Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Вярата в успеха винаги е ключов фактор той да стане реалност.“, споделя Надежда Димова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Надежда Димова и съм доцент по маркетинг. Вече 18 години се старая да оправдая доверието, което ми беше гласувано като университетски преподавател, да бъда добър професионалист и да допринасям за имиджа на университета.
Още като студент съм работила в ритейл сектора, което беше безценен опит, който на по-късен етап ми даде реална възможност да съпоставя академичния и корпоративния свят.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 17 години, когато получих първата си заплата като продавач – консултант в град Варна. Работата беше интересна и предизвикателна, но и ме накара да се замисля за възможността да се насоча към академична кариера. Спечелването на два конкурса за научна разработка, още като студентка, затвърдиха това мое виждане.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Абсолютно убедена съм, че човек винаги трябва да има стратегия за своето кариерно развитие. Дори тази стратегия да се актуализира и видоизменя през годините, главната цел винаги трябва да е свързана с първоначално заложените мечти и стремежи. Субективни и обективни фактори могат да окажат влияние върху тази стратегия, но силата на волята и духа, желанието за успех са тези, които подпомагат реализирането на стратегията за кариерно развитие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За мен, първото ми работно място изигра ключова роля, защо ме научи на дисциплина, постоянство, упоритост – качества, които се изграждат с годините, но се залагат именно при първото работно място. Безценна беше възможността да работя в екип, макар и малък. Изпълнението на различни функции също беше предизвикателство, което добави и доусъвършенства определени елементи от характера ми.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В живота на човек събитията, които предопределят кариерния му път са и неговото предизвикателство за това дали неуспехите ще го накарат да се откаже или ще го мотивират да продължи с още по-голям хъс и възможност за себереализация и утвърждаване.
Безспорен отпечатък върху нашето кариерно развитие оказват именно първите ни ментори. Аз имах честта и късмета да попадна на такъв човек, за което винаги ще й благодаря. До мен бяха колеги и приятели, които винаги ме насърчаваха да не се отказвам, което в действителност затвърди моята сила и желание за успех.
Семейството е най-сигурната опора, която още в началото те прави силен, но от теб зависи доколко ти ще вървиш по правилния път и то запазвайки тази сила.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Правилната реакция е да поспреш за миг, да размислиш, да поемеш дъх, да се запиташ какво трябва да направиш, за да не се повтаря тази грешка, но не с твърде укорителен тон към себе си и изпадане в отчаяние, а с реален критичен анализ и целеустременост към нови постижения, без страха да се допускат грешки.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Отговорът на този въпрос е доста комплексен. От една страна тези хора са прекалено уверени в себе си, а от друга те не премислят отделните стъпки на своето кариерно развитие. Понякога просто имат късмет и съчетанието с техните упоритост и труд, резултатът е реализирането на бързо кариерно развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството определено е ключова и от специално значение, защото качествата на бъдещите лидери се залагат именно в семейната среда. Съветите на родителите трябва да се следват, но ако някой има особено добро шесто чувство и е сигурен, че трябва да рискува, нека го направи. Всеки може да се вслуша в съветите на родителите си, но всеки има свой собствен път на развитие и в частност кариерно такова. Просто понякога трябва да послушаш сърцето си, защото истинските успели хора са щастливи и те ходят на работа с удоволствие.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са онзи безценен елемент от пъзела на кариерното развитие, без който няма да има пълна картина. Те много често ще ти кажат истината, защото я виждат отстрани. Могат да те посъветват, да те укорят, да те мотивират, но истинските приятели винаги ще те подкрепят да стигнеш до върха. Те винаги държат ръката ти, независимо дали слизаш от стълбицата на успеха или се качваш по нея.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Баланс винаги трябва да има. Никога човек не бива да си позволява лукса да пренебрегва личния за професионалния живот и обратно. Казва го човек, който го е правил и разбира, че не е правилно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Считам, че и двата варианта са важни в тази възрастова група. Стига човек да е преценил какво точно иска да постигне ще може да избере един от двата варианта. Младите хора обикновено избират вертикалното кариерно развитие, но има ситуации в които разбират, че и хоризонталното развитие за определен период е доста добро. Важното е всичко да става постепенно, без да има нездравословен стремеж за развитие през различните етапи на кариерата.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Вървете смело напред. Не се отказвайте. Понякога ще бъде адски трудно, уморително и без да виждате перспектива, но продължавайте да вървите и да се развивате. Резултатите понякога идват малко по-късно, но когато успееш усещането е невероятно. Кариерното развитие е трънлива пътека, по която можеш да срещнеш и много бодли, но и красиви рози. Само от вас зависи колко голям е успехът който ще постигнете и колко големи са мечтите, които ще станат реалност.
