Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Георги Казаков
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Един от любимите ми съвети, който получих от мои мениджър, бе „Ако не питаш, отговорът винаги ще е НЕ!“, споделя Леонора Шокордова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Леонора Шокордова. Работя и се развивам в сферата на маркетинга, който се превърна и моя страст през годините. Имах честта да работя за две от най-големите бързооборотни компании в света – Данон и Юниливър, а преди по-малко от 2 години, направих завои и сега съм се посветила на фармацевтичната индустрия, работейки за по-доброто бъдеще на здравеопазването във България‘ във Фьоникс Фарма .
Имам страхотна дъщеричка Радост, която ми дава радост все ден.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 16 по време на летните ваканции се включвах да помагам на баба и така получих първата си ‚заплата‘. После, докато учех в университета работих почасово. А на 23, когато се върнах от Англия, където учех, започнах платен стаж в Данон и официалното ми кариерно развитие.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегия може би не, но трябва да знаеш какво искаш и къде искаш да стигнеш.. Винаги трябва да имаш цел, за да се движиш напред.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Моето първо работно място ме запали на маркетинга и постави основите на моя кариерен път. Освен, че научих как да пиша официално мейли, да връщам конструктивна обратна връзка, научи ме да работя в екип, да търся обратна връзка, да приемам, че не всеки проект, върху, който работя, може да бъде одобрен или продукти, зад чието лансиране съм работила, да бъдат изтеглени от пазара заради незадоволително представяне. Ценни уроци, които и до днес помня.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Мога да кажа, че от почти всеки човек, с който съм работила през годините , съм си откраднала нещо и ми е помогнал да се сформирам като професионалист. Определено мениджърите ми през годините са играли ключова роля в моето израстване, някои от които и до днес са пример, че няма невъзможни неща, стига много да ги искаш и да работиш активно за постигането им. Да бъдеш визионер, да действаш с размах и да мислиш прогресивно винаги е било вдъхновение за мен и се радвам, че съм работила и работя с такива ролеви модели.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Все още се уча да понасям направените грешки и неуспехи. Да изолираш емоцията и да погледнеш критично на ситуацията е най-важното. Всеки прави грешки, но важното е да си вземеш нужните поуки, да разбереш какво си могъл да направиш по друг начин, какво въобще не си предвидил и следващия път просто да го направиш .. няма как да стигнеш до успеха, ако не направиш грешки по пътя. Трябва да ги приемаме и бързо да се изправяме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен трябва да си жаден за знания, да си готов да се учиш всеки ден, да не пестиш време, енергия и емоции. Да се раздаваш, да си отворен към обратна връзка, да бъдеш екипен играч, да бъдеш адаптивен.
Всички тези качества са особено важни, когато стартираш кариерата си. А за да растеш нагоре, трябва да си търпелив, да работиш здраво и отдадено, и естествено доза късмет винаги е нужна. Моят кариерен път ме е научил, че рано или късно нещата се случват, просто не трябва да се отказваме, а да се радваме на малките спечелени битки всеки ден.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Моите родители винаги са ми били опора и без тях със сигурност нямаше да постигна всичко досега. Никога не са си позволявали да ми казват какво трябва да направя, какво да уча, къде да работя. Имаха ми пълно доверие и ме оставиха тези избори сама да ги направя, но когато имах колебания, притеснения, нужда от съвет, и винаги знаех, че мога да разчитам на тях. През годините за промените в кариерата ми много съм се допитвала и до дядо ми. Той с много мъдри думи винаги ми е помагал да взема правилното решение.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите ми винаги са заемали много важна част в живота ми и естествено с тях съм споделяла воли и неволи и от кариерата ми. Винаги е ценно да получим необременено мнение, съвет, но накрая решението е само наше!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Когато работата не е просто работа, трудно е да се поставят граници. За мен винаги е било много важно това, което работя, да има кауза, да вярвам и да се виждам в нея, за да мога да създам кампании и послания, които да предавам на обикновения потребител. През годините страстта ми към маркетинга, желанието да се развивам ги пренасях и вкъщи, гледах реклами, следях нови трендове. Е, случвало се е и да смятам P&L-и, и да правя презентации😊 Според мен всеки минава през подобни моменти, докато открие баланса.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Съчетание от двете бих казала. Важно е да имаш търпение и да взимаш максимума от всяка позиция и екип, с който работиш.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Един от любимите ми съвети, който получих от мои мениджър, бе „Ако не питаш, отговорът винаги ще е НЕ!“
Така че, не щади сили и енергия, особено когато си в началото. Раздавай се, давай 1000% от себе си и рано или късно ще ти се върне.
И още нещо от мен – намерете работа, която да е повече от просто работа!
