Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Диляна Флорентин
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Ако вие не се чувствате удовлетворени и на мястото си, инициирайте промяна. Ако някой друг го направи вместо вас може и да не останете доволни.”, споделя Красимир Вътев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте, казвам се Красимир Вътев и съм Директор Продажби в Загорка АД. Имам почти 28 години трудов стаж в сверата на продажбите, като началото беше в семеен минимаркет в родния ми град, а през 2000 година започнах работа като търговски представител в „Кока-Кола ХБК България“ АД. В последствие съм заемал всички роли в йерархията на търговската струкура за да стигна до позицията, която заемам в момента.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа на 20г веднага след като приключи задължителната ми военна служба, но първото си възнаграждение получих когато бях на 7г. тогава направих първата си продажба. Работил съм и в ученически бригади като съм участвал в гроздобер, бране на тютюн, моркови, и др. На 15г. миех стъкла на автомобили по бензиностанциите в града след училище.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва да имаме статегия за всичко, което правим осъзнато в живота си или най-малкото да имаме идея защо правим нещата, които правим и какви биха били последствията от действията ни. Това важи с пълна сила и за кариерното развитие. Най-важното за определяне на подходящата за вас стратегия е да си дадете ясна сметка за нещата, които ви мотивират и ви доставят удоволствие да правите. Това ще ви даде посоката, а до къде ще стигнете ще зависи от скоростта, с която учите и усилията, които полагате в ежедневието си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
В моят случай първото работно място (шофьор на камион в компания за дистрибуция на бира) ми създаде известни тудови навици като при първото каране на колело – стремим се да не паднем, но не изгради кариерни такива -удоволствието от карането на колело. Това с което ми помогна първият ми работодател обаче, бе със сигнал – един ден ме попита, а защо не направиш магазин за продажба на бира във вашия гараж? И за щастие, аз успях да видя потенциал в това предложение и да убедя родителите ми да опитаме. Поради тази причина според мен първото работно място често пъти не окзва сериозно влияние върху кариерните ни навици просто защото ние все още нямаме изградени трудови такива, а те са основата.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората които оставят най-голям отпечатък в кариерното ни разивие са тези, които са ни гласували доверие и са ни назначили на конкретна роля или позиция, защото в живия живот, ние никога не сме напълно готови за следващата роля. Другия тип хора са тези, които ни учат и ни дават кураж и самочувствие в работата, това най-често са преките ни ръководители, които споделят опита си и знанията и за тях успеха на екипа и подчинените им е по-важен от тяхната лична амбиция и кариера. Относно събитията бих казал, че моментите когато ние успяваме да се откроим, представим в най-добрата си светлина, покажем на какво сме способни в действителност – представете си състезание по скок на дължина, имате право на шест опита, но само един ще ви е най-силен, а понякога само един може да успешен. Това са моментие, в които вие сте забелязани/запомнени от другите – колеги, ръководители, мениджъри и в следствие на които получавате шанс за кариерно развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
На първо място да осъзнаем/признаем пред себе си грешката, която сме допуснали. Второ да не се опитваме да я скрием, а да споделим открито за нея. Трето, да си вземем поуките с помоща на ръководител или по-мъдър човек на когото имаме доверие и му споделяме и да се стремим да не допускаме отново същата грешка.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Успяват да уловят бързо момента и събитията, за които говорих във въпрос 5. Те са хора, които умело успяват да се презентират и да убедят хората около тях, че притежават качества, които недостатъчно или все още не притежават. Една много малка част от тези хора са наистина таланти и те трябва да бъдат подкрепяни и поощрявани в тяхното кариерно развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В нашето общество ние сме моделирани от най-ранна възраст – не прави това, не говори онова, дръж се като другите и т.н. Това са модели на поведение и мислене, котито идват първо от родителите и после в училище. И според мен ние трябва да обисляме добре съветите на родителите си, защото те винаги искат най-доброто за нас, но не е задъжително да ги следваме просто защото в един момент те нямат цялата картина и факти за да ни посъветват правилните неща. Тук идва ролята на треньора, прекият ръководител, по-зрелия и мъдър приятел/ка, с който сподеялме най-често.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са изключително важен фактор за кариерното ни разивите. От тях научаваме за нови възможности, те ни мотивират (доброкачествена конкуренция) да постигаме повече, те ни съветват в различни ситуации, те ни помагат когато имаме нужда от помощ.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Човек се учи от грешките си. В началото на кариерата обикновено не сме обвързани и нямаме деца и отделяме много от времето си на работата. С течение на времето, когато имаме деца и семейство започваме да си даваме сметка, че само с работа не става и тогава започва балансирането, опита ни позволява да сме по-ефективни на работа и да усяваме да „изключим“ в края на работния ден или седмица. Рецептата обаче е създаването на такава култура в организацията, в която работите. Аз съм изключително щастлив, че компанията, в която работя в момента има много силна култура на баланс между служебен и личен живот. Или казано с поговорка – Една птичка пролет не прави. Бъдете следващата птичка във вашата пролет.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете. Хоризонталното е като основите в една къща, колкото по-здарви са те толкова по-висока и устойчива ще бъде тя. Вертикалното дава новите хоризонти, новия опит, новият начин на мислене, новите възможности. Не инвестирайте прекалено много в основите, защото след това, няма да имате време, желание и средства да продължите нагоре и да завършите целия проект.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Човек със знанията, характера и уменията си е като парче от пъзел, просто трябва да си намери мястото където ще пасне най-добре. Ако вие не се чувствате удовлетворени и на мястото си, инициирайте промяна. Ако някой друг го направи вместо вас може и да не останете доволни.
