Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Няма как да кажеш, че нещо не става, ако не си опитал и не си се провалил поне 258 пъти.“, споделя Габриела Неделчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Габриела Неделчева и съм част от отдел Човешки ресурси в BGO Software, компания, която е посветена изцяло върху разработване на технологии в сферата на здравеопазването. Една от най – големите ми страсти е работата с хора, в останалото време може да ме откриете в планината, където успявам наистина да си почивам и да откривам себе си.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 19 като във всяко свободно време извън университета се опитвах да запълвам времето си с работа. Преминах през познатите на много хора преди 15тина години организиране на промоции, съчетано с по – сериозни стажове в банки, но за щастие имах огромната привилегия още на 21 е да разбера с какво искам да се занимавам цял живот .
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги съм се опитвала да избягвам думата „трябва“. Вярвам, че всеки човек следва цели и мечти през, които да организира своите планове. Сигурно е страхотно още на седем годишна възраст да знаеш, че искаш да си адвокат, но при мен винаги нещата са се случвали случайно и много хубаво. Обичам да планирам, но в живия живот плановете много често се променят. За мен най – важното е да намериш това, което те прави истински щастлив, а малко са късметлиите, които го разбират без да са опитвали. Няма как да знаеш, че не си бил прав, ако не си опитал.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно бих го сравнила с поговорката „първите 7 са най – важни“. Първата работа изгражда навици и култура на поведение, които може да бъдат определящи за целия кариерен път на човек.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Работата ми е свързана изцяло с хора и през всичките тези години от всеки съм си взела по нещо и е оставил парченце за себе си. В моето развитие най – много са допринесли хората, които са ме поставили пред някакво предизвикателство. Страхотно е да имаш хора, които те подкрепят, но още по – хубаво е, когато имаш хора, които ти показват как нещо, което си мислил за невъзможно се случва благодарение на общите ви усилия. Със сигурност, ако погледна назад ще има и хора, с които може да сме се видели веднъж, но следата, която са оставили да бъде огромна.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Нещо, което ми отне много време да разбера и да започна да правя – да не реагирам веднага. Първоначалната реакция е винаги водена от много силна емоция, за която може да съжаляваш само няколко минути след това. Обичам грешките и се радвам, че работя в среда, където ако сгрешиш няма да те обвинят. След всяка моя грешка се опитвам внимателно да анализирам защо съм я допуснала и какво бих могла да направя следващия път за да не допусна такава. И да грешките са страхотен урок, който мисля че цял живот ще ни следва.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност, гъвкавост и умение да учат и мислят бързо.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Със сигурност ролята на семейството остава много голям отпечатък във всеки един човек, липсата на такова също. Имала съм късмета да отрасна в семейство, което не ти налага мнението си, а ти дава възможност сам да си избереш пътя, като през цялото време съм имала тяхната подкрепа макар и не винаги да сме били на едно и също мнение. Мисля че има една граница, която независимо дали с родители или приятели всички трябва да спазваме за да може човек да вземе финалното решене сам.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Не съм от хората, които имат много приятели, но пък тези, които мога да нарека такива имат огромна роля в моя живот. Приятелите си ги избираш и те са с теб не по задължение (както би могло да бъде с роднините). Приятелите могат често да ти помогнат и дадат полезен съвет при важни кариерни стъпки, а защо не и да ти „ударят един шамар“ за да ти покажат, че имаш нужда от раздвижване.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако имаше рецепта мисля че всички щяхме да я знаем така както знаем азбуката. Моето вярване е, че двете неща не бива да се смесват. Не съм привърженик на смесването или товаренето на личния живот с професионален.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Мисля че много зависи от ситуацията, етапа на живот на конкретния човек и мястото, където се развива. В дадени ситуации може човек в тази възраст да се развие много бързо вертикално и има много добри примери, но пък в други може да му изиграе лоша шега. Не мисля че и тук има правилен отговор.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога не се отказвай, а винаги се опитай да намериш правилното решение. Винаги има начин. Много пъти може да не се получи нещо, но накрая ще се намери решение или изход от ситуацията. Няма как да кажеш, че нещо не става, ако не си опитал и не си се провалил поне 258 пъти 😊
