Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Стефан Петранов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Никога не обещавам неща, които не планирам да направя и ако се появи ситуация, в която това, което съм обещал, не е възможно – се обаждам и извинявам.“, споделя Георги Ненов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Роден съм в София през 1986г. Обичам спорта и активния начин на живот, книгите, както и жените в живота ми – Неда и Катерина. В момента активно се занимавам с бразилско джу джицу, където имам лилав колан и бронзов медал от Европейското първенство през 2023г.
Вярвам в свободата, инциативността и създаването на качествени взаимоотношения. Моето мото е „Без да бързаш, без да спираш!“
През 2016г. създадох подкаста „Свръхчовекът с Георги Ненов“, за да разказвам по автентичен начин историите на хора за пример. Преди това съм работил в голяма консултантска компания във Великобритания и в Lufthansa Technik Logistik Services GmbH в София и Хамбург. През 2018г. се посветих изцяло на подкаста, който развивам и до днес.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше на 16г. и работих като общ работник в склад за строителни материали на гара Искър. С първото си възнаграждение си купих първите си маркови маратонки за 76 лв и още някакви дрехи от „На тъмно“. Не бяха много пари, но бях изключително щастлив, че със собствения си труд съм изкарал пари, за да си купя неща, които искам. Естествено, това не го пише в трудовата ми книжка.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Мисля, че стратегията за кариерно развитие трябва да следва стратегията за личностно развитие. Аз вярвам, че не можем да сме различни хора в различните сфери на живота си – ние сме такива, каквито сме, въпреки ролите – на личност, на баща, на управител, на водещ, на партньор, на колега. Ако създадем и следваме план, който съвпада с нашите собствени интереси, нужди и мечти/цели, то кариерното ни развитие ще се случи от само себе си.
Забелязал съм, че напоследък се инвестира повече в качествени, осъзнати, амбициозни, принципни и отдадени хора, а не в хора с многогодишен опит. Личностните умения изпреварват „твърдите“ умения в сферите, в които без твърди умения не може, разбира се.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Зависи от първото работно място. Имам интересна случка от второто ми работно място, която искам да разкажа. С тогавашния ми шеф с инициали Б. Б. (Не, не става дума за човека, за когото се сещате първосигнално!) отиваме в Истанбул да проучим възможността да внасяме замразени зеленчуци. По това време (2005-2006г.) в България още няма широко разпространение на този артикул за нуждите на хорека. Срещите ни минават и вечерта излизаме в някой от кварталите на Истанбул да разгледаме. Шефът ми влиза в магазин за платове, тъй като съпругата му по това време управляваше цех за конфекция. Преди да си тръгнем, Б. Б. казва на собственика: „Другата седмица ще дойдем със съпругата ми!“ Качваме се в таксито и аз, естествено, като млад и любопитен, задавам въпроса: „Наистина ли ще се върнете другата седмица?“ Получавам отговор, който се превърна в мое анти-мото в живота: „Гоше, моето момче, никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая!“
Никога не обещавам неща, които не планирам да направя и ако се появи ситуация, в която това, което съм обещал, не е възможно – се обаждам и извинявам.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-голям отпечатък върху кариерното ми развитие имат две неща:
- Хората, които са ме вдъхновявали – моите ръководители, началници, шефове. Както и осъзнаването, че в един момент тези хора могат да се сринат в очите ми със свое действие или дума; В един от епизодите на „Свръхчовекът с Георги Ненов“ разговарях с Ани Ангелова – директор клонова мрежа в Raiffeisenbank и член на УС на банката. Тя ми сподели нещо, идващо от нейния професионален път, което припознах за мой собствен принцип без да съм го чувал преди: „Човек не напуска работата си. Човек напуска шефа си.“
- Осъзнаването, че искам да работя единствено в организации, които имат принос в живота на другите, което дойде след първите ми 3-4 работни места, на които не се чувствах изобщо на мястото си. Ето няколко въпроса, които могат да помогнат на хора, които търсят своето място: „Как се чувствам тук?“; „С какви хора искам да работя?“; „За какви хора искам да работя?“; „Какво мога да науча на това работно място, което ми трябват, за да продължавам да се движа в посоката, която съм избрал/а за себе си в личен и професионален план?“; „Какво ще загубя и какво ще спечеля, ако приема тази работа?“ – фундаментален въпрос, свързан с осъзнатите избори, които правим. Всяко решение, което взимаме има плюсове и минуси (спрямо нещо друго) – взимайки рационално решение и описвайки тези положителни и отрицателни страни на потенциално такова решение, позволява впоследствие да се върнем и да допишем списъка, когато стигнем до следващия професионален избор. Може да се окаже, че сме надценили плюсовете или сме подценили минусите – няма как да знаем предварително, но със сигурност занапред ще взимаме много по-добри решения.
През 2022г. за първи път в живота си напуснах бизнес, който имаше огромен принос, но това е свързано с моя урок за важността на фокуса и яснотата.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция е да си простим. Може да си представим как децата се учат да ходят и да бягат – чрез падане. Ако си прощаваме грешките, но не пропускаме да научаваме уроците от тях, гарантирам, че пътят към това да се чувстваме като свръхчовеци в собствения си живот е отворен за нас.
Обичам да казвам на моите близки, които са свръх-критични към себе си: „Ако найдобрият ти приятел ти говори така, както ти говориш на себе си, когато допускаш грешки или стъпваш на криво, щеше ли да бъде твой най-добър приятел?“
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Ще опитам да дам списък на няколко неща, които съм забелязал, че помагат:
- Проактивност – Правят неща без да бъдат помолени; Търсят начини да научават още; Искат допълнителни отговорности и възможности за доказване; Следват правилото „Ask for forgiveness, not for permission!” (Откраднах си го от Тим Ферис)
- Увереност – Не се страхуват от предизвикателства или от проекти, работа, за която нямат достатъчно умения или опит; Чувстват вътрешно спокойствие, че ще надскочат себе си или ще допуснат грешка, която ще им помогне да се развият;
- Любопитство – Не се срамуват да задават въпроси и да искат помощ; Задават въпроси, когато не разбират нещо или някого, с цел да разберат – слушат активно;
- Дружелюбност и уважение – Когато си добър човек, всички искат да работят с теб или да ти помагат, защото не пропускаш да бъдеш благодарен и усмихнат; Също така това ти осигурява много по-бърз достъп до групата на хората, на които искаш да приличаш – не само откъм заплата.
- Енергичност – Хората, които отделят време за грижа за себе си, успяват да работят с по-голяма лекота и за по-дълго време. „Здравето е шапката на главата на здравия, която само болният вижда!“
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Съветите на родителите ни са само съвети. Това не са общовалидни принципи, които водят към успех. Това са неща, които те са научили през техния живот и които те смятат, че биха ни помогнали без да могат да ни дадат гаранция. Освен, че нямаме гаранция, има (спомнете си списъка с плюсовете и минусите) огромна възможност това, което са ни посъветвали да направим, да се превърне в нашия кошмар, защото мечтите и целите на нашите родители не са нашите собствени мечти и цели.
Ужасяващо е да се събудиш с осъзнаването, че живееш чужд живот, защото не следваш своите собствени принципи, мечти и цели. Изграждането на самостоятелност е нещо, което започва през пубертета и продължава в университета.
Тук ще разкажа още една история:
През 2016г. брат ми замина да учи във Великобритания по специалност „Международно право и арбитраж“. Замина с първата ни братовчедка, която има афинитет към юридическата наука, тъй като са набори. В нито един момент не съм го чул да попита или да се поинтересува от друга специалност. Стана нещо от типа: „Отиваме заедно.“
След година и половина, по Коледа, той се прибра и каза: „Бате, искам да си сменя специалността.“ Попитах го колко от предметите ще му бъдат признати, за да се прехвърли. Той отговори: „Николко. Ще започна наново.“ Попитах го: „Защо не избра да учиш друго, когато започваше?“ И той ми отговори: „Защото не аз избрах тази специалност (визирайки правото)“ Аз му казах: „Когато някой друг прави избор за твоя живот и ти се съгласиш с него, то това става твой избор и ти трябва да живееш с последствията.“
Историята е с отличен финал, защото не само, че си завърши юридическото образование в Англия, а дори си приравни дипломата в България и сега му предстои изпит за правоспособност.
Нека сега си представим, че ние самите сме родители и нашето дете трябва да следва нашите съвети за своето кариерно развитие.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Когато обикалям българските училища, за да разказвам историите, които „събирам“ в подкаста, споделям и някои уроци, които съм научил и които ми се иска някой да беше споделил с мен докато аз бях в гимназиален етап на своето образование.
Това, което наричам „Единственият пряк път към успеха“ е средата. Под среда разбирам хората, с които общуваме най-често. По това дали те са амбициозни, целеустремени, постоянни, отдадени или имат някакви други, важни за нас, умения или качества, можем да съдим за нашия собствен прогрес и развитие.
Средата влияе на нашето съзнание. От 8 години се срещам с някои от най-добрите примери в България и успехът на подкаста е следствие на тези срещи, от които са възникнали безценни приятелства. Мога да нарека Георги Малчев (Xplora и Фондация „Предай нататък“), Иван Цукев (Aula.bg), Тихомир Станев (ТТ ИНС), Ваня Ананиева (Езикови училища „Интелект“ и Фондация „Предай нататък“), както и много други – хората, на които искам да приличам – като предприемач, като родител, като партньор.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен има перфектен баланс – старая се личният и професионалният ми живот да не си противоречат, да следват моята идентичност.
Проблема, с който се сблъсквам, е, че не поставям граници за работното си време, което е влияе на отношенията ми с моите близки, приятели и с моето собствено тяло. Полагам усилия да се уча от грешките си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
На 24 години взимах прекрасна заплата и работех над проект, който влияе на цяла България (до ден-днешен). Бях единственият човек в страната, който имаше тази възможност, знания и умения. През декември 2010г. закриха фирмата, а след това поработих с компанията-майка още година. Изведнъж, след края на проекта, нямах никаква работа и нямах опит, който да ми помогне да работя същото нещо другаде. За себе си вярвам, че да си прекалено нишов специалист не е добре.
От друга страна в LTLS GmbH винаги съм се старал да науча още нещо как се прави и това ми отвори всички възможни врати за развитие. Ходих на курсове, на обучения, взимах работата на други хора от други отдели, само и само да съм човек, който се развива и научава все повече полезни неща, които впоследствие може да свърже в своята работа. Това ме отведе и до Хамбург, където работих 1.5 години преди да се прибера и да се отдам на подкаста.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Изследвай и опознай себе си – кои са нещата, с които искаш да се занимаваш и над които искаш да имаш някакъв принос. Следвай вътрешния си глас и взимай осъзнати решения, без да се страхуваш от грешки, защото именно тяхното натрупване прави човека опитен, а опитните хора стигат до успеха с лекота.
