Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Боян Йоцов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Когато се фокусираш върху призванието, визията и важните за теб неща, неминуемо привличаш положителни резултати и преживявания в своята реалност.“, споделя Александра Щетинска, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Александра Щетинска и съм психолог по образование и душа. От 2018 година съм част от екипа на Кока-Кола България и в момента ролята ми е Старши Директор „Хора и Култура“ и Стратегически Бизнес Партньор за глобалната ни ИТ функция. Имам 14 години опит в различни области на човешките ресурси, организационно поведение и лидерско консултиране. Салса танците са голямата ми страст извън основната ми професия.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работех през летните ваканции още от ученичка. Научих се на дисциплина, самостоятелност, отговорност и управление на личните ми финанси. Разбрах и с какво не искам да се занимавам в дългосрочен план.
Беше ми трудно да намеря първата работа, която дори бегло да се доближава до специалността и интересите ми. Нея започнах, докато паралелно учех в университета, на около 20 години. Занимавах се с продажба на услуги по подбор, обучения, кариерно консултиране, работодателска марка и т.н. Това е и началото на кариерата ми в областта на човешките ресурси и организационната психология.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да. На първо място трябва да имаме стратегия за лично развитие, за да сме сигурни, че правим правилните избори за себе и бъдещото си „Аз“. Когато казвам стратегия, нямам предвид „ Искам да съм на позиция „X“ след “Y“ време. За мен кариерна стратегия значи добро себепознаване. Какви са ценностите ми и какво е наистина важно за мен? Кои са силните ми страни? Какво ме зарежда и изтощава? Какви са уменията ми днес и какви искам да бъдат утре? Какви усилия съм готов/а да положа, за да ги развия? С какво мога и не мога да направя компромис? и т.н.
За мен стратегията е широкообхватното чувство за цел и упоритото развиване на способностите ни, така че когато подходящата възможност се появи - първо да я разпознаем и после - да я грабнем решително. Чувството за цел е уникално и се характеризира с желание да поемаме предизвикателства и да се свързваме с другите, за да научим по-бързо как да окажем значително въздействие. Целенасочената подготовка и отвореността към нови изживявания ни помагат да сме на правилното място в правилното време и да срещнем късмета в кариерен план.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Опитът на всеки от нас варира спрямо отпечатъка, който са оставили първите ни впечатления в работна среда и дали те са се потвърдили във времето. Голямо значение играят индивидуалното възпитание, което сме получили, фирмената култура, в която сме попаднали, индустрията, ролята и т.н.
Ако приемем, че на първата си работа сме като едно бяло платно, то влиянието на първия трудов опит върху развитието на трудови навици е значително и многостранно. Очакванията и стандартите по отношение на работна етика, професионализъм, отговорност, коректност, междуличностни отношения, адаптивност са само няколко от аспектите, за които се сещам.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За събития - може би най-значими са моментите, в които сме успешни и получаваме признание, както и моментите, в които грешим и това е видимо за останалите. Как са се отнесли към нас и как сме реагирали в тези моменти влияе на развитието ни като хора и професионалисти. Важни са и всички тези малки неща в течение на процеса - смисленият съвет, трудностите, конфликтите, емоционалните моменти, подкрепата, уважението, завършените и незавършени проекти, добрата и лошата дума, честността на отношенията и т.н. Кои хора оставят отпечатък върху кариерата– за мен най-голяма роля са изиграли родителите ми и конкретни лидери в организацията, които са ми помогнали да развия потенциала си и са останали траен пример за това каква искам да бъда и аз.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Признаваш си грешката и се извиняваш. Коригираш я, ако можеш, и се стремиш никога да не повтаряш една и съща грешка. Най-важно е да анализираме грешките и да се учим от тях. Грешките, които са свързани с експериментиране и опознаване на новото, дори трябва да бъдат поощрявани. Смятам, че решителността и любопитството трябва да се празнуват, дори и да не водят до успех, защото така се учим и прогресираме. Разбира се, това не се отнася до съзнателни грешки, които са свързани с нарушаване на етични норми, правила или нанасяне на вреда на другите.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Кои качества ще ни донесат бързо кариерно развитие донякъде зависи от културата на компанията и какво поведение се цени в дадената среда. Тези, които намирам за универсални, са адаптивност, инициативност, постоянство в представянето и поведението, емоционална интелигентност, умение за справяне със стреса и ефективно решаване на проблеми.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Всеки съвет трябва да бъде изслушан, но дали ще го последваме е друга тема.😊 Семейството може да е източник на вдъхновение и подкрепа, но може и да отдалечи човек от призванието му. Трябва да уважаваме опита, знанието и добрите намерения, които влагат родителите ни, но и да мислим за себе си като свободни от страх и предразсъдъци личности с индивидуални стремежи, качества и вътрешен капацитет за постигане.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са в голяма степен наше огледало. Неминуемо всички се сравняваме с приятелите си – понякога това ни мотивира, а понякога ни помага да разберем и осъзнаем различията си. Приятелите могат да ни помагат с идеи, съвети, ценни връзки, споделяне на ресурси. Те могат да ни насърчат да преследваме мечтите си и да разширят кръгозора ни като изследваме различни възможности. Ролята на приятелите е значителна в борбата със стреса, особено в моменти на преход, когато чувстваме, че губим почва под краката си.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Важна съставка в рецептата е да познаваме собствените си граници и как да възстановяваме енергията си. Връщам се на темата за себепознаването и личните ценности. Да живееш според ценностите си означава да бъдеш най-автентичната версия на себе си във всички аспекти на живота. Точно както целта е компас, който ни води към това, което искаме да бъдем, ценностите ни насочват обратно към това, което наистина сме. Ценностите ръководят решенията ни и задават тона за начина, по който живеем живота си, включително и къде да поставим индивидуалната граница между личен и професионален живот, за да имаме най-голямо удовлетворение. От там нататък поставянето на граници е въпрос на лична дисциплина.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Между 20 и 35 години е възрастта на активно професионално формиране. За мен този период донесе предимно вертикално развитие, защото ме водеше амбицията да отговарям за повече хора, процеси, проекти, региони и т.н. Приемах вертикалното развитие като маркер на успеха и възможност да имам най-голямо влияние върху средата около себе си. Мисля, че в тази възраст имаме най-много енергия, страст и естествено желание да се доказваме и в този смисъл е нормално тези, които желаят да бъдат във формална лидерска позиция, да се стремят към нея чрез вертикално развитие от рано. С времето и опита осъзнаваш, че хоризонталното развитие е прекрасен начин да разширяваш кръгозора си, да развиваш холистичен поглед, да бъдеш все по компетентен и полезен. Хоризонталното развитие ти помага да се подготвиш правилно за следващите стъпки нагоре (ако ги желаеш) и то с по-малко стрес. Днес не вярвам, че единственият вариант да повлияеш на системата е само отгоре, затова и вече не определям вертикалното развитие като единствения символ на кариерен напредък. Хоризонтално или вертикално развитие е за предпочитане в крайна сметка зависи изцяло от личните цели и амбиция.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Енергията тече там, където насочиш вниманието си.“
Това е ценен урок как да приоритизираш ресурсите си и да контролираш живота си. Когато се фокусираш върху призванието, визията и важните за теб неща, неминуемо привличаш положителни резултати и преживявания в своята реалност.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
