Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„На първо място трябва да имаме стратегия за собствената си личност – какви хора и професионалисти искаме да бъдем.“, споделя Цветомира Христова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Представете се с няколко изречения - Цветомира Христова – Директор Оперативен Център, Аксенчър България. Цветомира работи в БПО индустрията повече от 13 години, натрупвайки локален и международен управленски опит в сферата от България, Полша и Германия. В момента ръководи оперативния център на Аксенчър България, където са ангажирани над 1000 служители, отговаряйки за управлението на партньорствата, растежа на приходите, местната експанзия и развитието на хората.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше на 18 години, лятото между гимназията и университета в комплекс Златни Пясъци. Работех на рецепция в хотел и в магазин (силно казано 😊 ) за кожени изделия. Отидох с идеята да упражнявам немския си език, а се върнах с много повече – научих доста уроци, запознах се с различни националности и определено пораснах през това лято. Смятам, че е задължителното младежите да полагат някакъв вид труд още от по-ранна възраст, този опит е истинско богатство и променя мирогледа.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
На първо място трябва да имаме стратегия за собствената си личност – какви хора и професионалисти искаме да бъдем. Личното себеопознаване и развитие е ключово за всяка една професия и без него човек не може да постигне устойчиво кариерно развитие. Когато човек разбира собствените си качества и умения, тогава лесно може да поставя цели пред себе си, които да преследва и осъществява. Конкретна стратегия за кариерно развитие е почти невъзможно да се приложи в днешната динамична среда и затова е важно стратегията да е обърната към самите нас – да развиваме непрекъснато качествата си, да изграждаме нови умения, да поставяме смели цели пред нас, да изготвим стратегия как да ги постигнем и във всеки един момент да сме готови да променим стратегията и да пробваме отново. Тогава успехът е 100% гарантиран!
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първите ни работни места и особено първите ни ръководители/мениджъри са изключително важни, те са като нашите първи учители. Тези мениджъри често остават следи и може да са ключови за нашия мениджърски подход, стил на поведение и възприятие на работния процес. Аз попаднах на изключителни професионалисти и крайни работохолици (макар да не я харесвам тази дума) и колкото и да ми е странно да си го призная със сигурност виждам много техни черти в моето поведение. Затова, скъпи мениджъри, моля ви внимавайте какъв пример давате на подрастващото поколение 😊
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Според мен два основни типа – тези, които са ни дали криле да полетим и тези, които са ни пречупили егото. Всеки човек заслужава да срещне ръководител, който да му даде нужната подкрепа да бъде най-добрата версия на себе си на работното си място и да го подбутне да полети. В същото време всеки трябва да срещне и човек, който да му покаже, че може да лети по-добре от него. Тези уроци са безценни и ако успеем да ги разберем навреме и по-правилния начин ще можем и ние да бъдем положителен пример за някой друг.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
На първо място да я осъзнаем и разберем и това според мен е най-трудното. Често пъти осъзнаваме грешките си твърде късно, когато вече няма особено значение. Затова е важно при всяка негативни ситуация/резултат да се запитаме как ние, с нашето поведение сме допринесли за нея/него. Когато сме разбрали отговора, изпиваме една чаша студена вода или по-добре хубаво вино и продължаваме напред. Важното е да запомним и да променим това наше качество или липса на знание/умение, което ни е довело до грешката, но не и да се обвиняваме твърде дълго време.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Често пъти това са смели, уверени в себе си и харизматични хора. Това са тези, които предпочитат да скочат в морето преди да се научат да плуват. Често пъти успяват, но както знаем има и много удавници.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е ключова за развитието ни като личности – как сме възпитани, умеем ли да общуваме правилно, уважителни ли сме, емпатични и т.н. Относно кариерата, не съм много сигурна, тук определено идва и сблъсъкът на поколенията. За моите родители е било важно една работа да е стабилна, да бъде добре приета в обществото и да не се поемат рискове. За мен бих казала, че е точно обратното – трябва да е нещо предизвикателно, да има какво да науча, да пробвам колко ще се справя, което винаги крие доза риск. Човек трябва да следва себе си, а семейството е част от нас и те са оставили своя отпечатък там, където трябва.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са винаги около нас и те често са част и от работната ни среда. В един от въпросниците свързани с нивата на ангажираност на служителите има точно такъв въпрос – „Имате ли приятел на работното си място?“. Според мен е невъзможно да се чувстваш добре в среда, където няма поне един човек, на когото да се оплачеш от задръстването сутрин, скандала от уикенда с жената/мъжа и лошото кафе в офиса. Относно истинските приятели – тях трябва да ги пазим като най-ценен дар. Независимо колко високо стигаме в кариерата си, истинските приятели са нашето най-вярно огледало.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако има рецепта, моля ви да я споделите 😊 За мен има моменти от живота, в които се фокусирам повече върху работата и обратното – върху семейството и личния ми свят. Балансът се намира всеки ден спрямо приоритети и тук е много, много важно да имаш подкрепящ партньор, с който да балансирате заедно. За мен лично е натоварващо да си поставям граници, да казвам, че не вдигам телефон през уикенда или нещо подобно. Ако ми звънне телефона и аз съм ангажирана със семейството просто ще върна обаждане когато мога, няма да прекъсна заниманията си и обратното.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете – трябва да разширяваме знанията си и да пробваме различни области, но трябва и да се учим да носим отговорност.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Много съвети съм получавала, но не всички съм успяла да чуя навреме. Една фраза се е запечатила в съзнанието ми обаче - „ Ако беше толкова важно за човечеството, нямаше да го дадат на нас“. Нека не се взимаме толкова на сериозно и винаги да проверяваме дали сме стъпили и с двата крака на земята.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
