1097

Няма нищо по-сладко от наградата, за която си се преборил честно сам

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

 

Всяко работно място може да ни даде уроци, отвсякъде можем да си вземем по нещо, та дори то да бъде…как не се прави.“, споделя Цвета Димитрова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Аз съм PR консултант с над 15 години опит, а често се представям и като работещ собственик, подобно на играещ треньор, на PROTONE Agency. Имам реализирани стотици проекти и комуникационни кампании за международни брандове, български компании и неправителствени организации. Стартирах кариерата си на специалист в маркетинговите и публични комуникации в KPMG България, БТК и Vivacom, но още на 25-годишна възраст открих, че мога да бъде по-полезна за компаниите отвън и стартирах първия си собствен бизнес. Завършила съм Журналистика и масови комуникации в СУ „Климент Охридски“ и в началото на кариерата си съм била част от екипите на различни печатни, онлайн и електронни медии. Журналистиката остава първата ми голяма любов. Другата ми страст е творческото писане. Като автор участвам от 10 години в проекта Пощенска кутия за приказки, мои разкази са публикувани в различни сборници под псевдонима Малвина Болярска и съм участвала в писането на сценарии за сериали.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Била съм под 10-годишна, когато за първи път получих възнаграждение срещу труда си, а заедно с него и важен урок. С приятели беряхме къпини през лятната ваканция, което беше нелека задача, а изкупната цена след дълъг ден на слънце сред тръните стигаше за един сладолед. Така се научих, че нищо не идва даром, но оттогава за мен няма и нищо по-сладко от наградата, за която си се преборил честно сам. В сложните времена, в които израснах, беше нормално да работим от малки. Аз не съм спирала от 14-годишна, като съм преминала през разнообразни занимания – сгъване на хартиени сметки на мобилни оператори, рецепции и ресторанти, преводи, техническа работа с бази данни… И съм благодарна, че на всяка стъпка съм научавала по нещо. Когато години по-късно интервюирах младежи за стажантски позиции в агенцията и те се притесняваха да споделят, че са работили като сервитьори, винаги съм им казвала, че трябва да се гордеят с това – не само, защото са били активни, а не са лежали на дивана, но и защото това им е помогнало да развият дисциплина, умения за работа в екип, комуникация с клиенти, управление на парични потоци, реакции в кризи и т.н..

 

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

И да, и не. Принципно аз вярвам в структурата и планирането като здрава основа на всяко занимание. И наблюденията ми върху кариерното развитие на много хора го доказват. Имам приятели от ученическите години, които в момента са на топ позиции в глобални компании в Лондон, Ню Йорк, Сингапур и които винаги са имали план и са били наясно със стъпките. Но трябва да бъдем и гъвкави, защото клишето, че животът е това, което ни се случва, докато правим планове, се е доказало като правилно. И именно най-адаптивните се оказват често и най-успешните. Освен това отговорът на този въпрос зависи много от личния профил на човека. И за да бъда честна, самата аз никога не съм имала конкретен план, защото за мен в словосъчетанието „кариерен път“ пътят винаги е бил по-важен от кариерата като дестинация – искала съм да ми е интересно, да уча нови неща всеки ден, да нося реална полза и да съм оценена. Може би заради това си намерих хибридния модел – да работя за, но не в рамките на корпоративния свят.

 

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Всяко работно място може да ни даде уроци, отвсякъде можем да си вземем по нещо, та дори то да бъде „Как не се прави“. Всичко зависи от степента на осъзнатост на човека и желанието му да се развива. Разбира се, когато в по-ранна възраст попаднеш на добри модели и практики, и най-вече имаш щастието да срещнеш вдъхновяващи ментори, които са готови да споделят знанието си с теб, това може да ти даде много здрава основа и в същото време криле. Но винаги зависи от нас самите какво ще решим да вземем със себе си.

 

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Всеки има своите, но ми се струва важно да избягваме идеализацията и демонизацията на личности и събития. Можем да срещнем вдъхновяващи ментори, но един ден ще направим същото откритие като детето за родителя -  те не знаят всички отговори и допускат грешки, а ние не бива да ги товарим със свръхочаквания и да ги следваме сляпо и безкритично. Ще срещаме и хора с проблематичен профил, с различна от нашите визия, ценностна система и начин на работа, ще минаваме през несправедливости и конфликтни ситуации, но те могат да бъдат също толкова ценни за нас. Защото големите уроци и големите промени в живота по правило минават през криза, колкото и да ни се иска да е само с мир и надграждане. И често от перспективата на времето се оказва, че това, което в определен момент сме определили като загуба, в дългосрочен план се е оказало за добро. Разбирането за късмет също е сред любимите ми теми – за мен това означава да си работил усърдно и да си се подготвил добре, така че когато се появи подходящо стечение на обстоятелствата да можеш да го разпознаеш мигновено и да яхнеш вълната. Журналистиката е чудесно училище за това и така на 23 години аз вече имах интервюта със световни лидери като Хавиер Солана, Мадлин Олбрайт и настоящия зам.-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана.

 

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Първата и задължителна стъпка, а често и най-трудната, е да признаем грешката и да бъдем честни със себе си, а не да си търсим неистински оправдания и извинения. След това вече можем да се обърнем назад и да направим необходимия трезв анализ. Но не бива да оставаме и там повече от необходимото, в капана на всички минали „ако“. Събираме сили, прегрупираме се, изправяме се отново и правим най-доброто, на което сме способни тук и сега. Аз съм се научила да благодаря за еднократните грешки и гледам на тях като предупредителни знаци и скъпи уроци, които са ме предпазили от по-сериозни проблеми. Внимавам и се старая да не ги повтарям, но не позволявам и на страха от това да сбъркам да ме спира да действам. И често напомням и на себе си, и на хората около мен, за примера на неврохирурзите, които намират сили да се изправят всеки ден пред наистина огромна отговорност и да спасяват човешки животи, отвъд страха да не сгрешат. Това вече е наистина трудно.

 

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Зависи от профила на организацията или организациите, през които преминава кариерното им развитие. Но общият знаменател би бил адаптивност във всичките й проявления. За да премине бързото развитие в устойчиво обаче, се иска доста по-широк спектър от качества.

 

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Семейството има фундаментална роля за формирането ни като личности, така че по един или друг начин е неизбежен фактор и за кариерното ни развитие. Познавам деца в семейства на лекари, които от малки са толкова свързани с професията и призванието, че дори не допускат друг вариант за личното си развитие. Познавам и такива, които го отричат напълно, защото са видели и високата цена на този начин на живот или защото могат да направят информирана самооценка на силите си да се справят с това предизвикателство. И в двата случая обаче те се опират на опитността на родителите си.

Моята майка – Соня Славчева, е един от пионерите в развитието на HR в България и има голяма заслуга за полагането на основата и стандартите в тази професия у нас. Аз никога не съм искала да се развивам в същата посока, но съм благодарна за всичко, което съм научила от и чрез нея за корпоративния свят,  работата с хора, лидерството и то ми е било полезно по един или друг начин. Така че аз съм „За“ опитността, която можем да си изберем да вземем назаем от родителите си, но твърдо „Против“ директивното налагане на избора на родителя върху детето, което е съвсем отделна личност със свой път. Още повече, че в днешните изключително динамични времена, с очаквано светкавично развитие на AI и невъзможност да се предвиди изчезването и появата на професии дори с хоризонт от 5-10 години, много малко съвети към подрастващите могат изобщо да бъдат адекватни. Единственият, който бих дала на моята дъщеря, е да се насочи към нещо, което наистина й е интересно и я прави щастлива.

 

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Комплексна – на коректив, различна гледна точка, честна обратна връзка, мащабна карта, подкрепа, вдъхновение и най-вече на kind reminder, че не всичко в живота е работа.

 

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Ако имаше ясна рецепта, някой щеше да е много богат и известен, а психотерапевтите щяха да имат повече свободни часове. Няма еднократно решение, с което се събуждаме една сутрин. За съвременния човек този фронт е отворен всеки ден, включително в събота и неделя, и границите са постоянно под въпрос. Хората със собствен бизнес като мен, знаят добре, че това може да е и благословия, и проклятие, защото как управляваме времето си е изцяло наша отговорност. С годините се научих, че най-важното е да има осъзнатост, изборите да не се правят инертно и автоматично, а с контролни въпроси. За мен беше ключово да се науча да казвам навременно Не на определени ангажименти и в личен, и в професионален план и така да разчистя програмата си двупосочно и да отворя място за наистина важните за мен неща. Научих се да блокирам в календара си часовете за спорт и да се отнасям към тях със същата сериозност като към бизнес срещите. И всеки ден си напомням, че най-ценният ни актив, който често смятаме за даденост, но никога не можем да наваксаме, е времето.

 

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Х и У осите в моята координатна система са Хармония и Удовлетворение. Много скоро въпросът няма да бъде хоризонтално или вертикално, а как въобще човекът да намери мястото си в новата реалност на технологични и климатични промени.

 

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Съветът ми е да внимаваме с даването и приемането на кариерни съвети. Защото няма универсално добри решения за различните хора.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com