на истории” (storytelling-a), LinkedIn маркетинга, личния брандинг и дигиталния маркетинг, като цяло. В момента той работи в първата LinkedIn маркетинг агенция в България - BookMark.

За по-малко от 2 години той успя да се позиционира на сцената на Българския маркетинг, като валидация за това са събраните почти 10000 последователи за по-малко от година и половина в социалната медия - LinkedIn, като е важно да се обърне внимание, че той пише само на български език! Освен това, той притежава бюлетин с почти 4000 последователи в него, където пише за основни маркетинг концепции, стратегии и подходи.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Първата ми официална работа беше на 18 години, когато работих като аниматор на българското Черноморие, подобно на повечето хора от генерация Z на тази възраст.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Определено е хубаво да имаме стратегия, която да следваме в кариерното си израстване поради няколко причини. На първо място при наличието на изготвена стратегия винаги можем да проследим дали се движим в правилната посока. Стратегията доста често играе ролята на пътеводната звезда в нашето професионално развитие. Дали съм на правилното място и развивам ли се според очакванията ми?

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Много е сложно да се даде конкретен отговор на този въпрос поради няколко причини. На първо място доста често първата и последната работа, която заемаме в нашия живот се различават диаметрално. Вземете мен като пример - от аниматор на туристи се превърнах в LinkedIn маркетинг специалист и лидер на мнение в платформата. Дали съм го очаквал - определено не. Доволен ли съм - защо не? До колко първото ми място ми е предначертало пътя? Сложно е да се каже, но определено методиката за разговор с хора е изтренирана там и се прилага и до ден днешен.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Определено хората, които оставят най-голяма тежест в нашите животи повечето пъти са нашите ментори - независимо дали са били пряко или косвено определени като такива. Много пъти имаме хора в животите ни, които ни напътстват със съвети, с мотивиращи думи, точно в моментите, когато имаме най-много нужда от тях - за доста хора това са техните учители и преподаватели. В пътя, който съм извървял до момента, мога да кажа, че имам, както хора в професионален план, които са ми давали тласък за все повече и повече развитие, така и хора в личен мой план, които винаги са били до мен.

Що се касае най-важното за мен събитие - определено последното, на което говорих пред повече от 250 човека, че даже и им хареса! :)

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Най-правилната реакция след грешка? Да търсим допускането на следващата, за да можем да се научим и от нея. Човек не се учи докато е млад, човек се учи през целия си живот. Та вижте моят дядо например - давам му да чете доклади за дигитален маркетинг.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Постоянство, адаптация и креативност. Това за мен е ключът към сигурното развитие. Доста често то не е мигновено и лесно, а напротив - осеяно е с купища пречки и трудности, но винаги трябва да сме една идея по-добри от вчера и с надежда за утрешния ден.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Важно е да се вслушваме в съветите на нашите близки, приятели и семейство, но, разбира се, не безрезервно. Доста често нашите родители не знаят кое е най-добре за нас, защото гледат всичко от тяхната камбанария. Вслушвайте се, но не сляпо!

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Приятелите, както казах по-горе, са може би хората, които макар и леко странно те както печелят, от нашите кариерни успехи, така и губят. Печелят това, че имат възможността да ни видят щастливи, но губят времето, което биха искали да прекарат с нас, само защото може би понякога сме твърде заети с различни по вид и характер ангажименти.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Ако има такава рецепта и някой, който чете това интервю я знае - “Моля, пишете ми, ще се радвам да я науча”. Определено все още не съм се научил напълно как да поставям граници между работа и живот, но съм едва на 23 години - имам време да открия отговорите на тези въпроси, нали?

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Според мен няма най-правилно развитие. Няма как да се даде формула, която да работи за всекиго. Всеки един човек си има собствена съдба, собствени интереси и собствено развитие. Това, което работи за едни, може да не работи за други. Просто следвайте пътя и целите си, които искате да постигнете и в някакъв момент ще ги постигнете - обречени сте!

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Най-ценният кариерен съвет, който съм получавал вероятно беше - “Ти имаш толкова много потенциал, а все още дори не го осъзнаваш. Емо, Варна ти е тясна, хайде към София!”.

Варна може и да ми е тясна, но пък Варна ми харесва - за едно зло или друго. Вероятно човекът, който ми каза това не помни, че ми го е казал, но аз винаги ще помня думите му. :)

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com