Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Светослав Ханджийски
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Започни бизнес възможно най-скоро!“, споделя Гена Събева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Гена Събева. Започнах своя бизнес, когато бях на 20 години. Към днешна дата имам удоволствието да работя с най-богатите българи, а тогава започнах с магазинче за копчета.
Изключително ми е полезно да споделям моя опит за тези 33 години както в Менторската програма за жени предприемачи, така и в първата програма за приложно предприемачество в УНСС. Но най-вече обичам да работя и да споделям моя опит с моите франчайз партньори на ВИТ-Борсата за матраци и Рематрак, защото смятам, че франчайз моделът е бизнесът на бъдещето. И аз като човек, който се занимава повече от 20 години с франчайз, смятам, че мога да преведа повечето хора от работното място към собствен бизнес.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
По мое време имаше бригади и си спомням едни 55 лева, която ми платиха на една бригада в Родопите, където се занимавахме с картофи.
Иначе помагах на моята баба винаги, тя не ми плащаше, но винаги когато й ходех на гости, тя ми даваше по 20 лева, които не бяха малко тогава.
В училище имаше практики, които бяха платени, особено УПК-то. Аз се бях записала „Строителство“ и ходехме да фугираме и това беше платено.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз бих перифразирала въпроса от моята гледна точка така: Трябва ли да имаме план за живота? Да, категорично! Някои го наричат кариерно развитие. За мен трудно можем да отделим кариерата от личния живот, така че по-скоро бих казала, че трябва да си направим план, в който да включим всички осем направления от колелото на живота.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Голямо е, защото хората обикновено започват на ранна възраст да работят, това е първият им сблъсък и след това винаги сравняват. Това е като с първото гадже – винаги сравняваш следващия с предишния. Затова е важно какво правиш, как го правиш. Естествено, винаги можеш да промениш и да се учиш.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
На първо място, примерът, който получаваме от родителите. Ние виждаме всеки ден какво правят, как го правят, гледаме колко са заети, какво е отношението им към работата, която вършат. Виждаме хората, с които сме обградени първите 18 години: родителите, баби и дядовци, учители – те ни поставят и изграждат модели на мислене за работата.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната е да анализираме. Ако е грешка – правим си изводите и продължаваме нататък. Взимаме опита и гледаме да не повтаряме отново тази грешка.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Арогантност. На първо място е това – арогантност, пренебрежение към останалите, мисъл, че ти си най-великият и всички останали хора са ти длъжни по някакъв начин.
Бързото развитие е като всяко нещо, за което не си готов. Като да спечелиш от тотото – взимаш едни пари и след малко пак ги нямаш. Същото е и с кариерното развитие – ако не го градиш, в дългосрочен план не сработва.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Има едно поговорка: Крушата не пада по-далеч от дървото. Според мен има много вярно в нея. Разбира се, човек винаги може да излезе от сянката на дървото, но моите наблюдения са, че семейството определя до голяма степен развитието ни – както лично, така и кариерно. В зависимост от това какво ще избереш да правиш, има голямо значение как си гледал, че се прави.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Когато човек се замисли и вижда как се променя кръгът, може да разбере, че средата е ключова за нашето развитие. Можем да действаме и по обратния начин – вместо да чакаме естествено някакви хора да отпаднат, по-скоро, ако искаме да се развиваме, да търсим нова среда, която да ни даде необходимото. То е като да се пресадиш някъде – може да се адаптираш, може и да не се адаптираш. Има почва, която е ползотворна и те подхранва, има и друга, която изсмуква жизнените ти сокове. Затова трябва много съзнателно да избираме с кого се срещаме, какво правим, защо го правим.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
О, да. Това е любимият ми въпрос и той се казва: Графикът – моят шеф. Когато си направим график и го следваме и когато този график е много прецизно обмислен какво има в него, то тогава има баланс. Ако нещо не го включим в графика, то няма как да се случи, защото винаги ще правим друго.
За мен един голям лукс в живота е да можеш да си определяш сам графика, да можеш да му влияеш, да го организираш, да го структурираш и внимателно да оглеждаш дали всичко, което искаш да имаш в живота е там. И от време навреме да се обръщаш към тези осем ключови направления в живота и да видиш дали случайно не си пропуснал нещо, тоест да си правиш ревизия на графика.
Понякога си мисля, че мога да врачувам на график 😊
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Разделяйки моя живот на седем основни етапа, 20-35 попада в третия етап в третия етап (при мен е 18 – 25, 25 – 40). Приемам, че това е времето, когато хората работят и създават семейство, тоест това е балансът, който трябва да си кодирал и да можеш да включиш и работа, и семейство, деца, почивки. И това е въпрос на приоритети.
За мен развитието е векторно и измерителят във вектора това е времето. И в зависимост от това на колко години съм правя различни неща.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Започни бизнес възможно най-скоро!
Зарежи училище, започни бизнес!
