426

Практиката и общуването са ключовите фактори за изграждането на работното ни поведение

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Интердисциплинарността според мен е ключова – способността да поставяш опита и знанията си в по-широк контекст, да следиш и възприемаш бързо новостите.“, споделя Камелия Величкова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Камелия Величкова. Образованието ми и кариерата ми са може би доста нестандартни. Имам докторат по философия, завършила съм магистратури по арабистика и по културология в Софийския университет. Магистър съм по международни икономически отношения в УНСС.  

Работила съм в банковия сектор в областта на маркетинговите и корпоративните комуникации. Дълги години бях директор Комуникации на Банка ДСК.

Водила съм множество лекции и обучения в областта на комуникациите, корпоративната култура, клиентската удовлетвореност, финансовата грамотност и др. В момента работя в пресцентъра на Българската народна банка.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Аз съм малко late bloomer, не съм започнала работа на „крехка“ възраст основно заради това, че първоначално се занимавах с научна дейност в областта на хуманитаристиката, и вярвах, че това ще бъде попрището ми. А първото ми възнаграждение беше като „спаринг партньор“ на едно дете, което поддържаше знанията си по немски език.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Да, стратегия, която е основана на нашите дарби и силни страни, и на нашите способности да се адаптираме към променливата среда. Не трябва да се забравят и предизвикателствата на икономическата, политическата и социалната ситуация. Обратите и флуктуациите са част от израстването, те придават повече сила и увереност на хората, които градят кариера. Рязката смяна на интереси, поприща и професии може би е мерило за зрялост, за натрупвания, които искаме да включим в работата си.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Разнообразието на работния опит според мен е ключово, не винаги първото работно място е определящо за по-нататъшните модели на поведение. При мен първото работно място се отрази отрезвяващо и дисциплиниращо. Разбрах, че практиката и общуването са ключовите фактори за изграждането на работното ти поведение, и че само живият живот дава истинските отговори.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Менторите в процеса ни на кариерно израстване не винаги са „видими“ и формални. Понякога конкретна постъпка, жест, дума на човек, към когото питаеш респект, е ключова за решението ти да продължиш или да надмогнеш някоя сфера на дейност, конкретна компания, в която работиш, екип, който си или не си припознавал като свой. Може би поведенческите и психологическите фактори, освен работните процеси, формират изграждането ни.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Да се отупаме от прахта, да станем и да анализираме какво се е случило. Анализът ни предпазва от следващо повторение, дава ни репери, които да спазваме по-нататък.  Много важна е и реакцията на околните - ако всяка грешка се драматизира, ако няма адекватна обратна връзка и разясняване на причините за тази грешка, то тя може да се възпроизвежда във времето и да води до фрустрация и загуба на капацитет.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Енергичност, целеустременост, в най-добрите примери – и чудесни комуникативни умения. Опитът ми сочи, че бързо успяват не само отдадените на работата си, но и комбинативните хора, които управляват или поне припознават промяната.  Бързото развитие не винаги е с положителен знак – първоначалното главозамайване от успеха може да спре желанието за развитие и надграждане.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Семейството формира начина, по който възприемаме информация, и моделите ни за подражание. Разбира се, не винаги правим същите кариерни избори като родителите си. Има няколко сценария – да следваме тяхната професия и да основополагаме школа в дадена професия, да изберем неподходяща професия само за да следваме техния пример, или да изберем коренно различна сфера на развитие.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Приятелите са съпътстващи в емоционалното и интелектуалното ни развитие, така че до голяма степен формират и вкусовете и нагласите ни към определена професия. Те стават и общността, която си избираме, и с която обменяме професионален и житейски опит; те са и групата за подкрепа при вземане на кариерни решения.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Живеенето в пост-света, всеобщата несигурност, при която се размиват границите на оцеляване и успех, направиха хората много чувствителни към собствената им автономност и запазването на личното пространство и време.  Не мисля, че има рецепта за баланс между личен и професионален живот. Границите ги определяме самите ние; не трябва да се увличаме в безконечни работни ангажименти или тяхната имитация. Разбира се, тези граници са и културно обусловени – дали сме в по-индивидуалистични или по-общностни култури.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Полезно за натрупванията и познанията е хоризонталното развитие, вертикалното по-скоро подхранва егото. Може би комбинацията от двете, за да могат младите хора да вкусят все пак победата, когато са инвестирали в нея.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Най-добрият съвет, който съм получавала, е: „Няма да ти падне камък от короната“ – т.е. работата трябва да се свърши, независимо какъв е статутът ти и дали ще накърниш временно йерархията.

Бих дала съвет на младите хора да не се ограничават от стъклени тавани и прочее, “sky is the limit“ също вече е ограничение и бариера. Интердисциплинарността според мен е ключова – способността да поставяш опита и знанията си в по-широк контекст, да следиш и възприемаш бързо новостите.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent