584

Всеки един човек е уникален, точно като всички останали

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Николай Иванов

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

 

Записвайте целите си, преследвайте мечтите си, спортувайте, обичайте, смейте се, забавлявайте се, пътувайте, бъдете достойни хора и се учете.“, споделя Деян Пейчев, поредният ми гост в рубриката.

 

Кой е той?

Вече съм с 14 години опит в бизнеса, като основен поглед имам върху B2B продажбите на услуги, както и управлението на екипи в сферата на човешките ресурси. Последните десет години активно работя в ИТ аутсорсинг сферата в България. Завършил съм две магистратури към ТУ-Варна – Индустриален мениджмънт и Майкрософт Информационни технологии. В момента съм част от международна ИТ компания, която се позиционира в над 10 държави и заемам ролята Site Manager & CEE Talent Acquisition Мanager. Отделно съм бил общински съветник във Варна в периода 2019 – 2023 г., както и член на Обществения съвет на професионалната гимназия по икономика в града. През 2020 година получих най-голямото признание – титлата сенатор в международната неправителствена организация Junior Chamber International (JCI), представена в над 100 държави. Като хоби се старая да споделям опита си с младите и представям практика и знания на различни събития в училища и университети, както и да ходя на фитнес и да плувам.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Неофициално получих първото си възнаграждение в началото на студентските ми години, когато бях млад и хубав, и работих като промоутър в големите супермаркети в града, както имаше и различни хамалски прояви в веригите за дрехи и обувки по моловете. Официално – малко по-късно сключих първия си трудов договор.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Стратегията е повече от задължителна. Освен, че трябва да имаме ясен план в главата си, трябва да сме направили редица стъпки – редовно записване на плана в тетрадка или тефтер например, поставяне на конкретни срокове, цели по повод професионалното ни израстване и възнаграждението ни, както и лични такива. Какво искаме, кога го искаме, как ще го постигнем и какво сме готови да направим, за да го получим. Всичко това е от ключово значение за нашето развитие и просперитет. Упоритост, дисциплина, правилна мотивация, последователност, ясна визия и срокове.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Кариерните навици, колкото и странно да звучи се трупат още в ученическите години – до колко прилежни сме били към уроците, колко дисциплиниране сме били, какво уважение сме показвали към нашите учители и съучениците ни, каква е била обстановката в нашето семейство. Всичко това е оставило дълбок отпечатък в нашето съзнание, който в последствие сме го проявявали по един или друг начин в  нашите първи кариерни стъпки.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Като конкретни хора, бих се върнал отново към семейството и училището – на първо място учители и родители могат да оставят голям отпечатък. Важно е в нашите детски и юношески години да бъдем обградени от хора, които вярват в нас, хора, които ни подкрепят и окуражават да ставаме всеки изминал ден една по-добра версия на себе си.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Първо никога не трябва да изпадаме в крайности. След допусната грешка, най-важното нещо е да я осъзнаем и да си признаем, че сме сгрешили. Няма нищо лошо да кажем сред други хора, които са засегнати от нашата грешка, че сме я допуснали и че я осъзнаваме. От там насетне трябва да си обещаем, най-вече на нас, че ще работим върху това повече да не допускаме същата грешка и да подобрим всички аспекти от нашето представяне. Грешките са нещо нормално в живота на всеки един от нас, но и те са това, което ни прави по-силни, по-добри и по-успешни. Няма такова нещо като човек, който не греши. Има такива, които не си признават. Най-адекватното нещо от наша страна е да поемам винаги лична отговорност при установяване на грешките, които сме допуснали и разбира се да се извиним за тях. Достойно е човек да се извинява и да продължава да върви напред с вдигната глава и уверено поведение. Всяко едно прикриване на грешките и недостатъците ни, ще има по-голямо и неприятно отражение в бъдещото ни развитие.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Това са хора, които умело балансират (макар че перфектен баланс няма според мен) – трябва да се поддържа едно добро ниво между колегиалните отношения, всички тези хора имат добри меки умения – като започнем от комуникативност, работа в екип, преминем през изобретателност, емоционална интелигентност и ясна визия бих казал. Едно от много, много важните неща при кариерното развитие е адаптивността – живеем във времена, в които се случват много неща, динамиката е голяма, технологиите се развиват с луди темпове и без адаптивност всички ние сме изгубени. Следването на последните тенденции, постоянното учене и развиване могат да ни доведат до успеха, който търсим.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Няма еднозначен отговор. Бих казал и Да, и Не. Времената са различни, поколенията са различни, за динамиката да не говорим. Трябва да следваме нашата вътрешна интуиция и глас. Ние сме хората, които ще действаме по дадена професия, а не нашите родители. Трябва така да подредим живота си, че да работим това, което ни прави щастливи и ни удовлетворява, а не това което е наложено от нашите близки и роднини. Да не забравяме, че близо 1/3 или по-скоро 1/4 от времето от житейския път на човек преминава в работа и точно за това, ние трябва да правим нещо, което ни прави щастливи и не ни тежи на съзнанието.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Приятелите са безценна част от пъзела в нашия живот. Наскоро пред учениците на една от езиковите гимназии във Варна споделих следното – нека всеки помисли кои са неговите пет най-близки хора от тяхното приятелско обкръжение и по този начин ще разберат какви горе-долу са самите те като личности. Казано по-просто – кажи ми какви са твоите пет, за да ти кажа какъв си ти. Ако сме се погрижили да се обградим с добри приятели, които са позитивни, с изградена ценностна система и достойни личности, то шанса бидейки покрай тях и ние да сме такива,  е огромен. Така че, ролята на приятелите винаги е важна и това да имаме верни другари в живота ни, е едно от най-важните неща.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Тази рецепта не ми е известна все още. Тя е нещо като филма „Тайната“ в моето съзнание, макар че този филм доста се е избистрил в моите виждания за живота през годините. Най-вероятно ясен разум, дисциплина и отново правилно целеполагане са ключовете към поставянето на тези граници. Перфектен баланс никога не се намира, но в различните си етапи имаме повече фокус върху едно – две неща – в един момент е кариера и спорт, в друг момент е семейството и децата, в трети е здравето или образованието. Всичко е в нашите глави, съзнание и разбиране.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

И тук нямам универсален отговор. Всичко зависи от човека. Едни могат да имат повече качества и умения за лидерски постижения да кажем, а други се чувстват добре на едно ниво, което не изисква хоризонтално развитие. Всичко зависи от човека, от неговите вътрешни усещания и цели. Точно за това имаме и различни типове хора – едни са фокусирани върху семейството си и това да покриват основните си нужди и потребности е напълно достатъчно, а други са кариеристи, които стигайки до поредното ново високо ниво в техния кариерен път, то не им е достатъчно и започват борбата за следващото ниво, което е още по-нагоре. Факт е, че в природата на човека е да се иска винаги още и да се стреми да получи още повече от всичко в този живот. Факт е, че в посочения диапазон от 20 до 35 годишна възраст, човек трябва да е изградил ясна представа за неговите желания по повод кариерното развитие и поставил добри основи на  своя професионален живот. Някой беше казал, че ако искаш да летиш, трябва да пуснеш всичко, което те дърпа надолу. Няма място за стеротипи, няма място за еднозначни решения, има единствено нашите желания, умения и възможности.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Бъдете себе си! Записвайте целите си, преследвайте мечтите си, спортувайте, обичайте, смейте се, забавлявайте се, пътувайте, бъдете достойни хора и се учете. Ценете приятелите си и бъдете добри приятели! И не забравяйте: „Всеки един човек е уникален, точно като всички останали. “

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com