Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Иванка Янева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Обратната връзка от хората, които са добронамерени към нас е съкровище. Може да ни даде спокойствие или крила.“, споделя Нина Владимирова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте, аз съм Нина и ми е изключително приятно да съм “на гости” в Кариерен Барометър. Считам себе си за хуманист, тъй като човешките взаимоотношения, философията, литературата и изобразителното изкуство, винаги са ме зареждали и вълнували. По образование съм магистър по Право от Софийския Университет.
Имам повече от 20 години професионален опит в големи организации, включително и в такава с глобален мащаб - на позиции в сферата на правото и регулаторните въпроси, корпоративните комуникации и човешките ресурси.
От 2018 г. консултирам компаниите да взаимодействат с хората автентично във всяка точка на контакт - от входа до изхода. Създател съм на H for H Solutions. С екипа градим заедно с бизнесите и им помагаме да прилагат стратегии за работодателска марка и репутация. Защото, хората са стратегически, а останалото е тактика.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах първата си работа на 16 години като част от женския баскетболен отбор на Миньор Перник. Бях млада надежда, продължител на традицията в семейството - майка ми е основна фигура в отбора, играл на финала на купа “Лиляна Ронкети” в Рим през 1977 г. срещу Спартак Москва. Остават със сребърните медали.
Първата ми заплата беше между 80 и 100 лева и формално бях служител в обслужващите звена на мината. Продължих, докато не влязох да уча Право. Но и след това баскетболът ме съпровождаше - 5 години бяхме университетски шампионки. С усмивка си спомням за цветния ни и сплотен екип от бъдещи юристи, химици, биолози, включително и от Африка.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Обобщавайки опита си ретроспективно, бих казала, че валидна кариерна стратегия е да имаш своя “северна звезда” за ориентир - нещото, което те кара да ставаш сутрин от леглото, но и да не се страхуваш да поемаш по отбивки по пътя си или да сменяш посоката.
Кариерата ми започна като студент, независимо, че бях редовно обучение. Тогава планът ми бе да мога да се издържам и да уча колкото може повече в професията си. В началото на 90-те, за да стажуваш в адвокатска кантора по време на следването, се минаваше през сериозна цедка и малцина бяха избраните. В трети курс ме наеха като офис мениджър във фирма, която доставяше спомагателни вещества за металургичната индустрия. Това ми даде шанс да придобия умения по оперативно счетоводство, бизнес - кореспонденция, работа с преносим компютър - тогава все още рядко срещано устройство на работното място. 🙂 С партньорите ни от Франция и Гърция можах да посетя почти всички големи металургични заводи в България. Впечатляващо бе да видиш как се лее стоманата в Кремиковци – Междузвездни войни, но на живо.
Първата работа по специалността ми беше веднага след придобиване на юридическата ми правоспособност и така почти четвърт век.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
В много голям процент е определящо за отношението към работата и осъзнатостта какво добавяш или искаш да добавиш със знанията и уменията си. Важно е в каква култура и на какви хора ще попаднеш, най-малкото, за да разбереш какво е или не е твоето.
При мен спортът като първа работа ми даде много - дисциплина и трудолюбие, способността да се (само)мотивираш, амбицията да постигаш, но и търпение да планираш резултата. Да си екипен играч, но да знаеш и реализираш собствената си стойност.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тези, които са ни повярвали и дали възможност да разкрием потенциала си, да следваме стремежите си, да се учим, да грешим. Готовите да ти споделят опит и знания. Идеалната ситуация е това да е лидерът ти. А, от теб зависи, пък да търсиш, видиш и си вземеш ценното.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Аз съм от поколението, отраснало в среда, в която грешките не се толерираха. С годините и узряването си като личност, се научих не само да поемам отговорност и да поправям последиците, но и да изваждам прозрения и упражнявам смирение - че не съм безгрешна и че стъпката накриво е ценен урок.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хъс, кураж, отвореност към и устойчивост на промяна, (стремеж към) осъзнатост за силните и слабите си страни, любознателност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството формира разбирането ни за труда и връзките между хората по принцип. Родителите са модели със собствения си пример. Винаги са ценни съветници, когато не материализират чрез децата си собствения си път или свои неосъществени амбиции.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Обратната връзка от хората, които са добронамерени към нас е съкровище. Може да ни даде спокойствие или крила. И все пак от нас зависи какво правим с обратната връзка. Аз имам два ориентира: да не взимам критика от хора, от които не бих поискала съвет и да забелязвам кой се радва на успехите ми.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Днес е тънка границата между лично и професионално поради непрекъснатата ни свързаност и размиването на физическите граници, благодарение на технологиите. Вярвам, че когато си открил пътя си, балансът е естествен.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Леонардо и Микеланджело са били чираци преди да разкрият гениалното си майсторство. Но и са запазили любопитството на ученика до края на живота си. Микеланджело е създал своя шедьовър Давид на 29 години, което не му пречи и на 80 да каже, че още се учи.
В началото на кариерата си, първо учиш и си в позицията на получаващ, преди и ако започнеш да даваш.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Единственото състезание е със себе си - утре да си по-добра своя версия от вчера.
