Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Камелия Атанасова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Всичко и всеки ни дава малко или много различна перспектива и разширява кръгозора ни, стига да сме достатъчно отворени за новото и различното.“, споделя Камелия Найденова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Камелия Найденова и съм юрисконсулт в Mondelez International с фокус върху конкурентното право. Работила съм в три международни корпорации до момента (две от тях в сферата на бързооборотните стоки и една в сектора на фармацията). Преди това няколко години съм била част от екипите на международна и българска адвокатски кантори. Завършила съм право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и имам магистратура по конкурентно право от University of London, International programs.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше в Щатите по време на студентска бригада „Work and Travel“, бях на 21 години. Желанието ми беше да видя и опозная американската култура и начин на живот и да пътувам, като студентските програми бяха добра опция на този етап от ранните студентски години.
В последствие, първата ми работа по специалността беше стаж в юридическия отдел на А1 (някога Мобилтел) по време на следването ми в Софийския университет. Бях студентка трети курс.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Определено да, за мен стратегията е от съществено значение. Важно е човек да има цели, план, стъпки – както краткосрочни, така и дългсрочни, да знае какво иска и да има стратегия за постигането му. Разбира се, плановете и целите подлежат на промени във всеки един момент в зависимост от различни обстоятелства, но наличието на стратегия за развитие и самоосъзнатост са определящи за постигането на успех в професионалната сфера.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място оставя своя отпечатък и влияние. Културата, средата, екипът, политиката и целите на компанията - всичко това служи като база и основа за сравнение за това какво искаме или не искаме за в бъдеще.
За себе си мога да кажа, че винаги съм работила в чудесни компании, които са ми дали много откъм знания, експертиза, добър пример и култура на работа. Имам и винаги съм имала мениджъри, от които да се уча, които да ме мотивират да искам да постигам все повече и да се развивам професионално.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всяка фигура в живота на човек може да остави своя отпечатък и влияние – родител, учител, ментор, мениджър, колега, приятел.
За мен силен отпечатък са оставили родителите ми и ценностите, в които са ме възпитали; преподавателите, оставили ярка среда в образователния ми път; много мои колеги, ментори и мениджъри, които са модел на успешно кариерно развитие и вдъхновение за мен.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да не сме прекалено строги към себе си, докато извличаме поуки от грешките, да сме все пак умерени в самокритиката. Всеки, който се учи, греши. Грешките често са най-значимите ни уроци. Важното е да се направи анализ какво е довело до тази грешка и какво да променим в бъдеще. Когато направим анализ на грешките и сме осъзнати за резултата и последствията от него, тогава грешките стават ценен урок и опит.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност, емоционална интелигентност, самоосъзнатост, умения за общуване с хората и работа в екип, устойчивост на стрес и приемане на предизвикателствата като възможности, а не като трудности и пречки. В никакъв случай не подценявам нуждата от силна експертиза в съответната област, но така наречените soft skills и лидерски умения доказват все по-голямата си тежест и значимост в контекста на кариерното израстване.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Според мен семейството и средата имат своето влияние върху кариерното развитие. Примерът, който виждаме в къщи от детска възраст, оставя отпечатък върху модела, който имаме в съзнанието ни. От днешната ми позиция на родител определено мога да кажа, че съветите, най-малкото, следва да бъдат чути. Съветът (независимо дали от родител или друг авторитет – ментор, учител) следва да бъде насока, причина за размисъл, коректив. Дали да се следва безрезервно? Не изцяло, защото индивидуалните способности и умения на един човек, желанията му, настоящата действителност с поглед към бъдещето – всичко това са фактори, които следва да се отчетат при вземане на решение и избор за кариерно развитие.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелското, както и семейното разбиране и подкрепа са безценни и дават допълнителен стимул и мотивация за развитие. Усещането за подкрепа от страна на приятелите и семейството ти дава увереност и сила, че си на прав път, че вярват в теб, че ще се справиш. Но е важно да се разчита на тях и като коректив, за „сверяване на часовника“, за градивна критика, която подпомага както кариерното, така и личностното израстване.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Сещам се за сентенцията, че тайната на щастливия брак си остава тайна. Шегата настрана, мисля че рецептата за баланс между личен и професионален живот е строго индивидуална и няма универсална формула.
Никога за мен работата не е била просто ангажимент от 9 до 18 часа. По-скоро живея с максимата „Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си“ (Конфуций). За мен работата е възможност човек да се учи, да постига целите си и да се самоусъвършенства, да надгражда, всеки ден да е по-добра версия на себе си от предишния, да се предизвиква и да надскача възможностите си.
Къде се крие балансът и как се постига? За мен баланс е ако не правя компромис със себе си и с принципите и ценностите си, ако се чувствам добре и съм удовлетворена.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Мисля, че в ранните години на кариерното развитие, каквито са възрастта 20-35 години, може да се спечели повече от хоризонтално кариерно развитие – опитваш нови неща, виждаш къде ти е силата и интересът. Образованието доста често няма тази практическа насоченост, за съжаление. Излизаш с една представа от университета и работната действителност ти представя нещо съвсем различно. Точно пробването на различни неща, експериментирането и хоризонталното кариерно развитие ти дава шанса да опознаеш и себе си по-добре, и какво точно искаш.
Казвам това с пълното осъзнаване, че не съм работила нещо друго освен юридическа работа. Но въпреки това различният опит – адвокатска кантора (българска и международна), различни международни компании с различни сфери на дейност, проекти и инициативи, в които съм участвала – всичко това е допринесло много за цялостното ми кариерно развитие.
Към днешна дата мога да кажа, че точно взаимодействието ми с отдели, различни от юридическия, като например финанси, маркетинг, продажби, човешки ресурси, са допринесли силно за развитието ми на юрист с практическа насоченост към бизнеса и нуждите му.
Щастлива съм, че работя в компания като Mondelez International, където възможностите както за хоризонтално, така и за вертикално кариерно развитие са реални и постижими, а усилията и успехите са възнаградени.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не спирай да се стремиш към развитие и прогрес. Подхождай с отворен ум към различни ситуации, хора и мнения. Всичко и всеки ни дава малко или много различна перспектива и разширява кръгозора ни, стига да сме достатъчно отворени за новото и различното. И независимо по какъв път реши да поеме човек, най-важното е да не губи себе си.
