Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако не можеш да си поискаш това, което заслужаваш, значи очакваш някой друг да ти го даде. А това много често е губеща карта, защото в повечето случаи отсрещната страна няма такъв интерес. Освен ако не си го поискаш.“, споделят семейство Симидчийски, поредните ми гости в рубриката.
Кои са те?
Станислава: Казвам се Станислава Симидчийска и съм съосновател на дигитална агенция CopyVibes. На пазара сме от 6 г. и половина и сме изключително нишова агенция. Занимаваме се с писане на текстове, поддръжка на социални мрежи и най-интересната дигитална услуга в момента - създаване на кратки видеа за бизнеса, предимно за TikTok.
Филолог и журналист съм, ценя високо силата на думите и добрите послания. Омъжена съм, майка на дъщеря и стопанин на черна котка. Работя заедно със съпруга си Константин Симидчийски.
Константин: Казвам се Константин и съм част от екипа на CopyVibes. Дълго време бях фокусиран върху създаването на качествено текстово съдържание, но развитието на пазара ме принуди да се насоча и към друг тип формати. В свободното си време обичам да играя видео игри и да чета абсолютно различна по вид литература, но най-вече художествена. И някоя друга биография.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Константин: Първият ми съзнателен спомен ме връща към 2007 година, когато започнах работа в магазин за продажба на немски стоки втора употреба. Продавахме изключителни боклуци, но хората ги купуваха, вероятно заради ниската цена и етикета “немско”. Някои от нещата бяха толкова зле, че не работеха още преди да ги продадем. Спомням си, че получавах “тлъсто” възнаграждение от 250 лева на месец.
Станислава: Първата си “работа” завоювах на 14-15 години - продавах вестници и то не кой да е вестник, а един конкретен, в който преди това бях спечелила конкурс за есе. Разбира се, това нямаше никакво отношение към работата. Беше седмично издание и всяка неделя, с помощта на брат ми, се натоварвахме с куп вестници и тръгвахме по улици и паркове, за да ги продаваме. Не си спомням какви пари сме получавали за това, но може би са били стотинки от всеки вестник.
Следващото лято работих във видеотека, но за DVD-та. С парите, които спечелих, си купих необходимите неща за новата учебна година.
Първата си истинска работа започнах на 21 г. - в медийна група, която ми показа какво значи качествено съдържание. Там се запознахме и с Константин.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Станислава: Не съм сигурна как да отговоря, може би зависи от човека. Аз никога не съм имала разчертана такава. Винаги съм се водила от желанието да си свърша добре работата. Вероятно това ми помогна да извървя пътя от стажант редактор до главен редактор, а след това и до съсобственик на бизнес.
Константин: Звучи изтъркано, но за мен водещото, когато си между 18 и 24, например, е вземането на “ноу-хау” и ученето от добрите в занаята, към който си се насочил. С други думи, ако можеш да си го позволиш, например - ако имаш родителското рамо, да оставиш парите на по-заден план, но в тези така важни години да “попиеш” от знанията и уменията на други хора. Това ще ти позволи впоследствие да се фокусираш над парите и вече наистина да ги печелиш, при това - знаейки какво вършиш.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Станислава: За мен е голямо. Първата медия, в която работих, ме научи на много - какво значи качествен текст, какво значи работа в екип и др. Благодарна съм, че тогава, на 21 г., ме приеха и ми позволиха да се уча.
Константин: Вероятно леко объркващо, защото все пак ти е първо работно място и можеш да останеш с впечатлението, че всяко друго работно място е като това. В реалност, можеш бързо да поправиш грешката и да потърсиш второ такова. Като цяло съветът ми към младите хора е да не се притесняват да напускат работа. Не е кой знае колко страшно, а може да им спести много нерви и сълзи.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Константин: Първите похвали и първото мъмрене, може би. За съжаление, второто го помним много по-отчетливо, сравнено с първото. Но пък първото е много по-важно.
Станислава: Интересен въпрос. Винаги съм се опитвала да си взема от всекиго по нещо - и добрите примери, които да следвам, и лошите практики, които да не допускам. Вярвам, че в живота помага да гледаш и да слушаш внимателно - тогава наистина виждаш и чуваш.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Станислава: Зависи от грешката. Има неща, които не могат да бъдат поправени - здравословни казуси, понякога лични отношения. Всичко останало обаче може и как ще продължим зависи от нас самите.
Константин: Освен ако не си мозъчен хирург, препоръчително е да не изпадаш в петгодишна депресия заради допуснатата грешка. Макар че няколко дни лошо настроение са неизбежни. Шегата настрана, хубаво е младите да знаят, че грешките са част от растежа и цялостното им развитие като професионалисти. Трябва да приемем, че са неизбежни и ще се случват - няма как да избягаме от тях.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Станислава: Може би постоянство и упоритост. Но аз също нося тези качества и не се определям като постигнала бързо кариерно развитие, всъщност такова никога не ми е било цел. Предпочитам да мина по дългия път, този, който изгражда стабилни основи. Никога не съм имала за цел overnight success.
Константин: Нахални са. Не се шегувам, имам предвид в положителния смисъл на думата. Ако не можеш да си поискаш това, което заслужаваш, значи очакваш някой друг да ти го даде. А това много често е губеща карта, защото в повечето случаи отсрещната страна няма такъв интерес. Освен ако не си го поискаш.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Константин: Твърдо не. Съжалявам, но повечето родители дават възможно най-глупавите съвети на света, тъй като в голяма част и не разбират света, в който живеем. Нека го кажа така - ако родителите ви ви дават поредните тъпи съвети, кимайте и си мислете за нещо друго. После променете темата на разговора.
Станислава: Ролята на семейството може да бъде ключова - и за постигане на кариерно развитие, и за липсата на такова. Затова и тук универсален отговор няма.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Станислава: “Покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си.” Понякога приятелите се променят и вървейки по своя път, срещаме нови такива. Понякога и ние се променяме и всичко това е напълно нормално, част от живота. Важно е обаче в различните етапи да запазим себе си и своите принципи. И средата има своята роля.
Константин: Приятелите ни са нашата среда, а средата определя какви ще бъдем. Ако се заобиколим с амбициозни и мотивирани хора, вероятно и ние ще бъдем такива. И обратното, ако 90% от приятелите ти са мързеливи лузъри, може би е време да преосмислиш средата си. Защото какво би могъл да вземеш от тях?
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Станислава: Да - омъжи се за човека, с когото работиш. Извън шегата обаче, тази граница е трудна за поставяне, когато развиваш собствен бизнес. Но когато обичаш това, което правиш, границата не е и толкова есенциално необходима - аз живея с дейността ни, непрекъснато мисля как да бъдем по-добри в нея и как да даваме още повече добавена стойност. Имам късмета да работя това, което ме прави щастлива. Но имам и своето задължително време за почивка.
Константин: Не мога да дам отговор на този въпрос, защото всеки човек е различен. Моето мнение е, че ако започнеш твърде често да се замисляш по въпроса, значи има някакъв проблем. И съответно, трябва да го адресираш.
Напоследък са много модерни разни мотивиращи глупости, тип хъстлинг култура, как едва ли не ако гледаш Netflix вечер, значи няма шанс да бъдеш успешен. И трябва да бачкаш 24/7 и реално да не мислиш за нищо друго. Според мен такъв тип съдържание в интернет е доста опасно, защото може да навреди на психическото здраве на немалко хора.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Константин: Предполагам, че повечето хора така или иначе се стремят към вертикалата, без значение от възрастта си. Но има и такива, които се чувстват отлично в хоризонталата и така дори функционират по-добре, без да се натоварват с допълнителни отговорности. Мисля, че тук въпросът е много индивидуален, защото не всички хора са подходящи за лидери или мениджъри.
Станислава: За мен беше вертикално.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Станислава: Не съм сигурна дали съм получавала кариерни съвети през живота си. Но този, който аз бих дала, е и този, който винаги съм прилагала: вярвай в себе си и своите възможности, но имай реална преценка за тях.
Константин: Да не стоят в токсична среда, да научават по едно ново умение всяка година и да четат книги. Е, последното не е точно кариерен съвет, но това помага за всяка сфера на живота.
