Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Десислава Кулелиева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Може би това да си търпелив и да искаш да се учиш е най-добрата тактика за всяко начало. Да "крадеш" занаят от всеки. Да не спираш, да не се колебаеш. Да знаеш какво искаш и то да те мотивира всеки ден.“, споделя Христина Христова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм майка и журналист. Обикновено аз задавам въпросите, не съм свикнала да отговарям на такива, но сега ще опитам.
Казвам се Христина Христова. Работя в Българската национална телевизия от 2006-та година. Преминала съм през всички стъпала на кариерно израстване- започнах като стажант, след това репортер, водещ на новини и сега- водеща на сутрешния блок "Денят започва". Не обичам да ставам рано, нищо че го првя всеки ден- в 4 часа започва моят ден. Говоря на хората от малкия екран, доста се "разкривам", затова и работата ми говори доста за мен. Обичам шоколад и футбола.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа веднага след като завърших училище. Но трябваше доста да се потрудя (и да се понауча) преди да получа първия си хонорар. Той дойде след повече от половин година работа в телевизията.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Като се замисля аз май нямах стратегия. Трябваше просто да не се откажа и всеки ден да давам аргумент на себе си и на колегите си, че имам място в телевизията и че не съм там "за малко".
Може би това да си търпелив и да искаш да се учиш е най-добрата тактика за всяко начало. Да "крадеш" занаят от всеки. Да не спираш, да не се колебаеш. Да знаеш какво искаш и то да те мотивира всеки ден.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно! Примерът, който виждаш на първото си работно място, те преследва винаги. Било то добър или лош пример.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Мисля, че трудностите бележат пътя, те се запомнят и изграждат характер и опит. Аз имам няколко ментори, на които дължа много. Изобщо- учителите в професията са важни, но до толкова, колкото да ти покажат двете страни на монетата. Никой не върви с теб по пътя, той е твой. И посоката е твоя. Затова и победите и загубите често са лично изживяване.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Анализ. Отговор на въпроса "защо?" . Критика и самокритика. И отваряне на нова страница веднага след това, защото ровенето и напомнянето на тази грешка означава да се стои на едно място. Случилото се - случило. Важното е да не се повтаря, защото вече би било не от незнание, а от глупост. Важно е и да се допитваме до хора с повече опит, ако има такива, на които да се доверим. Тяхното мнение за допуснатата наша грешка би било полезно. Не е срамно да се греши- знам че е клише, но е вярно. Срамно е да прикриваш слабостите си в работата, защото така те се мултиплицират. А в нашата работа се виждат- буквално!
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Целеустременост, амбиция, адаптивност, желание за работа и за постоянно учене.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е опора и мотиватор. Огрномна роля играе за успехите- тъкмо с най-близките си хора ги споделяме. Лично аз много разчитам на съветите на майка ми, баща ми и сестра ми. Те са хората, на които говоря всяка сутрин през окото на камерата и знам, че от тях ще получа най-адекватаната оценка дали нещо се е получило или не. Защото те са просто зрители. Никой в семейството, освен мен, не е журналист, затова и тяхното мнение е безпристрастно и необременено.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Истинските ти мислят доброто и по пътя са ти подкрепа и сила. В общи линии ако приятелите ти са на същата честота и са толкова амбициозни и успешени, колкото и ти- би трябвало да са ти и мотиватор да не изоставаш. Моите приятели също са част от семейството ми, те са ми другото семейство, пред което мога да сваля част от товара на ежедневието.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не, нямам. Те вървят ръка за ръка в живота ми. Допълват се, понякога си създават трудности, но винаги в разбирателство и доверие нещата сами се напасват.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи. Според мен във всяко кариерно развитие човек е партньор с работодателя си или прекия си началник. Важно е сам да знаеш какво искаш, но и компанията/ организацията да има визия за теб. И всичко това да е изговорено, човек да знае какво го очаква в следващите 5, 10, 15 години. Така че може би поне първите 5 години - хоризонтално, за да станеш (най) добър в дадена област и след това вертикално- за да изкачваш и други стъпала.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Той не е само кариерен, но и житейски съвет- няма не мога, има не искам. Затова искайте!
