Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Професионалните мрежи и контактите, които изграждаме, играят важна роля, като ни помагат да намерим нови възможности и да получим ценни съвети.“, споделя Люба Попова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Люба Попова, към днешна дата съм генерален юрисконсулт на дружествата от групата на Funanga AG/Calida Financial Limited. Като регулирана финансова институция, Calida предоставя иновативни финтех решения, предплатени услуги и вградени финансови продукти, насочени към бизнеса и физическите лица. Освен B2B услугите, предлагаме решения за пазара на ваучери и предплатени карти, с възможност за стартиране на нови търговски програми в рамките на няколко седмици.
Професионалното ми развитие в сферата на регулираните финансови пазари започна през 2017 г. и беше, може би, естествено продължение на вече натрупания ми опит като юрист в областта на ИТ технологиите и разработката на софтуерни продукти. Имах късметa да бъда сред първите юристи, които започнаха активно работа в областта на международното частно право, работейки за и консултирайки чуждестранни бизнеси с представителства в България. Това ми даде коренно нова перспектива както върху професията ми, така и по отношение на индустриите, в които бих искала да се развивам.
Юридическото си образование завърших през 2010 г. в УНСС, като успоредно специализирах „Финанси и банково дело“. След дипломирането си в България, продължих да надграждам академичното си образование със специализации по eвропейско и немско право в Ludwig Maximillians Universität, Munich и MBA, essentials в London School of Economics and Political Science. В периода 2017 г. -–2020 г. защитих успешно втора магистърска степен в специалност „Медийно и телекомуникационно право“ в Queen Mary University, London, което пряко резонира с тясната ми специализация като юрист.
Извън чисто професионалните, имам доста и разнопосочни интереси – криминална психология, фотография, плаване, фен съм на водните спортове, а навремето (😊) обичах и да си вдигам адреналина със скокове с парашут и извисяване в небесата с мотоделтапланери.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Сравнително рано започнах да работя, първата ми работа беше през лятната ваканция след 9ти клас в Археологическия музей в родния ми град - Варна. Бях уредник на изложба, посветена на дрехи и обичаи от времето на Първото, Второто и Третото български царства. Бях убедена, че ще уча и ще се занимавам с журналистика и горе-долу по същото време започнах да пиша статии за различни детски вестничета, участвах в (и печелих) литературни конкурси.
След като се насочих към правото, сравнително бързо осъзнах, че само с учене и лекции няма да ми се получат нещата. Правото е необятна материя и колкото по-бързо се захванеш със занаята на практика, толкова по-големи са шансовете за добра реализация на по-късен етап. Започнах като стажант в адвокатска кантора, където работих почти 4 години – до самото си дипломиране. Малко след това осъзнах, че адвокатурата всъщност изобщо не ме влече, което и ме накара да преосмисля избора си за дългосрочно профилиране. Попаднах на първата си корпоративна работа – като младши юрисконсулт в Ingram Micro и така до днес.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Дори и да си мислим, че имаме стратегия, видно от собственото ми развитие, тя може да претърпи промени или по-сериозен завой. Добре е да имаме обща представа какво ни се прави (или какво НЕ ни се прави), да си дадем ясно сметка кои са силните и слабите ни страни, за да подчертаем първите и да доразвием, доколкото можем, вторите. Като цяло е добре да започнем с това да знаем какво точно ни се учи и как то ще ни помогне за професионалната реализация впоследствие. Четири или пет години в университета са доста житейско време, за да осъзнаем накрая, че сме ги посветили на нещо, което реално няма да ни носи удовлетворение или да бъде от основна полза в бъдеще.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място има значително влияние върху оформянето на кариерните ни навици, защото то изгражда основни професионални умения и работна етика. В началото на кариерата си човек научава как да комуникира ефективно, да управлява времето си и да се адаптира към работна среда. Освен това, първият ни работодател и екипът, с които работим, могат да формират нашето разбиране за отговорност, работа в екип и мотивация за професионално развитие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Менторите, ако и когато ги има, играят ключова роля, като предоставят насоки, съвети и подкрепа, което може да оказва голямо влияние върху нашето развитие и растеж. Участието в ключови проекти и постигането на първите успехи могат да засилят нашата репутация, увереност и да отворят нови възможности.
Професионалните мрежи и контактите, които изграждаме, играят важна роля, като ни помагат да намерим нови възможности и да получим ценни съвети.
Накрая, но не последно място, справянето с критични моменти и предизвикателства формират нашата устойчивост и умения за решаване на проблеми.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не знам дали има най-малко общо кратно за „най-правилна реакция“ след допусната грешка. Най-нормалното нещо е да се греши, особено в по-ранна възраст и ако някой ви каже, че нещата му са се случили лесно и „от раз“ или е изключителен късметлия, или силно преувеличава. Мисля, че най-важната отправна точка е признаването и приемането на грешката пред нас самите. Това изисква доста честност, самоосъзнатост, а и снишаване на егото за понасяне на самокритика, като последното понякога е трудно за преглъщане. След като разберем причините, трябва да се съсредоточим върху намирането на решения и коригиране на ситуацията. Ако грешката е оказала влияние върху други хора или екип, важно е да комуникираме открито, да се извиняваме, ако е необходимо и да обясним как ще предотвратим подобни ситуации в бъдеще.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Мисля, че най-основното качество, както в професионален, така и в личен план, е интегритетът. То помага да се изгради доверие сред колегите и ръководителите, което от своя страна води до положителен професионален имидж. Вярвам също, че силният морален компас предразполага към устойчивост на трудности, тъй като ни помага да останем верни на принципите си, да запазим достойнство.
Проактивността е също от изключително значение, за да се заявим и да получим възможност да работим върху по-комплексни проекти, които пък да доведат до професионално и нравствено израстване.
Адаптивността е със сигурност в моя топ 3. Способността да се нагодиш към променящата се среда и нови условия е важна за бързо кариерно развитие, тъй като показва гъвкавост и готовност за учене. Освен това тя калява психическата ни устойчивост, независимо от заобикалящите ни обстоятелства.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейната среда е фундаментална за личностното и кариерно развитие, осигурявайки емоционална и практическа подкрепа, която е съществена за успеха в живота изобщо. Оттук най-рано черпим мотивация и модели за поведение, за работна етика и решителност, които да ни вдъхновяват и насърчават в живота. Очакванията и ценностите на семейството могат да повлияят на нашите кариерни решения. Казвам всичко това и правя уточнението, че не винаги родителите ни могат да дадат най-добрата рецепта за нашето индивидуално развитие. Мисля, че детайлните родителски насоки са много полезни в „наследствените“ професии (семейни бизнеси, частна лекарска/адвокатска практика, занаятчийски умения). Не винаги обаче поколението на нашите родители или най-общо казано - предци е в „час“ с професионалните търсения на новия ден. Ето защо е важно да сме в крак с новостите на пазара на труда, с технологичното развитие и възможностите, които те предоставят за развитие в направления, които не са съществували преди 20 или 30 години.
Или, съвсем накратко казано: „Не питай старИло, а патИло“.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
Мисля, че от един етап нататък е по-важна от тази на семейството. „С какъвто се събереш-такъв ставаш“ са казали хората и това е много вярно. Избраният приятелски кръг може да мотивира, да подкрепи, да бъде коректив и да даде насоки и съвети, които иначе биха ни убягнали. Аз подбирам много внимателно хората, които са близки до мен и съм привлечена от такива, които споделят (повече или по-малко) професионалните ми амбиции, нравствени нагласи и генерален поглед върху живота. Смело мога да кажа, че най-сериозните и ползотворни „стрес тестове“ съм получавала от личния пример и находчивост на близките ми хора. Много е хубаво, когато можете да си давате заедно стимул, но и градивна критика, която да помогне както за професионалното, така и за личностното израстване.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
И да има точна такава, все още не съм я открила 😊 Знам със сигурност (от личен опит), че здравето никога и за нищо на света не трябва да се жертва в името на титла или увеличение на заплатата, и от доста време насам това ми е отправната точка за абсолютно всяко решение в професионален план.
Дисциплината е много важна и помага в огромна степен за ефективното приоритизиране на работните задачи и цялостното организиране на деня. Същото се отнася и за поставянето на реалистични цели.
В по-злободневен аспект, голям фен съм на дистанционната работа. Лично за мен този модел работи безотказно, като ме прави по-концентрирана и продуктивна, а в същото време ми дава възможност да свърша и полезни за мен неща в свободното от работни задачи време. Walking pad-ът под бюрото, който в офис едва ли ще имам, ми е особено любим.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Поне що се отнася до правото, мисля, че до 30тата година е по-важно развиването на „хоризонтални“ умения. Университетът дава много обща и силно теоретична представа за това, което ще се изисква от нас като юристи на дневна база. Необходимо е технологично време, в което човек да избере конкретно направление и да се сблъска с критична маса казуси, ако щеш дори и житейски опит, които да ошлайфат работните рефлекси, знания и умения. След 30тата година най-нормално е вече да се гледа и към жънене на успехите от положените усилия, което, освен от силната лична мотивация, често зависи и от (доброто) стечението на обстоятелствата.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не е точно получен, а научен емпирично – промяната е най-голямата благословия, която може да получите, дори когато е протекла против вашата воля. Застоят и така „любимата“ ни зона на комфорт са сигурен начин за закърняване на сетива, мотивация и реализация.
