Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Димитри Стефанов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Професионалното развитие е пряко зависимо от личностното. А това не е въпрос на стратегия, а на дребния шрифт с огромно значение.“, споделя Антония Баръмова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Антония Баръмова и в момента съм Главен експерт PR и комуникации в екипа, който стои зад идеята за изграждане на Международно училище за кулинарни изкуства и традиционни занаяти „Шарена Фабрика“.
Последните години рекламата също имаше място в професионалния ми живот, паралелно работих като PR на BECA Before Creating Academy, взимах участие като комуникационен експерт по различни проекти, някои от които за финтех сектора, други за креативните индустрии, но така и не успях да разчистя време за голямата ми страст - фотографията. И днес рядко съм ангажирана само с една идея, но се научих да жонглирам, да не изпускам нищо, което ми е интересно и разбрах колко си струва да мога да кажа „нищо не е на всяка цена“. Започнах отново да снимам.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Официална работа за първи път имах на 13 години. Тогава започнах и да самовъзпитавам работните си навици и култура на поведение, някои от които безуспешно тренирам и до днес - да стигам всеки ден по едно и също време на работа. С други обаче се получи - стимулирам любопитството към средата и процесите, уча се, търся проблеми, намирам решения, извинявам се, съобразявам се, гледам нагоре и гледам да си върша работата добре, защото ми е кеф. Възнаграждението от това получавам и днес.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Важно е да можем да начертаем своя професионален път, но по-важното е как избираме да вървим по него. Професионалното развитие е пряко зависимо от личностното. А това не е въпрос на стратегия, а на дребния шрифт с огромно значение.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е и първата крачка, първото стъпало, първото впечатление – важно е в много отношения и едно основно – да се научиш на самодисциплина.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За себе си мога да кажа, че помня хората, които са ме вдъхновявали и които преди титлите си са заставали с имената си. Зад дела, думи, решения, всичко. Хората, които са ме учили, които са ми имали доверие преди самата аз да се чувствам готова да скоча, да падна или да продължа. Помня ги, защото съм искала да бъда като тях. Запомнила съм и онези, които са ми показали какво не искам да бъда. И тяхното присъствие не е по-малко осезаемо в професионалния ни живот и то за дълго време. Двата типа се различават и по това, че високо на стълбата можеш да видиш как едните продължават да гледат нагоре и търсят път за проправяне, а другите се обръщат, за да погледнат “от високо”. И двата типа оставят отпечатък.
Относно събитията – те са с различна степен на важност за всеки – обичам да казвам, че няма малки и големи крачки, нито малки и големи успехи, всичко заслужава да се потупаш по рамото, когато знаеш, че си го постигнал по правилния начин и веднага след това да си удариш шамар, за да си спомниш, че не си велик. Колкото до неуспехите – там няма място за шамари. Ставаш, изтупваш се, продължаваш.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да се смириш и да анализираш. Което обаче не означава да се примириш. В смирението има мъдрост, а в примирението предаване. Имаме нужда от повече хора, които в работна среда могат да проявяват мъдростта на човек, който разбира, че грешките също са уроци. На никой от нас не му се влиза в тези часове, макар и там да се преподава много. Но в стаята няма място за его.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Зависи какво разбираме под бързо кариерно развитие. Но хората, които се развиват устойчиво във времето са онези, чиято амбиция се движи от любопитство. Това са хората, които разбират адаптацията като възможност да се слеят с нов, обогатяващ свят. Те изразяват упоритостта си чрез постоянство и издръжливост, а не чрез инат и веднъж стигнали до лидерското стъпало, поглеждат надолу само, за да видят на кого могат да подадат ръка.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Не мисля, че има универсалност в този отговор. И все пак действието би трябвало да е различно - не да следваме, а да чуваме. Благодарна съм за всеки съвет, който съм получила от моите родители, но и за това, че съм имала свободата да вземам решение и да допусна грешка. Според мен е важно да не подценяваме родителските съвети и примери, но изборът трябва да остане наш.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Във всеки етап от живота, успоредно с професионалното развитие на човек, приятелите са ценни и важни. Всеки сам за себе си може да дефинира защо неговите са специални. Аз съм от щастливците, които пазят приятелства от детските си години и за мен това са хора-скали, добри примери, споделен опит и знания, компас, рамо, хубаво вино, смислен разговор, различна гледна точка.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Границите са голяма тема с още по-голямо значение. Няма рецепта. Балансът е постоянен и нестихващ стремеж, който според личните ни приоритети и етапи на развитие, също се променя и е въпрос на това да си избираме битките. За някои върхове не си заслужава да се бориш.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Категорично мисля, че в тези години вертикалното кариерно развитие е най-добрият шанс да се трупат солиден опит и знания.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Нямам кариерни съвети за споделяне, ще си позволя един, който не е свързан с професионалното ни развитие, но за мен става все по-важна тема – не толерирайте неправилно отношение в работната среда и се отървете от всички вътрешни форми на зависимост, които биха ви попречили да се изправите, когато в стаята влезе несправедливостта. Пазете си достойнството, не работата.
Иначе - големите решения взимайте с емоциите, малките с разума. Работи.
