Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Александър Новоселски
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„В 21 век времето изцяло изпреварва възможностите ни да се бавим в изборите си, защото привидно те са много и дебнат зад всеки ъгъл. Ако се вгледаме внимателно обаче, това пречи компаниите да имат служители, които да остават дългосрочно в тях, което прави текучеството на кадри един нескончаем омагьосан кръг на нови и нови служители.“, споделя Димитър Браянов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Димитър Браянов и вече 18 години работя като маркетинг консултант, предприемач и мечтател на свободна практика, както обичат да ме описват колегите в офиса. Имам две агенции. Eдната, малко по – концептуална (Идея Фабрика), за създаване на съдържание и брандинг, a другата за печатни изделия и цялостно рекламно обслужване (Бенита-Арт).
В „свободното си време“ работя като консултант в сферата на хоспиталити индустрията, PR на „Българска барманска гилдия“ и до скоро ръководех маркетинга в баскетболен клуб „Черноморец“ - Бургас.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 16 години в рекламната агенция на баща ми. Обичах миризмата на мастило в печатниците, процесът на създаване на всяко едно изделие (на всеки един продукт) - от идеята до неговата финална реализация. Беше цяла вселена за моята тийнейджърска глава. Особено това колко много звена трябва да работят в синхрон зад кадър дори за най - малкия детайл. След това заминах на студентска бригада в Щатите. Съдбата ме отведе в хотелите “Hyatt” и там се влюбих в хоспиталити индустрията, открих магията на баровете на Ню Йорк и се зароди мечтата да пренеса нещо от тази култура и в България.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
В 21 век времето изцяло изпреварва възможностите ни да се бавим в изборите си, защото привидно те са много и дебнат зад всеки ъгъл. Ако се вгледаме внимателно обаче, това пречи компаниите да имат служители, които да остават дългосрочно в тях, което прави текучеството на кадри един нескончаем омагьосан кръг на нови и нови служители. В този смисъл аз винаги съм следвал цитата на Чарлс Буковски, че всеки от нас трябва да намери какво „обича и да го остави да го убие“. Това може да е процес на проба и грешка, на разочарование и безсънни нощи, но ви уверявам, че си заслужава всяка минута, защото така опознавате себе си, профилирате уменията си, но не оставaте затворени за света.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Обикновено първата ни работа е или спонтанно решение, или първа необходимост. Тя ни учи на работна етика, на това да не се страхуваме да си изцапаме ръцете и това, че представите в главата ни живеят без да плащат наем и обикновено са много различни от действителността. Вярвам, че няма срамна работа. Вярвам, че всяка стъпка е фундамент в нашето развитие и трябва да влагаме винаги 110% от себе си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Баща ми без съмнение. С неговия перфекционизъм и работохолизъм, неговата невероятна плам във всеки елемент на работния процес. След това всеки един служител на нашите партньори, който работи с ръцете си и създава видимите резултати от нашите идеи. И накрая, но не на последно място, хората от моя екип, които всеки ден ми доказват, че можем по - добре от вчера.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да я признаем пред себе си. Да се научим от нея и да говорим за нея, не да я замитаме под „килима на лаптопа“. Да се гледаме в огледалото и да коригираме уроците на деня е едно от най - ценните качества, които придобих в професионалния път досега. Човек учи много повече от грешките си, отколкото от успехите. За добро или лошо. В тази връзка за всеки един мениджър е много важно да стимулира екипа си, да анализира и грешките в процеса и да говори без страх за тях пред него.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Неумение да се изправят след като паднат, лека арогантност, гледайки хората останали кариерно зад тях и често липса на план Б. Успехът е всичко друго, но не и гарантирана константа. Той е резултат от всекидневни усилия, безсънни нощи, много ранички по егото и това да се учиш да се пазиш от ветровете горе на върха, защото там винаги е самотно и някой иска да вземе твоето място.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Изконна, за да ни научат на етика, възпитание, взаимоотношения, качеството да делим успеха с другите, да бъдем единни в загубите и победите, да уважаваме всичко, което някой прави за нас и да бъдем полезни за околните. Винаги е по - лесно да се гради професионален успех върху добра основа, но колкото и да са важни родителите ни, животът е наш и трябва да слушаме гласа на сърцето си, дори когато то е в разрез с техните виждания за нашия кариерен избор.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са нашето семейство, което избираме сами. Понякога е добре да ги включим във въртележката на работните ни процеси, друг път е необходима грешка, с която трябва да се научим да живеем. Според мен определено е по - лесно да градим приятели от нашите клиенти. Това говори за добри професионални и личностни качества у самите нас. Също така да се научим да си плащаме, когато използваме приятелите си в работата си, а не да приемаме времето и трудът им за даденост. Възможността да спазваме добра хигиена на взаимоотношенията, да имаме ясни граници и етика са ключът според мен.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Със сигурност няма единна панацея, която да работи за всеки. Аз съм работохолик и винаги нося работа вкъщи, което не бих казал, че е най - правилното решение. Особено ако си влюбен в работата си и обичаш да си до нея често. От друга страна, както вече казах, хората учим и ако искаме да имаме пълноценни лични и професионални взаимоотношения, не можем да носим плаща на супермен и в двата ни свята. Това означава понякога да се научим да казваме „не“, а това повярвайте ми е един от най - трудните професионални уроци, които учим.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е сложен въпрос. Моето 18-годишно аз би отговорило смело, че пътят към успеха е совалка, излитаща от „Кейп Канаверал“, имаща ракетоносители и трябва да си обиколил цялата вселена в следващите десет години. Уви 20 години по - късно съм много по - консервативен и смирен по отношение на това как се развива кариерата ми. Както казва Керуак: „Предстоеше ни още много път. Но какво от това, пътят е живот.“
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Слушайте себе си, изслушайте се внимателно и не се съдете твърде строго! Идете – бъдете винаги подготвени! Импровизацията е секси, но рядко носи успех. Не губете детето в себе си и често го питайте дали се гордее с версията, в която сте го превърнали!
