Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Яна Лозева
"Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не всяка тиктакаща бомба чака точно теб да я обезвредиш. Не забравяй кои са твоите цели и не се увличай да работиш само за чуждите цели. И това в никакъв случай не искам да се разбира като оправдание за алчност - казвам го в емоционален и житейски план - улисани в ритъма на света, забравяме кои сме, защо сме там и къде искаме да бъдем.“, споделя Полина Видас, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Полина Видас и съм маркетинг и комуникации директор на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово. Част съм от един прекрасен малък, но много активен екип на компанията в София и от по-големия екип на маркетинга в Европа и САЩ. Освен това имам интереси и в психотерапията и литературата, а когато бях в рекламни агенции - в стратегическото планиране, професия, която за съжаление не се разгърна у нас.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
През 90-те беше почти стандарт да се започва работа още от първите години на гимназията. И аз започнах много рано - каквото близки и приятели ми помогнаха да намеря. И все пак първите си пари изкарах като стипендия за отличен успех за влизане в гимназия - стигаха за едни дънки и бях много щастлива. Споменавам го, защото от една страна не случайно е клише да започнеш от най-ниското стъпало и определено това формира навици, но от друга страна - колкото по-рано разбереш, че трябва да гониш възнаграждение за специалния си талант, за интелектуалните си усилия и инвестиция в умения, толкова по-добре. Това ще те научи винаги и във всичко да се развиваш и да не мързелуваш.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се - “ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде”, както е казал котаракът на Алиса в страната на чудесата. Идея за цел трябва да имаме, както и да можеш да си се представяш в ролята на постигналия мечтата си. По пътя може да поемеш по друга пътека, но тя не би ти се открила, ако по начало не си тръгнал за някъде. Сега за младите времената са толкова вълнуващи - има нови огромни възможности за открития, с помощта на технологиите, за смесване на ролите и интердисциплинарни позиции. Старото строго разделяне на позиции, професии и роли вече няма как да работи, макар на мен лично да ми липсва понякога - просто съм от времената, когато видео се снимаше с огромна камера с лента и след това се носеше бетакам касета на крака в телевизията за излъчване… Сега всеки може да бъде дизайнер, фотограф, журналист, при това отличен.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
От всеки екип, шеф или клиент през годините съм взела по нещо много ценно. Благодарна съм, че вдъхновение и навик съм получила от хора, които се стремят да надскочат себе си, да измислят нещо ново, да го реализират по изключителен начин.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ще споделя една история, която ми се налага по принцип често да давам за пример напоследък. Имах шанса да съм сред първите студенти, които започнаха на бригадите в Америка. Работех като сервитьорка в добър ресторант, fine dining, бели покривки, омари, миди Сен Жак и т.н. - беше собственост на семейството на губернатора на щата. Бях много впечатлена, че собствениците често работеха наравно с нас - събираха мръсни покривки, носеха продукти, оправяха проблеми. Някакси това ми остана завинаги - няма срамен труд, когато искаш нещо да е хубаво и успешно - запретвай ръкави, обувай удобни обувки и бъди част от него. Освен всичко - това е и заразно за всички останали. Работи в пъти по-добре от това да се занимаваме само с политики, офисни интриги и процеси.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Срещнах истинска свобода в Mastercard, компания, която подобно на иноваторите по света, насърчава определен дял от бюджета и времето да се инвестират в чисти експерименти и луди идеи. Рискът тогава е очакван и измерим, а евентуалният успех може да бъде “огромна печалба”. Човекът е устроен така, че когато нещо се прецака, иска да обвини нещо или някого, да изкара срама и вината извън себе си. Зрялото поведение - ако грешката е твоя или си лидер - е да глътнеш горчивата хапка и да намериш сили да поемеш отговорност с хумор във всяка ситуация. Ваня Манова, ръководител на нашия екип, казва: “И това ще мине.”
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това е много сложен въпрос. Не винаги бързото развитие и повишение е трайно, ако не си подготвен да бъдеш на високо и ветровито място. Не винаги организациите, които промотират или спускат звезди, са здравословни. Не винаги харизмата и уменията за преговори и да бъдеш харесван, означават дългосрочен успех за самата работа. Качеството, което ще ни трябва все повече на всички и не само в работата - гъвкавост, адаптивност, приспособимост към нови неща. Както и силен и овладян глас - буквално и преносно, особено за жените.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителската двойка има символично отношение върху базисни неща в нашия живот - върху креативността и самочувствието ни. Ние по правило “слушаме” родителите и дори предците си, дори и да сме в лоши отношения с тях, дори и те да воюват помежду си. Понякога несъзнавано си поставяме стъклен покрив, за да не ги надминем и да не се отдалечим от тях - техните гласове са винаги вътре в нас. Това, което би помогнало, е да си дадем сметка, че живеем собствения си живот и еволюционният смисъл е да стигнем по-нагоре и по-далеч - не задължително като позиция или заплата. Семейството само би се радвало на това.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите в офиса, в работата - те са съмишленици с много висока степен на лоялност и тези връзки се каляват в много борби.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има едно клише - намери работата, от която няма да имаш нужда от ваканция. В това има доза истина - ако работим по 8-10 часа на ден - това е такава съществена част от живота, че трябва да успеем да намерим (или създаден сами) хубавото и да успеем да се забавляваме в тези часове. Но въпреки това е важно да има граници - когато много от хората по време на пандемията постигнаха мечтата си да работят от плажа, в един момент осъзнаха, че тази липса на граници създава голям товар и тревожност. Да бъдеш едновременно телесно на плажа, а умствено да скачаш от кол на кол, да бъдеш всеки ден едновременно на десет места - това е почти дисоциативно мъчение за идентичността. Както и в живота - нека поставяме граници, да казваме спокойно “не”, “довиждане”, “няма ме” и “до скоро”. Да бъдеш винаги на разположение не е геройство, а следствие на травма.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Отново много зависи - от бранша, от типа работа, от организацията. Има един феномен: когато някой работи много и добре - той става удобен за още товар и не е поощряван да расте. И колкото повече работи този човек - толкова повече греши. Не бърка само този, който нищо не прави. Това е много тъжно - и за човека, който се примирява с тази ограничаваща “незаменимост” и постоянно “несъвършенство”, и за мениджърите, които се възползват и злоупотребяват по този начин. Тук отново трябва да се себенадмогнем и да успеем да се разделим с блатото. Тогава може би „хоризонталното“ движение ще даде нов тласък.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не всяка тиктакаща бомба чака точно теб да я обезвредиш. Не забравяй кои са твоите цели и не се увличай да работиш само за чуждите цели. И това в никакъв случай не искам да се разбира като оправдание за алчност - казвам го в емоционален и житейски план - улисани в ритъма на света, забравяме кои сме, защо сме там и къде искаме да бъдем.
