Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Трудностите днес, са нашите успехи утре!“, споделя Лора Любенова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Лора и вече повече от 10 години съм в сферата на „Човешките ресурси“. Стартирах от позиция асистент през 2015 г., достигайки до управленските нива. Това смятам, че е една от най-богатата откъм разнообразие сфера на работа и в същото време дава огромна възможност за натрупване на нови знания. Избрах я или тя мен избра, защото ми дава възможността да съчетавам афинитета си към това да съм близо до хората, да предавам знания, които да им помагат, да използвам иновативни подходи и технологии и не на последно място във всичко това да има красота.
През тази година бях поканена да се присъединя към голямото и сплотено семейство на Мебели Виденов, които от своя страна ми се довериха да поема ролята на Мениджър Човешки ресурси, направление „Обучение, развитие и мотивация“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 16 години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Краткият отговор е да. Винаги трябва да знаем на къде вървим, за да не се изгубим из многобройните пътища, които имаме пред себе си и възможностите, които всеки от тях дава. Защото е така. Живеем в свят с необятни възможности, които всеки ден се увеличават и променят.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много зависи от времето, което сме прекарали на първото си работно място. Това, което обаче със сигурност ни дава е истинският поглед върху работната среда.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Наистина благодаря за този въпрос. За моето кариерно развитие най-големия отпечатък оставиха хората, които ми повярваха, които ми дадоха времето си и опита си, за да съм днес това, което съм. Благодаря много и на тези, които бяха много критични към мен. С времето човек осъзнава, че това е най-важната обратна връзка и че всичко, което ни се случва е с причина и независимо дали се чувстваме добре или не, то това води до научаване на нови уроци, които ни сформират като хора и професионалисти.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да не реагираш импулсивно! В тези ситуации аз лично се съсредоточавам не в грешката, а в това въпреки нея да намеря решение, за да постигна целта. След това отделям време, в което да съм спокойна, за да мога да огледам ситуацията от повече ъгли. По този начин извличам максимума.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
От хората около себе си съм разбрала, че често това са постоянство, осъзнатост и желание за непрекъснато учене. Това са ключовите качества на онези, които не просто успяват, а съумяват да останат успешни за дълго и непрестанно да допринасят за работната среда, в която са.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Като родител вярвам, че най-трудното, но и най-ценното е да даваме свобода, да наблюдаваме, да оставяме решенията да бъдат на децата ни и съответно и последствията от тях. Наша работа е да бъдем до тях, да ги подкрепяме и да им помагаме, когато имат нужда от това, но всичко останало е техен избор по житейския път, който вървят.
Относно следването на съветите - важно е да ги чуваме и обмисляме.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Винаги съм вярвала и продължавам да вярвам, че средата, в която сме ни изгражда цялостно – и като личност и като професионалист. Като започнем от средата в семейството, през средата в работата ни, до обкръжението ни от приятели и познати. Говорейки за приятели, то много по-вероятно е именно те да ни познават по-добре. Това означава, че автоматично тяхното мнение за нас става много ценно и го взимаме под голямо внимание, особено когато имаме колебание във взимането на решение. За мен лично мнението на хората в работата ми, както и на приятелите ми винаги е било много ценно, защото не са обременени.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Като всичко останало в живота ни и за това трябва сами да намерим правилните съставки, за да стигнем до рецептата, която на нас ни харесва. Балансът не е просто да си кажем ще работя от 9 до 6, или няма да работя по време на отпуск. Баланса ние го създаваме и понякога това може да означава „сега съм на 20 и ще работя здраво, за да постигна целите си и след това ще започна да натискам спирачките“. Може и да означава „на мен сега ми е по-важно семейството и след това ще дам газ“. Тук отново се връщаме към въпроса със стратегията. Ако аз имам визия за себе си сега и в бъдеще, то тогава нещата са по-ясни. Но смятам, че има основни неща, които ако следваме, ще ни бъде по-лесно да сглобим своята рецепта за баланс.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Със сигурност първите поне 5 години, хоризонталното развитие ни дава по-широк спектър от познания и умения. След това е важно вертикалното израстване, за да може да достигнем до умения като управление на екипи, предаване на знания и опит, взимаме на решения.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
“Трудностите днес са нашите успехи утре!“ Това са уроци по пътя ни, благодарение, на които утре ще бъдем по-добри от днес.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent