Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мария-Антонина Иванчева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Бъди (верен на) себе си. Комуникирай открито и действай.“ споделя Илия Иванов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Един човек, който обича работата си, приятелите, пътуванията и вярва, че всичко завършва добре – стига да се комуникира. Казвам се Илия Иванов и се занимавам основно с маркетинг и комуникации, заедно с всички области около това. През годините съм създавал множество значими комуникационни кампании, с отличия в страната и чужбина. Нося титлата Young Lions PR, като имах възможността да представя България на най-известният рекламен международен фестивал Cannes Lions. Комуникацията е моя страст и призвание от старта на моя професионален път, който ме отведе до Банка ДСК, където ръководя талантлив екип от 10 професионалисти в сферата на контент, криейтив и уеб.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото си възнаграждение от трудов договор получих на 22-годишна възраст от поредния си стаж, този път платен. По времето, когато стартирах кариерата си, все още масово стажовете бяха неплатени и за по няколко месеца. Но преди да получа това възнаграждение, бях инвестирал значително време в разнообразни стажове, проекти, неправителствени организации. Там придобих основни познания и се научих на работни навици, за които и до ден днешен съм благодарен.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Във всяко едно отношение е важно да имаме цел и посока. Това ни помага да сме фокусирани и последователни в действията си. Така можем да преценяваме кое е важно и е към нашия план, и кое е просто разсейване, отнемащо ни време и с това отдалечаващо ни от крайната цел. Лично за себе си, още по време на годините в университета се срещнах с кариерен консултант, като с нея заедно начертахме кариерния ми път с крайна дългосрочна цел и междинни краткосрочни стъпки, който да предприема, за да постигна голямата. Самите стъпки са до какво ниво в организацията и какви компетенции трябва да съм достигнал спрямо определена възраст и развитие. Така всичко е доста последователно и ти помага във всеки един момент да имаш адекватна представа как се справяш и на какво трябва да наблегнеш. Разбира се, този план се модифицира с времето и някои приоритети се сменят, но това е част от магията на плановете – в динамичната бизнес среда в 21-ви век е важно да си адаптивен и бързо да откликваш на промените във външната среда, както и на твоите лични мотиви.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Преди време работих по една кампания „Твоята първа работа има значение“ – силно вярвах в тази кампания, защото тя олицетворява и мнението ми. Първата работа е от значение, както и първия ти мениджър. Учиш се на основни трудови познания, както и практически съвети от своя ментор. Обичам да казвам, че първата година в работния ти опит те моделира като професионалист почти през целия ти кариерен път. Тогава е моментът, когато се учиш на какво е редно, как да се държим в корпоративния свят, например, и най-малкото как да организирам среща, да напиша имейл и прочие. Може би основни понятия, но за всяко едно от тях си има тънкости – като как да водим ефективни срещи, да пишем кратко и ясно. А с добър мениджър, който да ти дава напътствия в това време се формира и твоето лично разбиране и еталон за качество и ефективност, които ще служат в цялостния кариерен път и развитие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
От една страна водещи в нашето развитие са нашите мениджъри и ментори, допринасят кариерните консултанти, които ни помагат да намерим своя път в бизнес света. А добавена стойност предоставят и различните неправителствени организации и допълнителни проекти. В моя кариерен път остави силна следа и AISEC, студентска организация, в която членувах. Тя действа по глобален бизнес модел (подобно на компания), но се управлява изцяло от студенти. Всичко това предоставя среда, в която срещаш подкрепа и имаш свободата да грешиш и да се учиш от грешките си още преди да си се потопиш изцяло в бизнес света. Важно е всеки от нас да намери своята златна среда, в която постепенно да трупа опит и да моделира професионалиста, който е и ще бъде, защото всеки от нас се развива и има разнообразни нужди във всеки един момент от живота си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Правилната комуникация и откритото отношение в комбинация с действия, които да отстранят, смекчат или да предотвратят бъдещото възникване на тази грешка. Както много от колегите ми обичат да казват – всяка грешка е риск. Било то оперативен, репутационен и прочие. Важното е да сме наясно, че заедно с работата ни, съществуват и възможните рискове. И тук ще добавя любим цитат: „Не греши този, който нищо не прави, въпреки че това е най-голямата му грешка“. Важното е, дори и да сбъркаме, човешки да си признаем, да се извиним и да си вземем бележка. Това създава здрава организационна култура и в същото време всеки от нас трябва да е личен пример в трудните ситуации.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Целеустременост, амбиция и може би доза нетърпение. Лично аз съм подобрен пример, защото за мен е важно във всеки един момент да имам цел пред себе си, ясно поле за развитие. Може би в последните години все повече се уча да контролирам своето нетърпение, за да мога да се усъвършенствам в повече сфери. Но тук, дефиницията за бързо кариерно развитие е различна и за различните поколения, защото, ако водим този разговор преди 20 години – достигането до мениджърска позиция за по-малко от 10 години, например, би било бързо кариерно развитие, докато в днешния забързан свят това е възможно дори за няколко години и това е приемливо. Разбира се, важен е балансът между качествата и да няма крайности, както е в много области от живота ни.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Тук не мога да споделя личен опит, защото моето семейство никога не е въздействало на избора ми. Дори си спомням, преди да кандидатстудентските ми изпити дълго време се чудех какво да уча. Знаех, че ще е нещо с прием с математика, но какво точно не знаех. Тогава попитах майка ми какво да уча. Нейният отговор бе, че това е мой избор и аз държа съдбата в ръцете си, а тя може единствено да подкрепя мен и моите решения, но винаги ще има място за мен в семейната ни ферма. Та, ако нещо не се получи, винаги мога да ѝ помогна. Това донякъде бе основен мотиватор за мен и моето развитие, защото от една страна имах пълна свобода да бъда, който искам да съм, но от друга имах и алтернатива. В този ред на мисли, формулата е, може би, подкрепа от страна на семейството за решенията ни, но не и директна намеса с предефиниран кариерен път, защото „баща ти работи това и ти трябва да го наследиш“.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Смятам, че приятелите и нашите познати ни формират като личност от една страна професионално, но от друга и помагат и за нашето личностното развитие. Все пак на ден прекарваме около 8 часа с колеги, още 4-5 със семейство и приятели, а преди да се появят колегите, всичкото това време е посветено на близки и приятели. В този ред на мисли, чрез нашите приятели ние се учим на тъй наречените меки умения като емоционална интелигентност, емпатия и прочие, които са ни много полезни и в професионален план. Също така те ни помагат да формираме мнение по общочовешки въпроси и какво да подкрепяме в обществото, в което живеем. Вярвам, че всеки от нас има своя „балон“ от хора, в които всички хора имат сходно поведение и интереси, които в дългосрочен план се отразяват и на нашето кариерно развитие. Например, ако всичките ми приятели се развиват професионално и поемат нови позиции и отговорности, шансът това да е приоритет и за мен е значителен в сравнение със среда, която е ориентирана повече към хоби и свободно време, с уговорката, че едното не изключва напълно другото, но му влияе.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма универсална рецепта за балансиран живот, защото за всеки един от нас границите и потребностите са различни. Заедно с тях и нашите лични приоритети. За мен може би най-добрата рецепта е, когато личният и професионален живот се смесват донякъде и аз не чувствам рязката смяна или че едното взема превес над другото. Важно е да отбележа, че за мен работата ми е удоволствие, което понякога упреквам, но в крайна сметка обичам и я приемам като хоби. В този ред на мисли, лично аз нямам нужда да кажа до тук е работното и оттам започва личното. Например, вечер мога да си скролвам в Тик-Ток да харесам тренд, който утре да обсъдим с колегите. Тук е много трудно да отделя едното от друго. Вярвам, че при много хора е така, но може би балансът е когато няма бърнаут и няма канибализация между времето за работно и лично, и, разбира се, нито едно от двете не ни тежи.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Съдейки по себе си и познати – основно е вертикално. От една страна, тогава всеки от нас трупа нов опит и динамично развива разнообразни компетенции. Пък има енергия и желание (дори и леко любопитство) да пробва нещо ново – всичко това води до растеж нагоре. Интересен факт е, че младите мениджъри (под 30), създават много по-ефективна и интересна работа среда според разнообразни проучвания.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъди (верен на) себе си. Комуникирай открито и действай – това беше съвет от моята първа мениджърка като части от този съвет съм получавал от свои ментори. Като моят е същият, в допълнение, да не се премисля твърде много нещо, защото ще му мине времето. И не на последно място – важно е всеки от нас да намери с кого да обсъди своето професионално развитие и план – било то с ментор или кариерен консултант, за да може да има външно мнение и калибрация на своите очаквания. Всеки от нас има мечти, които може да превърне в план, който да бъде реализиран.
